Диан Божидаров, в. „Сега“
.
Революцията влезе в очакван фарс. Стари политически шарлатани яхват протестите, нови ги конкурират. Мъдри хора казваха, че така ще стане, глупави опонираха: „Няма нищо по-пречистващо от народния гняв“. Намаля ли мръсотията, дами и господа?
Христо Стоичков стана знаме на някои студенти. Александър Томов облагороди други. Ангел Славчев, Янко Петров, Дончо Дудев щели да участват на изборите с партия, не лично. Иван Петров от Варна ще се явява лично, събира подписи за друга партия. Има формация „Орлов мост“. Плюс други подобни. Ледът се пука,
тесен е да побере господата революционери
„Атака“ бясно качва рейтинг. БСП ще отвори листи за „граждани“, най-оправните се редят на опашка. И ГЕРБ ще го направи. Ако някой знае защо изборите трябваше да бъдат 2 месеца по-рано, нека каже.
Две трети от исканията на протестиращите бяха безумни и неизпълними. Смислените също не се сбъднаха, защото улицата не знаеше как да ги постигне. Не може например да желаеш едновременно радикална промяна на изборния закон и разпускане на парламента. Но има нещо по-важното от исканията, по-значимо и от бройката на т.нар. лидери, от кавгите им. Това е качеството на тези хора, чисто човешката им и интелектуална стойност. В дългия списък от „воеводи“, спонтанно появили се или назначени, не откривам стойностни. Виждам не много умни и не много честни. Изключително мерзко е три месеца да тръбиш, че воюваш с партиите, като сам си бил член на такава или си се кандидатирал чрез тях. Изключително глупаво е да мислиш, че демокрацията е възможна без партии.
Варна, знаме на протестите, преживява някакъв абсурд тези дни. Фарс ли,
абсурд ли, обикновен тъпизъм ли,
не знам. Обидно е да се разказва. Но трябва. Протестиращите поискаха, а общинските съветници се съгласиха всеки съветник, който „гласува срещу интересите на варненци“, да носи наказателна отговорност. Искам да попитам как се доказва „вот срещу интересите на варненци“? Интересите на всички ли, на двама, на двеста ли? Интереси сега, интереси в бъдеще? Но улицата настоя, общинарите радушно приеха текста (те най-добре знаят, че не поражда нищо), малцината умни хора се удряха по челата. Тази простотия блокира усилията за обществен контрол. Но филмът е истински.
С такъв революционен материал – такива революционни достижения
Пак чувам „здравите“ народни сили. Те казват, че обикновените хора поискали хубави неща, ама политиците за пореден път ги излъгали. Или пък незнайно как са се появили нагаждачи, които яхнали вълната. Изплували лумпени с безумни искания. Медиите изкривили всичко. Социолозите замазали. Та ето ги пак дежурните виновници – политици, журналисти, социолози… Народът – хубав, всички други – лоши. Нека им хвърлим камък! Учените след време ще имат сериозно предизвикателство – да установят как така народът български в края на XX и началото на XXI век приема журналисти и политици за нещо различно от него.
А не като собствени синове
Днешната „следреволюцонна“ действителност е точна визитка на обществото. Имаме баби, роми и младежи, закарани с автобуси и радващи се на Стоичков. Край тях са продажни студентски лидери. Имаме дейци от палатковите лагери, осребряващи дните си на протест. Тук е Александър Томов, който се сети да направи сдружение менте. Компания му правят политинженери, които провидяха във Стоичков, отъркал се в Димитър Луджев, Надежда Михайлова и Бойко Борисов, лице на промяната. Имаме хора, цял ден блъскащи клавиатурата из форумите. Имаме други, превити от работа, искащи промяна, но нямащи време да я търсят. Налице са четвърти – обезверени. Пети – апатични. Шести – умни, седми – глупави. Това сме. Преобладаващо наивни, емоционални. И най-главното – без граждански опит. Всеки се озърта и намира извън себе си виновниците за пародийно завършилата революция. Но нали ние я направихме, как да бъде различна? Тя не можеше да излъчи по-читави водачи, да роди по-умни искания. На този етап от демократичното ни развитие – толкова.
Христо-Стоичковата бутафория е логичното й следствие
Може би след време ще е различно – чрез повече знания, гражданска култура, опит в отстояването на права. Лична отговорност. С възпитание на деца, които като пораснат, не ще търгуват с бюлетини, постове, няма да коленичат пред Борисов и Стоичков. А повеждайки протести, ще бъдат достатъчно умни, за да не отправят апели за забрана на партии, народен съд, изгонване на чужденци…. Ще са чели малко повече за България, света, демокрацията, тоталитаризма, икономиката.
А може бъдещето да е точно като сегашното. Че и по-зле. Ако тази революция ни е направила по-мъдри, значи е била за добро.
