Продължаваме публикуването на изследването на известната журналистка и борец за човешки права Даниела Горчева „И НАИСТИНА КОИ ЛИЦА РАЗСТРЕЛЯХМЕ?“ НО САМО ТОВА ЛИ?
68 години от чудовищната саморазправа, наречена народен съд
Едно общество, в което липсва справедливост, неизбежно деградира.
Престъпленията на комунистическия режим в България, започнали преди 68 години с нечуван терор, с масови убийства без съд и присъда или в резултат на присъдите на един сталинистки показен процес, цинично наречен народен съд, все още нито са осмислени, нито са осъдени морално.
Нещо повече – няма памет за тях и се губи връзката между станалото в миналото и случващото се днес. А тя е пряка, както е пряка връзката между морал и просперитет.
В България комунистическият режим бе наложен с чудовищно насилие и в условията на чужда окупация. За да бъде смачкана в зародиш съпротивата на българите, по указания от Москва на съветския гражданин Георгий Михайлович, безпощадно бе избит политическият, стопанският, военният и духовният елит на българската нация.
И след години на терор, репресии и страх, на мястото на унищожения интелектуален елит на България режимът си създаде пошла негова имитация – покварена от привилегии псевдоинтелигенция, която унизително и раболепно обслужваше властта.
Днешното българско общество все по-отчаяно разбира нуждата от истински лидери – от хора с морал, с демократична и правна култура. Но за да ги различи, обществото ще трябва да бъде имунизирано срещу лъжи и манипулации, а това значи – самото то да е просветено.
Чудовищно е незнанието на българския народ за собствената му трагична съдба, след като в днешна България цял един град носи името на най-големия национален предател и престъпник Георги Димитров, а нашата страна – единствена в цяла Източна Европа (!) все още е осеяна с гигантски паметници на армията окупаторка, извършила тежки престъпления в България – като убийства, отвличания, изнасилвания и грабежи.
Върху насилие и лъжи обаче нищо не се гради, освен престъпност и мизерия.
(Продължение)
Димитър Пешев: „Най-страшният ден, който съм преживявал…“
„На този ден… – пише Димитър Пешев, който определя 1 февруари 1945 като най-страшния ден, който е преживял – залата беше празна от публика, имаше само милиционери и цивилни агенти…
Злокобна тишина и мъчително чакане…“ (Пешев 2004).
„Бяха минали часове, откак бяхме доведени тук – не мога да кажа колко, но не бяха малко.“ (Пешев 2004).
„Най-после съдиите заеха местата си и след мъртва тишина и напрежение до скъсване председателят почна да чете присъдата, издадена, както се каза, „в името на народа“… Ударът беше страшен, зашеметяващ…
Дългият низ на осъдените на смърт…“ (Пешев 2004).
Това е част от разказа на един от малкото оцелели от кървавата баня български народни представители, сам разминал се на косъм с екзекуцията и осъден на 15 години затвор.
Планираните убийства… в проценти
На смърт са осъдени регентите, съветниците и служителите в канцеларията на цар Борис, министрите от няколко правителства и 67 народни представители.
Незабавно, без право на обжалване.
Няма време, Москва бърза, защото конференцията в Ялта започва след три дни, а Сталин току-що е претърпял фиаско в опита си да овладее и Гърция.
Не може да се допусне провал и в България, където хората са настръхнали срещу комунистическия терор и беззаконие.
Ето защо присъдите са предварително определени по указания от Москва. Уточнени са… в проценти.
В края на януари Вълко Червенков чинно рапортува на Георги Димитров с телеграма, писана на руски език:
„Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък 1 февруари. В по-рано взетото решение внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните присъди. …От кабинета на Багрянов към броя на осъдените на смърт добавихме Колчев. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!“ (Жертвите 2007).
Едва ли има нужда от по-ярко доказателство за целта на т.нар. народен съд и за моралната деградация на хора, които не се свенят да определят смъртните присъди в… проценти!
„Голямото избиване на хора бе започнало – пише Бретхолц по повод масовата екзекуция на българските държавни мъже и продължава: То нямаше да приключи, преди във всеки град и във всяко село да бъде унищожена и последната свободомислеща личност, която би застрашила със своя авторитет и демократични позиции установяването на комунистическата диктатура.“
(Следва продължение)
