Шефът на БЕХ с дело за неизгодни договори, ДКЕВР не си върши работата, енергийното министерство не си потърсило 200 милиона лева дивидент от ЧЕЗ
Държавата не си е потърсила над 200 милиона лева дивидент от ЧЕЗ, шефът на Българския енергиен холдинг е сключвал неизгодни договори за правна помощ, а енергийният регулатор е оставил ЕРП-ата да работят безконтролно. Това са част от изводите от мащабната проверка на прокуратура в енергетиката, която започна преди два месеца под натиска на уличните протести.
През февруари екипи от прокурори и данъчни бяха изпратени в трите енергоразпределителни дружества ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго про“, други влязоха в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Трети бяха изпратени да проверяват сигнал на доскорошния министър Делян Добрев за нередности при сключени договори между НЕК и двата американски ТЕЦ-а „Марица Изток“ 1 и „Марица Изток“ 3. Проверките продължиха 2 месеца. Резултатът са пет нови дела за умишлена безстопанственост в ресорното енергийно министерство, НЕК, ДКЕВР и едно разследване, което се води лично срещу шефа на Българския енергиен холдинг и НЕК Михаил Андонов.
Делото срещу шефа на БЕХ и НЕК обаче се оказа секретно. То е образувано по доклад, изпратен през март в прокуратура от ДАНС. Главният прокурор Сотир Цацаров отказа да даде отговор на въпроса, откога Андонов е проверяван, както и да обясни подробно за сделките с оправданието, че информацията е секретна. Единственото обяснение беше, че става дума за неизгодни контракти с адвокатски фирми за представителство в съда и правна помощ.
Непотърсените 200 милиона лева
Най-новата информация, която представиха от прокуратурата е, че енергийното министерство е пропуснало да си потърси дивидента от печалбата на ЧЕЗ. До края на 2012 година чешката компания е натрупала от работата си в Югозападна България 593.5 милиона лева печалба, която не е разпределена сред акционерите.
До края на миналата година държавата държеше 33% в дружеството, което означава, че е пропуснала да си потърси близо 200 милиона лева дивидент без да се броят натрупани лихви. Държавата обаче продаде акциите през борсата на „Химимпорт“ и тази възможност е безвъзвратно загубена. Сега от държавното обвинение ще проверяват в рамките на наказателно производство кой точно от енергийното министерство носи вина за този пропуск.
В периода от 2007 до 2012 година държавата е получила дивидент единствено за 2010 година. Според прокуратурата в договора за приватизация между държавата и ЧЕЗ изрично са посочени механизми за решаване на споровете между акционерите, дори и ако мажоритарният собственик не желае да разпределя печалба. Държавното обвинение обаче твърди, че енергийното министерство така и не е направило постъпки да си вземе дивидента.
„Представете си дори само лихвите върху тези суми“, предизвика въображението на хората заместник-главният прокурор Борислав Сарафов.
Немотивираните цени
Прокуратурата образува дело и ще проверява за умишлена безстопанственост в енергийния регулатор (ДКЕВР). Причината е, че комисията е одобрила без мотиви или обосновка временни цени за включването на мощностите на производители на енергия от възобновяеми енергийни източници. Това се случи на 13 и 14 септември миналата година. С това са нарушени Законът за енергетиката и вътрешните правилници за работата на ДКЕВР, обобщи Сарафов.
Членовете и администрацията в ДКЕВР ще бъдат проверявани и по второ дело за умишлена безстопанствено. Прокуратурата коментира, че комисията е одобрила множество сключени от ЧЕЗ договори с доставчици, при които е заобиколен Законът за обществените поръчки. Държавното обвинение отново заподозря и че са сключвани договори за услуги между множество фирми, собственост на ЧЕЗ с цел да надуват разходите и да се доказва по-висока цена на тока.
Прокурор Нели Златкова призна, че още през 2011 година в прокуратурата е изпратен доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, който е излязъл с подобни изводи, но не се разбра какви действия са предприети по него.
Извън двете дела от прокуратурата не спестиха и политическите си критики към работата на ДКЕВР. „(За състоянието на енергийния сектор и високите цени на тока) На моменти е било решаващо бездействието на ДКЕВР. Тази комисия е действала не като регулатор, а като безкритичен регистратор на исканията на енергоразпределителните дружества“, обобщи главният прокурор Сотир Цацаров. Причината за тези изводи е, че комисията масово е игнорирала жалбите на хората срещу трите ЕРП-ата и е пренебрегвала сигналите, че дружествата не спазват правилото за едномесечно отчитане на електроенергията.
Комисията е признавала, че 15% от цената за разпределението на електроенергията са технологични разходи за поддръжка на мрежата на ЕРП-ата, въпреки че те съвестно са отчитали по-малки разходи, обявиха от прокуратурата. Така в цената на тока се калкулира по-голям разход от реално направеният. В случая на ЕВН разходите са 12%, а за ЧЕЗ бе съобщено единствено, че технологичните разходи са по-малко от 15 процента. Вместо да приеме признанието на дружествата за по-малките технологични разходи, ДКЕВР е действал единствено по документи и е признавал прогнозните разходи по наредба, които са 15%.
„Според информацията, с която разполагаме към момента ДКЕВР не е съставила досега нито един акт на ЕРП-тата, въпреки нашите предписания. Прокуратурата не отнема лицензиите, тя дори не може да стартира процедурата. Това трябва да направи регулаторната комисия. Установено е, че в ДКЕВР в продължение на години е занижен контролът над ЕРП-тата. Това на практика означава бездействие и показва, че ДКЕВР е неефективен контролен орган“, коментира заместник-главният прокурор Камен Михов.
Дело и за ТЕЦ-овете
Заместник-градският прокурор на София Божидар Джамбазов, който ръководи екипа, извършил проверката в НЕК по договорите с ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3, заяви, че държавата е приела да купува на високи цени електрическа енергия, която не й е нужна. Това е направено заради договорености, постигнати още през 1998 година.
„През 2001 г. са сключени окончателно две споразумения (с инвеститорите в двата ТЕЦ-а), а през годините – множество допълнителни споразумения, които касаят тези от 2001 г. С тях НЕК се е задължила да изкупува цялата електроенергия от двете електроцентрали, независимо от енергийните нужди на страната. Още през 2000 г. е установено, че потреблението и износът изостават от прогнозните, заложени в договорите. Независимо от това договорите са сключени. Поради високите цени на тази електроенергия тя не може да бъде продавана без загуба. От момента на сключване на договорите до този момент установихме, че електроенергията е оскъпена с между 10% и 25%. Тези договори няма как да бъдат прекратени, тъй като са сключени така, че при прекратяване НЕК ще търпи огромни загуби. Считаме, че са налице действия на представители на НЕК, които са довели компанията до огромни загуби“, разказа Джамбазов.
Той съобщи, че е образувано дело срещу все още неизвестни служители в НЕК, които носят вина за тези контракти. С това новите дела, свързани с енергетиката, стават пет. Те ще се присъединят към дългата редица от над 20 стари дела, които се точат без успех в прокуратурата през последните четири години.
„ЧЕЗ -България“: Работили сме в съответствие с българско и европейско законодателство
Компаниите от Групата на ЧЕЗ в България са работили изцяло в съответствие с действащото българско и европейско законодателство, обявиха отново от ЧЕЗ по повод оповестените от прокуратурата данни.
В изявлението се допълва, че служителите на компаниите ще сътрудничат на проверяващите и правораздавателните институции, за да се установи истината и „да се докаже, че ЧЕЗ е стабилен и сериозен европейски инвеститор, който работи законно и прозрачно, в партньорство с обществото и институциите“.
От ЧЕЗ посочват, че няма да коментират нито едно действие в хода на досъдебното производство.
Красен Николов, Mediapool
