Валерия Новодворская, сп. „Грани“
.
Нашият Гарант (онзи, който уж ни гарантира Конституцията, също както Спестовната каса на СССР гарантираше влоговете на гражданите, обезценили се към есента на 1991 г. да нивото на етикети от минерална вода) не забравя любимата си идея за единен учебник по история.
Започвайки нов избирателен спектакъл сред своите бъдещи обединени фронтоваци, в кръга на своите Шарикови, потенциални Герои на придворния труд, Гарантът пак си спомни за единния еталонен учебник по история. Учебник без разнопосочни версии, без вражески диверсии, без лични мнения.
А на мен кой знае защо ми се струва, че вече знам какво ще бъде написано в него за Възраждането, Просвещението и Реформацията.
Работата е там, че тези дни в Кремълския музей се откри изложба с артефакти от времето на великия княз московски Иван III. Ризници, стремена, саби, разни оръжия, украшения, икони…
Изложба като изложба, но трактовката й се оказва необичайна. Жизнерадостният водещ предаването по НТВ ни съобщава как нечистите сили на Запада лъжливо твърдят, че у нас ужким нямало Възраждане. Напротив, напротив! Я да погледнем XV век, епохата на Иван III!
Издигането на Кремъл, брака по сметка с багрянородната княгиня София, обединяването под една усмирителна риза на всички руски земи и да не забравим – онази райска птичка, която от тогава попадна на герба ни. Както би казал Паниковски: “Ех, тази дивна, тлъста птица – орел. Бутче! Крилце! Шийка!”.
На времето благопристойните деца вярваха, че ги носят добрите щъркели. И Киевската Рус така – хуманна, добродушна, незлоблива, сякаш точно щъркелът я е донесъл. Идете на изложбата и питайте нейните топ-мениджери: защо изведнъж приемат за Възраждане онова, което орелът е донесъл в хищните си нокти?
Превзета е последната опора на руските свободни градове – Господин Велики Новгород, ликвидирани са неговите свободни права, а целият новгородски елит е заточен на края на света. Онези пък, които ръководят отбраната на крепостта, изчезват завинаги и безследно в московската тюрма. Като Марфа Борецкая със своя син Василий. Разбира се не минава и без публични екзекуции (Дмитрий Борецки, Василий Губа-Селезньов, Киприян Арзубиев, Еремей Сухошчек).
Възраждане ли ще наричаме вече рязането на носовете и ушите на всички новгородски пленници, хванати от Иван след битката край Шелоня?
Не! Орелът донася със себе си абсолютизъм, преминаващ в автокрация. Именно през XV век се появява гнусната, лъжлива, самодоволна формулировка “Трети Рим”. Прегладнелите бежанци – подмазващите се византийски монаси ни подхвърлят уловката и ни дават повод да крякаме с цяло гърло за този Рим чак до края на хилядолетието като гаргата със сиренето, която също искаше да бъде едновременно и славей, и орел, и папагал.
В случай, че все пак потрябва противоотрова срещу единния учебник по история, бързам да съобщя, че въпреки орлището Възраждане у нас не е имало и не е могло да има, макар и не по наша вина.
Ренесанс или Възраждане в Европа наричат повторното откриване на съкровищата на античността, връщането към нейната красота, свобода, култа на голото прекрасно тяло, спорта, науките и изкуствата. Това става след мрачните и задръстени векове на фанатичен християнски аскетизъм, когато властват многобройни Савонароли, ненавиждащи картините, дворците и библиотеките.
А към какво можеше да се върнем ние? За разлика от Западна Европа ние не бяхме получили ваксината на античността. От V век преди нашата ера скитите ни отрязват от древна Елада, а сарматите ни откъсват от римското право и римската цивилизация. Можело е наистина да получим римската традиция по околен път, както Полша, чрез римската католическа църква.
Но вместо това и в този случай се оказахме някъде на периферията, защото налапахме заедно с магическото източно християнство и фигурата на Кесаря, който смята, че Галатеецът трябва да му служи като придворен слуга. Тук се корени впрочем една от причините за нашия исторически крах и за изоставането ни от Запада поне с 500 години.
Колкото до Просвещението, то в новия учебник може да го припишат и на 30-те години на XX век, ако съдим по филма за Сталин, с който в навечерието на 5 март ни порадва НТВ. Според пропагандния глас на говорителя Сталин бил въвел средното училище за всички, училищната униформа, по негово време бил възникнал култа към Пушкин, нашето образование станало най-доброто на света – и още, и още тъпи лъжи, та чак до измислената похвала на Чърчил: “Сталин пое една страна на дървения плуг, а я остави с атомна бомба”. Съдейки по Фултоновата му реч, Чърчил най-много го е вълнувала безопасността на Запада въобще и на Великобритания в частност. Ще нападне ли Сталин или няма да нападне? С дървения плуг не би нападнал…
Нашето Просвещение се провежда в жестоки форми и носи едва ли не характер на изтезания. “Войни за просвещение” – така нарича Салтиков-Щедрин епохата на петровските реформи. Народът, натикан в смрадния кауш на Третия Рим, е страшно подивял и най-обикновените неща му се струват сатанизъм. И на болярите, и на последния мужик. Чай, тютюн, кафе, картофи, балове и асамблеи, учение на Запад, женско равноправие, германски рокли и германска дисциплина, каменни, дивно красиви градове, театри и съвременна армия – всичко това трябва да се набива насила в гърлото, с изтезания и екзекуции.
С прискърбие ни идва наум Ататюрк, въвел смъртно наказание за носене на фесове. Впрочем, изглежда, че и носенето на хиджаби и бурки като знак на робството и неравенството няма да се прекрати без някой нов Ататюрк…
Целият Петербург, от калдъръмените улички до шиповете на катедралните куполи – всичко това е Просвещение. Училище. Екатерина II е вече колеж. Александър Първи и Втори – университет. Но онези, които са се просвещавали с помощта на Волтер и енциклопедистите няма да искат и да погледнат нашето измъчено, окървавено Просвещение.
А що се отнася до Реформацията, за нея няма да напишат и дума. Само от едната дума “реформи” нашият питон Каа започва да съска и се свива на кълбо. На Запад се реформира църквата, а всичко останало дръпват след себе си пазарната икономика и разширяването на политическите свободи. А Реформацията обуславя протестантката етика, опора на свободната мисъл, на индивидуализма, нонконформизма и на забогатяването чрез честен труд.
Докато нашите реформи се давеха в кръв, в аракчеевщина, в потушаване на полското въстание през 1863 година, в 1905 година, в октомврийския преврат, чеченската война и в путинизма. А църквата на властта, както и партията на властта, само смениха идейното съдържание с една пищна, но мъртва форма.
За да се окаже, че орелът всъщност бил лешояд.
Превод Милен Радев,
