Истински съм обезпокоена от това, което виждам и чувам. Тези от вас, които редовно четат статиите ми, са го усетили. Сега ще го кажа и директно:
Ако не започне масово покаяние на българите, нещата в страната ни ще продължат да се влошават, и то с още по-бързи темпове.
На всички, които търсят отговор на въпроса, защо животът в България се влоши толкова много, препоръчвам да прочетат това интервю, направено преди близо 12 години, но все така актуално:
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10200198247017749&set=a.4981137405092.1073741825.1199134638&type=3&permPage=1 – част от отговорите са идентични и за нас, въпреки че си имаме и някои типично български. Други причини са разкрити в статията „Революцията, от която се нуждаем“: http://www.facebook.com/notes/poli-tacheva/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B5%D0%BC/10152618558570230
Нека размишляваме за лицемерието и за липсата на морал в нацията ни като цяло. Искаме да бъдем управлявани от почтени хора, докато ние самите лъжем и крадем всеки ден. Протестираме срещу корупцията, монополите и злоупотребите, а ние самите сме подкупни, водени от егоизъм и злоупотребяваме ежедневно. Ядем се и се хапем помежду си. Гледаме да окаляме най-изявените българи, които целия останал свят уважава заради таланта им. Оплюваме и се гаврим с добрите дела на управляващите (не казвам да сме слепи за злоупотребите, а справедливи). Отбелязваме Прошки веднъж, а се мразим, осъждаме, клеветим, обиждаме и убиваме целогодишно. Празнуваме Деня на Християнското семейство, а сме затънали в похот и безразборен секс. Вижте билбордовете, пуснете който и да било ТВ канал в малките часове на нощта или отворете спортните вестници. Пошлите лица на порнографията и чалгата ни гледат нагло от десетки реклами и дори от кориците на тетрадките в книжарниците, а повечето от нас наблюдават безучастно, приемайки греха за напълно „нормален“.
Нуждае ли се от коментар липсата на етика у голяма част от журналистите ни? Точно тези, които се оплакват най-много от „жълтата преса“, я финансират и четат. Е, докато има кой да я купува, ще има и кой да я издава, а клюките и клеветите ще продължават да ни омърсяват. Какво да кажа за изявите на астролозите, екстрасенсите, врачките и останалите заблудени лъжеучители? Съществува ли медия, която да не е заразена с окултна отрова? Това са омразни на Бога дела, носещи проклятие за онези, които ги практикуват. Нуждаем се от осъзнаване и промяна повече, отколкото от въздух и вода.
Искам също да се замислим за един проблем, който не съм чувала скоро да се обсъжда в публичното пространство. Това видео: http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=7y2KsU_dhwI (с бутона „сс“ вдясно долу се пускат и БГ субтитри) дълбоко ме разтърси и ме провокира да потърся информация за статистиката на абортите в България. Още в първия намерен сайт аз прочетох следното: „Поради небрежност от страна на българките, броят на неродените бебета в страната е около 50.000 годишно.“ Бих го казала така: „Поради липса на страх от Бога у българите, броят на предумишлено убитите бебета в страната е около 50.000 годишно.“ И бих добавила: „Масовите убийства на неродени бебета са още една от причините за тежката ситуация в страната ни днес.“ Нашите ръце са изцапани с невинна кръв. Моля ви, нека си го признаем и да наречем аборта с истинското му име: убийство. Само за пет години ние извършваме около 250.000 „законни“ убийства на деца, а „който вади нож от нож умира“. Писано е още: „Хитри са да вършат зло чрез закон“ (из Библията). Всички сме нарушавали библейската заповед: „Не убивай!“ Дори и да не сме го извършили директно, държейки ножа или лягайки под него, престъпното ни безразличие на мълчаливи съучастници днес ни удря в лицето като шамар. Боли от горчивата истина, но дано се събудим!
Чудим се, защо толкова българи се самозапалиха през последния месец. Психолози казаха, че това не е никак типично за нас. Единствен д-р Тотко Найденов имаше смелостта да заяви открито в ефир, че сме забравили да вярваме в Бога и да се обичаме. Във Второзаконие 18 глава, която препоръчвам горещо на всеки българин да прочете, пише, че едно от омразните на Бога неща, е следното: „Да не прекарвате синовете си и дъщерите си през огън“. Нека си спомним така възвеличавания и до днес обичай „нестинарство“, както и прескачането на огньове, което все още масово се практикува по време на Сирни Заговезни. Ние символично извършваме действия, които са ни забранени и които противоречат на Християнските и Библейски ценности. Каквото сеем, един ден си го и жънем. Омразен на Бога огън палим и от огън започнахме да умираме. Ако се отречем от езическите обичаи и помолим Господ да ни ги прости, Той ще запали Свят огън в душите ни, така че да горим, живеем и творим за благословение на народа и Родината ни, вместо да разплакваме и почерняме най-близките си хора.
На онези, които казват: „Ела си в България и тогава ми давай акъл как да живея“, ще отговоря така: Преди всичко, аз давам пример, а не „акъл“. Където и да съм, аз съм една и съща и обичам Родината си с цялото си сърце. Готова съм живота си да дам, за да се оправят нещата в България и народът ми да заживее добре, а ти? В момента съм по-полезна на близките си и на страната си именно тук, където съм. Когато му дойде времето, ще се върнем у дома, а ти, който си там, какво полезно правиш? Зная, че дори и от покрива на храм-паметника „Св. Александър Невски“ да ви призова за покаяние, пак някои няма да откликнат, но поне не бъдете непочтени и зли, хвърляйки кал по всекиго без причина.
От години търся сред свещениците и християните съвременен Левски, който да даде светъл пример на изстрадалия български народ и да го поведе в правилната битка, за да не се „изпоядем“ помежду си. Искрици надежда са пламвали при виртуалните ми срещи с Отец Иван от Нови Хан, Дядо Добри, отец Веселин Арнаудов, отец Александър Лашков и отец Йоан Петров, но това не е достатъчно. Какво прави Българската Православна или която и да било друга Християнска църква в страната ни за просветлението на нашия народ, за да не погиват хората поради липса на знание за духовните неща? Прави се нещо, но не е достатъчно. Повечето Християни се карат помежду си подобно на депутатите в Парламента. Да, ужасно е, но е факт! Копнея да видя изяви на патриотизъм и почтеност у поне един политик – някой подобен на Димитър Пешев, който е готов да рискува кариерата си и дори живота си, за да спаси слабите и онеправданите! Засега не виждам, но ще продължа да се надявам. Има не един и двама будни и достойни сънародници, но нека да ставаме все повече и гласът ни да се чува!
И не казвай, че нищо не зависи от теб. Всеки един човек на планетата земя може да окаже много по-голямо влияние, отколкото ни е възможно да си представим. Пример за това са шепа неуки рибари през първи век, чрез които Исус Христос променя целия свят завинаги. И ти можеш. Само поискай! Сигурна съм, че има не един и двама съвременни Левски и днес. Но изглежда ще трябва да ги събудим. Погледни се в огледалото и помисли, дали ти не си един от тях? Св. апостол Павел е бил убиец и гонител, преди срещата му по пътя за Дамаск, която променя не само неговия живот, но и този на хиляди други хора. Това ми дава надежда. За всеки има шанс да се осъзнае и поправи.
България в момента прилича на поле, пълно със сухи кости. Положението ни изглежда безнадеждно. Така е било и по времето на пророк Езекил. Нуждаем се някой да „пророкува на сухите кости“ и те да възкръснат, превръщайки се в могъща, непобедима армия, както е описано в Библията (Езекил 37 глава). Наближава Великден. Ще се поздравяваме с „Христос воскресе“ и „Воистина воскресе“, но ще чуят ли ушите ни Пророческия глас, който извиква Дух и Живот в сухите кости на народа и страната ни? Ще доживеем ли своето и Възкресението на България, за което копнеем? Само така ще можем да запеем искрено „Върви, народе възродени“, знаейки в сърцата си, че наистина вървим към Светли Бъднини! Вярвам, че това зависи от теб, мен и от всяка друга отделна частица, съставляваща пъзела на нацията ни. Събуди се, българино, брате, и дочакай Възкресението! Преживей го, за да можеш и други да събуждаш! И, моля те, побързай, защото много работа ни чака!!!
.
Поли Тачева, Цюрих
