Беден старец пресмята трохи.
После в шепите дълго ги гледа.
И в хастара, прояден с бълхи,
пъха дребната своя победа.
Двайсет лева. Все някакъв кяр.
Повишение зорлем дочака.
Ще отиде сега на пазар,
а светът ще усмихне добряка.
Да си купи сънуван колбас…
Стига вече със ситната леща.
„Хайде! Плащам с парите си аз!
Дай ми скъпата шунка отсреща…“
Умореният в кишата пес
нека косъма сив да заглади…
Двайсет лева са светлото днес
за години, преминали в клади.
Глътки вино. Бутилка мерло.
Не за комка, а тъй – за живота.
Утре пак ще е същото зло.
Днес обаче си има банкнота.
Беден старец усмихва се. Сит.
Утешен. Като в притча за Рая.
А от тъмното бъдеще, скрит,
алчен хищник загробва му края.
.
Ясен Ведрин
