В началните етапи на почти всяка позната диктатура се наблюдава особено отричане на действителността от голяма част от населението. Целите на лукавите правителства и зловещото положение стават обект на цинична психологична игра, вместо да предизвикат основателна загриженост сред зомбираните маси. Тяхната отчаяна нужда да поддържат предубежденията си създава своеобразен вакуум, в който всичко, което не е в съгласие с вече създадения мироглед, просто се изпарява; сякаш не могат да различат цвета на небето от ботуша върху лицето им. Реалният свят на истината се превръща в сън, илюзия, която може да бъде взета под внимание или да бъде напълно пренебрегната. Техният живот е непрестанна дисоциационна борба, в която действителното не е желано…
* * *
Истинският роб: Това е човек, който не е непременно окован, бит, измъчван и принуден да се подчинява под смъртна заплаха. Всъщност дори окованите и битите роби може да не са истински роби, ако в тях продължава да живее независимият дух и те търсят свободата си – тогава те не са напълно подчинени. Истинският роб е този, който сляпо и с удоволствие се придържа към правилата, модата и се изпълва със страх от идеята за независимост спрямо изградената или изграждащата се система. Истинските роби биха се сражавали и умирали, за да запазят реда, който ги поробва. Истинският роб не може да си представи живот, в който хората не са контролирани изкъсо.
Фактите губят стойност: Най-лошият грях на роба не е непременно способността да не разбира истината, а способността да я вижда и да я разбира, но въпреки това да я отхвърля, защото е в противоречие с личните му самозаблуди. За роба съществува истина и свобода, но те не са полезни и изгодни за него. (Тук може да се добави, че мечтата на истинският роб не е да бъде напълно свободен, а да има свои роби. Сиреч да е нещо като привилегирован роб, когото допускат да се храни с остатъците от трапезата на господарите. Такива привилегировани роби са много от политиците и медийните магнати, които изопачават фактите или откровено лъжат, за да запазят привилегированото си положение на блюдолизци. Те са достатъчно умни да знаят, че са роби, но и достатъчно глупави, за да им харесва, защото има по-низшестоящи роби под техния контрол – бел. Стопанина.) Лъжите движат света, а фактите са само средство за употреба според моментните желания или интереси.
Вманиаченост по закона: Робската психика, колкото и понякога да е нелогична и невротична, все пак изисква известни основи, на които да се крепи. Такива основи например са законите в държавата. Тези закони могат да са в пълно противоречие с вродената съвест или морал, но тъй като робът вече не слуша вътрешния си разумен глас, противоречието не го притеснява особено. Ако се чудите защо съвременните тирани държат да обличат в букви ужасяващите си намерения, това е причината. Олигарсите много добре знаят, че законите предоставят на робите средства за рационализация, средства да оправдаят съучастието си в престъпленията на държавата. Все пак, ако някакъв охранен и кръвожаден елит насажда безумията си чрез закон, нямаме никакъв избор, освен да го слушаме и следваме, нали? Нали? Дали?
Нуждата да те приемат: Робите търсят външен, а не вътрешен мир – дори когато този „мир“ залага на система, замислена да унищожава човека. Порочността на колективизма е в способността му да превръща жестокостите и ненормалното в нещо нормално. Докато робите се чувстват като част от машината и намират мястото си в групата, те не се интересуват какво прави тази машина с останалите. Обичайните аргумени са: „Трябва да живеем заедно и затова трябва да жертваме нашия егоистичен индивидуализъм за висшето благо…“ или: „Правителствата са, за да ни пазят, и трябва да правим всичко необходимо, за да улесняваме работата им“. Рядко се поставя въпросът дали системата е в хармония с Конституцията. Системата просто „е“, тя изпълнява нуждата на роба да бъде обгрижван и това е достатъчно за него. Противно на собствените си приказки за „общност“ и „висше благо“, колективистите в голяма степен са изключително себелюбиви. Те не подкрепят колективизма заради другите, а за да угодят на личните си нужди.
Нуждата от контрол: Предполагам е иронично, но средностатистическият роб обича тиранията, защото му предоставя някаква сила, власт, вероятно за първи път в живота му. Това са хора, които са се чувствали слаби и неадекватни от детството си. Докато почтените хора се борят с несигурността, укрепвайки се физически и душевно, като усъвършенстват характера си, робите хващат лесния път и се присъединяват към бюрокрацията, като живеят на гърба на останалите и се ползват с привилегии. Чрез държавата всички ограничени хора, страхливците и глупаците имат възможността да „покажат кой е шефът“ и да си отмъстят за безсмисления си досегашен живот.
Нуждата от одобрение: Жалък, но често срещан случай. Човек носи отговорност за себе си и се учи с времето кое адекватно служи на всеобхатните му нужди. Робите нямат енергията или мотивацията за това – те се допитват до разни авторитети как да живеят. Те приемат почти всичко на доверие, стига да идва от някакво изтъкнато име. Робите презират с отвращение тези, които следват собствения си разум, тези, които се бунтуват срещу шаблонното вървене с „общественото мнение“. Бунтът на личността е нещо омразно за конформистите, защото конформистите са част от естеството на системата и имат индивидуалност само в нейните граници. Когато нападаш системата, робите приемат тези нападки като към самите тях като „личности“.
(Бел. Стопанина: Това е съвършено вярно, но все пак не отговаря изцяло на истината. Авторът пише с предразсъдъка, че хората се раждат като бели листа и всичко по отношение на напредъка се решава само в един живот, а това не е така. Някои са по-напреднали в духовната си еволюция и вече са се освободили от нуждата да следват авторитети. Това е задачата на цялото човечество в настоящата Епоха на Съзнателната душа. Нормално е някои да закъснеят с освобождаването от авторитетите, а други пък няма да успеят да се освободят до края на тази епоха и ще трябва да чакат хиляди години, преди да получат шанс за поправителен изпит… Накратко, не е мястото, като пишем по тези въпроси, да пишем с надменност. Трябва да пишем с разбиране, но за целта трябва да го имаме това разбиране – както разбиране за естеството на епохата и сегашното време, така и разбиране за задачите на голямата част от днешните хора. Разбирането на човека и неговите задачи – това е Антропософия.)
Нуждата от оправдание: Понякога не е достатъчно за определени хора да имат някакъв мироглед. Робите търсят одобрение за този мироглед на всеки ъгъл, дори този мироглед да е изкривен от замъглена логика. Те стигат дотам, че принуждават другите да се съгласяват с техния мироглед, така че да се чувстват по-сигурни в убежденията си. Нормално е хората да търсят други с подобни възгледи и идеали, но не е нормално и морално да използват държавния апарат като средство за сплашване и подчиняване на останалите, така че да могат да се чувстват по-уверени в нелепите си лекомислени философии. Робите искат свят без противоречия. Забавното е, че самите те създават много от противоречията по света.
ХОДИ НА РАБОТА, ПРАТИ ДЕЦАТА НА УЧИЛИЩЕ
БЪДИ В КРАК С МОДАТА, ДРЪЖ СЕ НОРМАЛНО
ВЪРВИ ПО ТРОТОАРА, ГЛЕДАЙ ТЕЛЕВИЗИЯ
СПЕСТЯВАЙ ЗА СТАРИНИ, ПОДЧИНЯВАЙ СЕ НА ЗАКОНА
ПОВТАРЯЙ СЛЕД МЕН: АЗ СЪМ СВОБОДЕН
* * *
Брандън Смит @ Activist Post/ БургасНовините
Превод: Тихомир Кайрямов
(Със съкращения)
