Владислав Ножаров, Vladislavnozharov.com
.
България изчезва, а българите осезаемо намаляват
„Над 2 млн. българи са напуснали страната през последните 23 години. Знаете ли, че много от тези български граждани, които са в малките населени места и които обезлюдяха, и беше ликвидирана цялата икономика, която е имала, или всичко, което е било като поминък за съответното местно население, и съотношението на работещи – пенсионери диаметрално е променено“, коментира бившият вътрешен министър. / Продължава серията от бисери на още един от „чудесните“ главнокомандващи на прехода, който за едни беше преход, а за други приход… само където преход не се състоя!
Във връзка с горният цитат следват актуални данни от международни институции. Нещо повече – казват, че сухата статистика е за сухари, професори и… идиоти. Възможно е и да е вярно, но в случая по-важен е фактът, че родината ни е на 9-то място по смъртност от 224 държави в света – данни изнесени през юли месец 2012 г. от ЦРУ (тук).
Нещо повече, таблицата в краят на статията дава насока за средния годишен брой на смъртните случаи за период от 365 дни на 1000 души население, още познато и като „сурова смъртност“. Същата таблица показва точното въздействие на настоящата смъртност в страните спрямо прираста на населението – раждаемост и застаряващо население.
В световен мащаб средният годишен брой на смъртни случаи е 7.9 на 1000 човека. Като за България броят е почти два пъти по-голям – 14.32 на 1000 човека, с което страната ни успешно заема девето място. В класацията за най-бързо „топящи“ се държави ни изпреварват: Южна Африка, Украйна, Лесото, Чад, Гвинея-Бисау, Централна Африканска Република, Афганистан и Сомалия.
Интересното за гореизброените държави е, повечето имат „уважителни“ причини от не така далечното си минало и история, за да са на първите места в „смъртната“ класация. Например:
Република Южна Африка е известна в историята си най-вече с апартейда.
Кралство Лесото – политическото положение все още не е стабилно. Част от разцепилата се през януари 1974 г. Партия на конгреса с нейния лидер Н. Мохеле (който е в изгнание) не одобрява режима и предизвиква безредици през януари 1974 г. и цялата 1979 г. Отношенията с ЮАР не са дружелюбни поради въоръжените провокации и терористични акции на Претория срещу Кралство Лесото, което се противопоставя на политиката на апартейд и расова дискриминация, и подкрепя народа на Южна Африка в борбата му за свобода и независимост.
ЧАД е още една държава от Африканският континент. За нея е известно, че дълги години е била под диктатура. Нещо повече, през 1987 г. новият президент – Хисен Хабре, е подкрепян от Франция. Той установява диктатура, характеризираща се с масовото избиване на различни племенни малцинства. По негово време загиват между 30 000 и 40 000 души, поради което Хабре си спечелва прозвището „Африканският Пиночет“. Хисен Хабре е свален от власт през 1990 г. с военен преврат, предвождан от генерал Идрис Деби, който и до днес е президент. Създава се многопартийна система, макар властта извън президентския пост да е ограничена. В последно време приходите от петрол дават надежди за по-мирно бъдеще. Нападенията на бунтовнически групировки в северните и източните райони на Чад продължават да са проблем. ООН предупреждава че насилието, което пораждат, може да ескалира в хуманитарна криза и дори геноцид.
Република Гвинея – Бисау – също се намира на Африканският континент. Грамотността на населението е изключително ниска, както и повече от 10% от населението е ХИВ-позитивно. Републиката е сред 1о-те най бедни страни в света. Военните преврати в страната са доста чести и управлението постоянно сменя своя лидер, чрез оръжие и отмъщение.
Централна Африканска Република – накратко, тази държава е също една от най-бедните държави в света и в топ 10 на най-бедни страни от Африка. До края на Студената война ЦАР е управлявана от президенти, завзели властта чрез сила. Монархия тип диктатура… А от по-новото време следва период на нестабилност и вътрешни конфликти, които днес са намалели заради значителното присъствие на мироопазващи контингенти от различни страни.
Ислямска република Афганистан – историята на републиката е с десетки години военни конфликти. Заради същите, Афганистан се е превърнал в най-опасната страна в света и най-големият източник на бежанци и търсещи убежище. Докато международната общност подпомага възстановяването на страната, терористични групи като Хакани и Хезби Ислами активно участват в бунт на национално ниво, воден от талибаните, който включва стотици убийства и самоубийствени атентати на година. Според ООН, бунтовниците са отговорни за 75% от цивилните жертви през 2010 г. и 80% през 2011 г. В по-ново време военни действия в Афганистан провеждат Русия, Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати със своите съюзници от НАТО. Нивото на грамотност в страната също е ниско – около 28%. За това пък корупцията е широко разпространена. Афганистан се намира на 3-то място по най-корумпирани държави в света.
Сомалия – отново на Африканският континент. Средна продължителност на живота – мъже – 47 г., жени – 51 г. Гражданска война и множество военни конфликти… и прочие и прочие.
С краткото описание на горните държави, водещи България в „смъртната“ класация, може да се направи и обобщението – къде сме ние? И защо 9-т0 място, след като през новото – демократично време, не ни сполетя нито апартейд, нито геноцид, нито въоръжени конфликти или войни, граждански войни, кланово напрежение, глад, болести, ниска граница на средната продължителност на живот, масова неграмотност и т.н. … Защо сме така напред в отрицателната класация?
Не сме ли в Европа, Европейски съюз? След падането на комунизма, минахме към демократична държава? Избираме управляващи по демократичен начин? А и всички от управлявалите ни лидери и партии твърдят, че са направили най-доброто за нас?
Резултат това ли е? Най-доброто… 9-то място от 224 страни?
Явно и класацията на ЦРУ (тук) доказва, че през тези две десетилетия на преход всички имали власт български политици в България водят целенасочена политика на геноцид спрямо сънародниците си!
В заключение още един въпрос – за да се случва всичко това с българите, трябва да има причини – запитах се какво е общото между първите държави в класацията. Освен интересите с корупция и злоупотребата с директния грабеж и кражба, която масово по стандарт се прилага навсякъде през тези години на преход?
отговор: ПРИРОДНИ РЕСУРСИ
За себе си знам, че нищо значително и важно в България не се случва на случаен принцип. Всичко си има причини и следствие, но по-важното е, че е контролирано. В тази връзка липсата на интереси, отсъствието на познания и грамотност ни вкарват в една чудесна рамка на „коне с капаци“, където нито можем да защитим личните си интереси, а какво остава за националните?
Природните ресурси са още едно от богатствата ни – даващо шанс и средство към постигане на независимост, свобода, семейство, сигурност, спокойствие, самостоятелност, справедливост за нас и нашите деца… ала явно НЕ – парадоксалното е, че всички тези 9 държави от класацията имат „въображаемия“ потенциал, чрез природните си ресурси да осигурят едно по-добро бъдеще.
Оказва се, че колкото по-богата на ресурси в земята е една държава, толкова се позволява от населението по-негативни неща да го сполитат. Мал шанс, невъзможност за избор или просто лош късмет – факт е, че българите приемат отредената робска съдба.. без борба и воля за промяна.
Завършвам с таблицата и сухата статистика за сухари, професори и идиоти:
