Иституционална имплозия, намаляла стопанска активност и социален срив – тези заплахи за сигурността в България извежда като най-значими обобщеният доклад „Рискове за националната сигурност на България в следващите 10 – 15 години“, изготвен по проект на фондация „РискМонитор“ с финансовата подкрепа на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа.
Докладът предлага нова методология и принципно нова за България ориентация в схващанията за риск и сигурност и препоръчва радикално обръщане на политиките за сигурност навътре. Именно вътрешното състояние на страната, което включва стабилност и функциониране на публичните институции, е най-широкото поле на рискови фактори, смятат авторите му.
Според тях основните заплахи за националната сигурност не са насочени към територията и границите на България, а дори да има евентуален и далечен риск за военна интервенция, политиките на редуцирането му и бездруго са свързани с членството на страната в отбранителния съюз НАТО.
Затова експертите сочат необходимостта от нова концепция за рисковете за националната сигурност и произтичащи от нея политики за управление на тези рискове, които трябва да осигурят стабилност на основните институции, съхранение на техния капацитет за функциониране и избягване на значителен обществен срив или безпорядък.
I. През следващото десетилетие мегарискът се крие в опасността от имплозия (насочен навътре взрив) на значими институционални сектори, което може да доведе до разколебаване на конституционния ред и дори до разпадането му в крайния сценарий:
Пример 1: България изживява тежка и продължителна финансова и икономическа криза; тя е съчетана с драматично висока неграмотност (към момента функционалната неграмотност е към 40%); придружена е от драстична бедност и маргинализация на значителни групи; има неочаквано действие и на други фактори, например неконтролируема имигрантска вълна.
При подобно натрупване на рискови фактори мегарискът институциите да престанат да функционират нараства.
Пример 2: Различни институции могат да имат формално висок административен капацитет, но пак да са подложени на имплозивен процес.
Например, ако са загубили във висока степен общественото доверие и легитимност; или ако първичната им задача на обслужващи обществен интерес бъде подменена; или ако бъдат приватизирани от политическа сила, която е на власт, и започнат да функционират като частни монополи; или също – ако се окажат системно корумпирани, какъвто може по принцип да бъде случаят с прокуратурата поради нейната прекалена автономия и практически пълна безотчетност в сферата на съдебната власт.
II. Финанси и икономика
В доклада на „РискМонитор“ икономическите рискове са очертани в няколко основни групи, между които:
– Краткосрочни, конюнктурни и домашни рискове. Те са свързани с влошаване на стопанската конюнктура, в случай че някое правителство се откаже от финансовата дисциплина и стане генератор на макроикономическа нестабилност. При непрекъснато поддържане на първични фискални дефицити и неизбежното постепенно изчерпване на фискалния буфер и на възможностите за приватизация и при липсата на установена репутация и добра способност на страната да емитира дълг на международните пазари дори малки неравности в обслужването на държавния дълг, като например концентрацията на по-големи плащания през 2013 и 2015 г., могат да вкарат държавните финанси в криза, която може да зарази цялата икономика чрез общ срив на доверието.
– Краткосрочни и външни. Катастрофичният сценарий е разпад на еврозоната и неминуем след нея разпад на ЕС. Това коренно и относително бързо ще промени структурата на глобалната среда, в която действат българските стопански субекти. Ще се развият скоротечни процеси на разпад на търговски и бизнес връзки, изчезване на пазари, силно стесняване на кредита, като е много вероятно заразата отвън да се пренесе в българската финансова система със съответен натиск върху паричния режим. Като острота и размер подобна криза за България със сигурност ще е съизмерима с тази от средата на 90-те.
– Дългосрочни, структурни и вътрешни. Те засягат основно формирането и поддържането на човешкия капитал – раждаемост, образование и здравеопазване, което демонстрира предимно негативна динамика и в дългосрочен план не може да не засегне конкурентоспособността, производителността и оттам благосъстоянието на обществото. Към този тип спадат и опасностите, свързани със състоятелността на пенсионната система, за която могат да бъдат пропуснати възможностите да се постави на здрава основа, а по-нататък подобни усилия ще са твърде закъснели.
Качеството на човешкия капитал непрекъснато се влошава, а липсата на яснота в правилата и безпристрастно и бързо прилагане на имуществените права влошава инвестиционния климат, констатират авторите на доклада. Дългосрочно това води до липса на двигатели за икономически растеж, задълбочаваща се ерозия на конкурентните предимства на България, което ще направи икономиката й уязвима дори на относително дребни шокове и ще намали способността й да се възползва от благоприятни промени в конюнктурата.
Структурните характеристики на бизнес средата в България също са очертани като рискови, свързани със способността за поощряване на предприемчивостта и новаторството, както спазването на правилата и качеството на фирмените стратегии.
III. Социален срив
Тук заплахите са идентифицирани в променящия се баланс на ползи и загуби между конкурентните групи в обществото. Авторите отчитат повишена вероятност от неуправляеми социални конфликти заради: дефицитът на власт, авторитет и капацитет по отношение на социалните баланси и социалната политика при ясно изразена тенденция към нарастване на социално изключените и диверсификацията на маргинализиращите групи. Вече към 30% в България живеят в условия на големи материални лишения и не са в състояние да си осигурят стоки от първа необходимост, които са от решаващо значение за воденето на достоен живот, като телефон или съответно отопление.
Социалната изключеност на все по-големи групи хора засяга все повече сфери: икономическа, пазарна, политическа, образователна, здравна, се посочва в доклада.
Към традиционните социално слаби хора със затруднен достъп до пазара на труда се присъединяват все по-широки групи представители на средната класа: млади хора до 26 г., самотни майки, работещи в сивата икономика, хора с увреждания, „енергийно“ бедни, хора, изключени от банковата система, и т.н.
При определени условия тези групи в риск могат да се превърнат в генератори на рискове за цялото общество и държавата: безредие, колапс на съответни единични институции, държавен колапс, имплозия на демокрацията – военна хунта и т.н. Този риск се предполага и от трайния процес на отслабване на солидарността и атомизирането на обществената тъкан, предупреждават авторите на изследването – Стефан Попов, Георги Ганев, Юлиян Попов, Албена Стамболова, Петя Кабакчиева и Васил Гарнизов.
.
Eurochicago.com по материали на Капитал дейли и riskmonitor.bg
Целият доклад може да изтеглите от тук – линк.
