Иво Инджев, Ivo.bg
На днешния 19-ти май през 1934 г. военният кръг „Звено“ извършва преврат и онова, което искаха през февруари 2013 г. доста протестиращи българи: разпуска партиите. Сигурно е, че и днес, ако има начин, подобна стъпка би се харесала на мнозина в България, но някак си се случи точно обратното- не само партиите на статуквото се утвърдиха, но и „изчистиха“ прозападните бурени от разораната целина в сградата на площада с паметника на руския цар в София.
Възпроизвеждането на статуквото в полза на проруската ориентация поражда някои интересни аналогии на 19-ти май. Изпреварващо обаче ще парирам опитите за легимиране на ГЕРБ като прозападна и едва ли не „антируска“ партия, защото тъкмо при управлението на Борисов проникването на руските интереси постигна невиждани след комунизма висоти на българска почва. Например АЕЦ „Белене“ източи със своите невидими корупционни реактори огромни средства от бюджета в продължение на цели три години, а междувременно тихо, но мощно, в тютюневия бизнес, телекомуникациите, медиите и банките нахлу руския капитал без това ни най-малко да се отрази положително на икономиката ни като инвестиция.
Да не говорим, че Борисов лично разпореди раболепните му депутати да забранят българската независимост в преговорите с „Газпром“ чрез мораториума, който наложиха върху проучването за шистов газ в угода на Кремъл. Така ГЕРБ стана маша за осъществяването на официално обявената кауза на БСП, прокламирана от тази партия като водеща тема в кампанията й лично от червения кандидат Калфин през лятото н 2011 г.
В книгата си „Течна дружба“ цитирам генерал Валтер Кривицки, избягалия на Запад от репресиите на Сталин шеф на съветското разузнаване, самоубит по късно в един хотел в Ню Йорк. Той казва нешо интересно в спомените си по отношение на България- че болшевишка Русия е внедрила със съгласието на Александър Стамболийски голяма група шпиони, чийто приоритет е бил проникването в пропагандата и в армията. Резултатът се вижда от преврата на 9 септември 1944-та, осъществен именно от съветската агентура в армията, който пропаганданта после щедро „подарява“ на БКП.
На 19-ти май 1934 г., освен че спекулират с „народния гняв“ и се възползват от него, за да унищожат партийната система, звенарите бързат да установят дипломатически отношения със СССР. Сключват веднага договор за приятелство със Сталин и започват бясна пропаганда в полза на подкрепяния от Москва ( но и от Франция – поради което България за прикритие официално става „профренска“) проект за обезличаване на България в рамките на балканска федерация под егидата на Белград.
Интересна подробност е, че „кръволокът Цанков“, както го знаем от времето на комунистическата пропаганда, който със своето Социално движение подкрепя превратаджиите, е всъщност убеден русофил, макар и антикомунист- цитирал съм в този смъсъл извадка от автобиографичната му книга в „Течна дружба“. Това е същият случай, като и при банкера Атанас Буров, външен министър в последния българския кабинет на Муравиев преди съветската окупация. Буров е върл противник на комунизма, но безнадежден русофил и в това качество „вярва“ в омилостивяването на Сталин, канейки ( според мен именно Буров свършва тази глупост) за военен министър никому неизвестния дотогава генерал Иван Маринов за военен министър, защото е женен за сестрата на българския комунистически лидер Георги Кирков. Маринов е човекът на Москва, който създава на Сталин претекста да окупира България, забавяйки съзнателно с 3 дни решението на София да обяви официално война на Германия.
Цар Борис узаконява под натиск преврата от 19 май 1934-та. Но правителството на „Звено“ оцелява само до януари следващата година. Монархът принуждава Кимон Георгиев да подаде оставка и поставя за премиер верния си генерал Пенчо Златев. Така Кобургът на практика взима цялата власт в ръцете си и я упражнява до края на живота си през 1943-та, но никога не забравя урока на какво са способни от петата съветска колона. Личното ми предположение е, че това е сред основните причини царят да откаже на Хитлер изпращането на българския войски на Източния фронт и дори да запази след съюзяването с Германия дипломатическите отношения със СССР.
Русофилството обаче не прощава никому – дори и на доказаните антикомунисти като Цанков и Буров. Което още веднъж доказва, че разделението в България, в която по мнение на мнозина гражданската война се води с различен интезитет от близо век насам ( за да не кажа от русофилския преврат срещу княза след Съединението през 1885-та насам), съвсем не минава по разлома между идеологиите, а по хребета на противопоставянето „за“ и „против“ ръката на Москва в българските дела. Така е и днес.
Прикритото просъветско правителство на превратаджиите от 19 юли 1934-та година се задържа на власт толкова, колкото прогнозират в момента букмейкърите за задаващата се коалиция „АЕЦ Белене“- малко повече от половин година. Формално това правителство ще бъде демократично инсталирано, но същевременно е въоръжено с атрибутите на обезличаването на България в полза на една чужда държава с огромно влияние върху българската икономика (и не само).
За армията сведения нямам, но имам подозрения, че нищо съветско не й е чуждо. Виж, за пропагандата нямам съмнение: тук проникването на руското влияние, колкото и да е маскирано като частен бизнес, се вижда от далеч.
Пита се в задачката, дали има държавен глава в българския самолет, който ( без непременно да разваля отношенията си с наследниците на СССР и да се подложи на опасността да бъде отровен поради това), да си направи съответните изводи.
Ще почакаме въпросните 6-7 месеца и ще видим.
