„…и ний сме дали нещо на света – на вси славяни книги да четат.“
24 май е един от най-светлите и тържествени празници, денят, в който честваме създаването на славянската писменост, празникът на българската духовност и култура. Това е денят на просветата, в който се припомняме, че нашият народ от древни времена има своята писменост и с гордост прославяме имената на Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици и последователи.
За да отбележим този светъл празник, както и завършването на учебната година, се събрахме в залата към църквата „Св. Иван Рилски“. Учениците бяха подготвили празнична програма, с която поздравиха всички родители и гости на тържеството.
Програмата откриха най-малките ученици. Пред нас се разкри невероятна сцена, на която танцуваха малки калинки и летяха пъстри пеперудки около красиви цветя. Появи се и засмяното слънце, което спаси намокрилите се от дъжда пеперудки. Пред гордите погледи на родителите, малките дечица рецитираха стихчета, пееха песни и ни показаха, че са готови за първи клас.
След това, с помощта на ученичката Деница, Незнайко и вълшебната фея отидохме до Страната на знанията, където видяхме парада на буквите. Толкова интересно беше да видим как се бяха променили тези дечица, които в началото на учебната годината плахо пристъпиха в класната стая с уплашени очички. Сега от тези погледи нямаше и помен, пред нас стояха едни уверени в себе си деца, които с гордост ни заявиха, че „всички букви знаят, могат да четат“.
По-големите ученици ни развеселиха с драматизации по приказки за Хитър Петър.
Имаше много стихове, песни и разбира се, след това всички дружно изпяхме химна на народната просвета „Върви, народе възродени!“.
Вдъхновена от програмата на децата, една жена, представила се пред всички като една българка, взе думата и ни разказа интересни факти за Кирил и Методий. Последва и заслужената награда за всички ученици – тържествено раздаване на дипломите. За всяко дете имаше осигурен и подарък от църковното настоятелство и родителския колектив.
Празникът продължи с тържествена почерпка и много игри и веселие.
Хубаво е, че дори и на хиляди километри от родината носим в себе си българския език и култура, и се стремим да го предадем и на нашите деца. Благодарение на българското училище и всички, свързани с него – учители, родители и съмишленици, тази задача не е толкова трудна.
Защото нашият език трябва да пребъде. А делото на светите братя не трябва да бъде забравено и докато ни има нас, които носим България в сърцето си, това няма как да се случи.
.
Жана Картелян
