За скрития транзит на румънски, полски, чешки, унгарски и литовски ЕВРЕИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ЕВРЕЙСКИ ДЕЦА по време и след Втората световна война от пристанищата на ВАРНА и БУРГАС към ХАЙФА. Този транзит в годините 1939-1947 става почти постоянен, особено в навечерието на ситуирането на държавата Израел.
Акциите започват още от лятото на 1939 г. на борда на кораба “Рудничар”, където от Варна се качва първата група евреи. Капитанът Прудкин ги транспортира близо до палестинския бряг, откъдето се прехвърлят на лодки за да достигнат брега на Обетованата земя. Собственикът на кораба “Рудничар” – евреинът Конфино след завръщането на Прудкин във Варна дава по същия повод банкет, в ресторант “Морско око”, а след ремонт “Рудничар” отново претоварен, с над сто души над определения капацитет поема през акватория по рисковани рейс, влачейки на буксир и гемията “Успех”, натоварена също с бежанци. За тези два рейса Прудкин получава общо сума от 250 000 лв., но отказва трето плаване.
В Документ 37 е описана трагедията, свързана с удавянето на над 200 евреи, (в това число и деца), пътували на борда на кораба “Салвадор”, който на 3.12.1940 г. тръгва от Варна с 326 бежанци, но заради претовареност, съдът потъва във водите на Мраморно море, при което загиват 213 души./Док. 37, 43 и 57/.
През пролетта на 1940 г. тримачтовият ветроход (гемия) “Шипка”, построен през 1918 г. в Русия с тонаж 80 бруто регистър тона, преименуван в “Либертад” е пътувал първоначално под уругвайски флаг. Еврейската община в Пловдив превежда авансово на семейство Конфино сумата от 100 000 лева за частичен ремонт на гемията и на 14 юни 1940 г. сутринта “Либертад” потегля за Палестина, с още 360 души на борда. “Либертад” стига благополучно до палестинския бряг, но е конфискуван от англичаните. Съдбата на екипажа и капитана е неизвестна. А за да улесни нелегалното дебаркиране на бежанците там, Конфино закупува и изпраща в тамошните води малките гемии “Св.Георги” и “Орион”. Впоследствие купува и моторен двумачтов ветроход “Цар Крум”, (бивш “Св.Никола”), построен през 1918 г. в Херсон, прекръстан на “Салвадор”. На 26 декември 1940 г. “Салвадор” потегля от Варна, с около 320 души евреи, (цифрата варира от 327 до 360 души), от които 89 деца до 12-годишна възраст. Жестоките вълни я захвърлят върху крайбрежните скали на Джамбаз тепе, недалеч от град Силиври. Оцеляват само 123 души и всички останали загиват.
При един от рейсовете– с още един трети кораб “Струма”, също се разиграва невероятна трагедия: Струма е торпилиран и потопен като се предполага, че торпедото по погрешка е било изстреляно от съветската подводница Щ 213. Загиват 778 човека от общо 780 на борда. “Струма” е конструиран през 1867 г., в пристанище Нюкасъл като през 1932 г. е бил с името “Есперос”, но по-късния собственик – грък е преименувал съда в “Македония”. Пет години по-късно корабът е преустроена в моторно-ветроходен шлюп, който през 1940 г. отново е прекръстен с името “Струма”. През 1941 г. е превозвал бежанци – евреи от Румъния, Полша, Чехия и Унгария за Палестина. А собствениците –сем. Конфино са били граждани на държавата Панама. По тази причина “Струма” плава под панамски флаг с български екипаж и капитан Горбатенко.
Бежанците евреи са плащали услугата със злато, венчални халки и семейни бижута, медальони и пр. а турските власти задържат кораба на рейд пред Босфора 71 дни без вода и провизии, вследствие на което на борда пламва дизентерия. Само един украински евреин Давид Столяр се спасява. Фаталното плаване на “Струма” слага край на нелегалната емиграция за Палестина.
Еврейски деца са били крити в Холандия от 1942-1945, в Чехия, в Полша за да бъдат спасени от нацистите и от депортиране. След войната много малко от тях откриват своите истински родители. От малкото оцелели еврейски родители.
Измежду тях има живи и днес.
.
Анна Зографова
Виж: Tango of Warsaw Ghetto (Yiddish Tango)
Ползвана литература:
ОЦЕЛЯВАНЕТО – 1940 – 1944 – The Survival *1940 – 1944 – “SHALOM” PUBLISHING CENTER, Sofia, 1955 – Compiler: David Cohen and co. – A COMPILATION OF DOCUMENTS.
D-r Antonina Zheliazkova& Epilogue& “You have reached the last pages of a vohume of historical documents, compiled through the efforts of many different people, Jews and Bulgarians. These documents could be called fateful, since they concern the survival of nearly 50 000 Bulgarian Jews, along with the extinction of 11 343 innoncent victims from the areas of Aegean Thrace and Macedonia. The years of the Holocaust and the tragic fate of millions of Jews in Europe during the Second World War have left terrible memories”.
[1 ]Bloeme Евърс-Емден, Je ouders delen: Eigen Kinderen EN pleegkinderen, в де oorlog EN Nu (Кампен: Kok, 1999) [Холандски]. Тези книги са на разположение на иврит и холандски на Бенямин Бен Perach, 43/17 Yehudah Hanasi, Petach Тиква, Израел, Тел.: 03-9089761, електронна поща:[email protected].
[2] Джон Bowlby, Приложение и загуба, Vol. 1, Rev. изд. (Лондон: пеликан, 1984).
[3] Т. Фийлд, “Приложение и ранно раздяла от родители и колеги,” пресечни точки с притурка (Hillsdale, NJ: Lawrence Erlbaum, 1991), 165-79.
[4] ПГ Bekkering и М. Bekkering-Merens “Kinderen в Kampen Japanse, де Bersiap EN daarna” (деца в японски лагери, на Bersiap, и след това), Nederl. Tijdschr. Voor Geneeskunde (Холандски списание за медицина), No 129 (1985): 1546-49.
[5] Хаим Dasberg, S. Дейвидсън, Джерард I. Durlacher, БЦ филе, и Едуард де Вятър, общество и травми на война (Асен и Маастрихт: Ван Gorcum, 1987), 14-38.
[6] Между другото, Тизард обсъдени институционализирането на специални малки деца и техните отношения с родителите си. Вижте Б. Тизард, “Ефектът на институциите за ранно отглеждане на развитие на 8-годишни деца,” Дневник на детската психология и психиатрия и съюзническите дисциплини, № 18 (1978): 99-118.
[7] E. Линдеман, “симптоматика и управление на остра мъка,” American Journal по психиатрия, № 101 (1944).
DR. BLOEME Евърс-Емден е роден в еврейско семейство в Амстердам през 1926 година. През август 1944 година тя е била превзета от германците и изпратен в Аушвиц, която е оцеляла. През 1973 г. тя става преподавател по психология в Университета в Амстердам. Нейните изследвания на холандски еврейските деца скрит по време на войната, както и за техните родители и “скрива-родители” е публикувано в четири книги. Тя е награден от кралицата на Холандия като служител на Orde ван Oranje-Насау.
