„24 МАЙ! ПРАЗНИК НАРОДЕН ПРАЗНИК БЪЛГАРСКИ!“, Bgschool.eu
.
24 май – Денят на Кирил и Методий , “преблагословените” създатели на свещеното славянско писмо; денят, който озарява културната самобитност на нас, българите, дарява ни с уникалния шанс да сме различни и да се чувстваме творци в общото съзидание на човечеството! 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност!
Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която дава самочувствие, образованост и духовна независимост на “вси славяни”.
Традиция, защото е празник, присъстващ трайно в културния календар на българите.
Духовност, защото е ден на просветата, на знанието и науката; на хората, градящи устоите на нацията; на тези, които възпитават поколенията.
Ден, в който всички българи – където и да са по света, запяват :
“Върви, народе възродени, към светли бъднини върви…!”
Това неповторимо вплитане на безсмъртния славослов на Стоян Михайловски и тържествената мелодия на Панайот Пипков обединява българите и кара сърцата да затуптят гордо, в един ритъм.
С този прекрасен Химн, изпълнен от вокална група “Лира”, започна и празничното тържество в БСОУ ”Д-р П. Берон”, посветено на духовните покровители на Европа, на малките първокласници и на зрелостниците от Випуск ‘2013.
Празникът събра внушително множество от ученици, учители, родители, бивши възпитаници и приятели на Българското училище.
Официални гости на тържеството бяха:
Г-жа Тюркян Акиф – завеждащ консулската служба към Посолството на Република България в Чешката република; г-жа Галина Тодорова – директор на Българския културен институт в Прага, г-н Петър Попов – председател на училищното настоятелство, представители на българските сдружения и организации в Чешката република.
В този ден се обръщаме към духовните извори на българската просвета и култура, които са дълбоко свързани с подвига на славянските просветители. На тях бяха посветени встъпителните думи на водещите ученици Даниела Пенкова, Филип Николов и Калин Георгиев. През 2013 г. Европа чества 1150 години от Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий. Духът на св. Кирил продължава да живее в кирилицата, на която и до днес пишат и четат милиони хора по света. Ние имаме честта и удоволствието да бъдем съвременници на изключителната годишнина, свързана и със създаването на първата славянска азбука – глаголицата – една нова и съвършена азбука.
Проследявайки делото на Кирил и Методий чрез образци от старобългарската литература, подбрани от г-жа Болчева, рецитаторите представиха просветителската мисия на солунските братя, която има непреходно значение за духовния и цивилизационния път на българския народ. В този дух прозвучават и думите на изтъкнатия френски славист проф. Роже Бернар: “Спасявайки делото на Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света, и това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура, човечност…”.
Слово за празника произнесе директорът на училището, г-н Еленко Начев, който поздрави всички по случай този най-български и най-светъл ден.
Той връчи грамоти и награди на изявени през учебната година ученици – Маргарита Синапова от 7-ми клас, Емилиян Димов от 6-ти клас и на абитуриентите Тони Иванова, Диана Георгиева, Дарин Атанасов и Петър Арнаудов.
Директорът награди и първенците от училищното състезание по Судоку, проведено в четири кръга:
1 място – Калин Георгиев от 8-ми клас,
2 място – Данийл Иванов от 11-ти клас,
3 място – Тансу Тахир от 10 клас.
Грамоти и медали от участието си в международния конкурс за най-сполучлива компютърна рисунка и колаж „Творчество без граници“ организиран от фондация „Еврика“ получиха:
1 място – Яна Маркова от 5-ти клас,
2 място – Мая Шопова от 5-ти клас,
3 място – Денис Пламенов от 6-ти клас.
Поощрителни награди получиха Виктория Вълчева и Никола Бориславов от 5-ти клас.
Г-н Начев обяви и резултатите от конкурсите, организирани от Държавната агенция за българите в чужбина. Горди сме с постиженията на нашите ученици, които се пребориха с тежката конкуренция на многобройните участници.
В конкурса по изобразително изкуство “България в моите мечти” на 1-во място е Ралица Маркова от 8-ми клас, на 2-ро място е Виктор Гаврилов от 6-ти клас, поощрителни награди ще получат Любомир Василев от 3-ти клас и Петър Петров от 6-ти клас.
В литературния конкурс “Стефан Гечев” с трета награда е отличен Калин Георгиев от 8-ми клас.
В конкурса за песенно изпълнение “Прехвръкна птичка” с трета награда се окичи вокална група “Лира”.
Приветствие от името на Посолството на Р. България в Чешката република поднесе г-жа Тюркян Акиф. Говорейки за великото и свято дело на светите братя Кирил и Методий, тя каза, че то няма аналог в световната културна история. Отправи пожелания към абитуриентите да бъдат силни и мъдри, въпреки превратностите на живота; поздрави първокласниците по случай завършването на първата им учебна година и им пожела да приемат пътя на знанието като едно приключение; благодари на директора и на учителите за приноса им за просперитета на Българското училище в Прага.
Г-жа Акиф предаде сърдечни поздрави и благопожелания към всички от Негово Високопреосвещенство ловчанския митрополит Гавриил, който е в Прага по случай тържествата за 1150-та годишнина от Моравската мисия на светите равноапостоли.
Следващата част от празничната програма бе емоционална среща с най-малките ученици – първокласниците, които показаха, че не само вече са пораснали, но и че са научили много през първата си година в училище. Към тях се присъединиха и децата от четвърти клас. Водени от г-жа Тошева, носейки окичените с цветя портрети на Кирил и Методий, те поздравиха публиката със своите вдъхновени изпълнения на песни и стихчета. Днес те получиха своите първи свидетелства, изкачвайки първото стъпало от стръмната стълбица на знанието; завършвайки една година, изпълнена с учение, труд и творчество, с радост и удовлетворение от постигнатото.
Днешният празник бе посветен и на дванадесетокласниците. Това е специален и запомнящ се ден в нашето училище, защото изпращаме зрелостниците – днес, прекрасните момичета и момчета от Випуск 2013. Техните приятели от 11 клас, с помощта на г-жа Лазарова, отправиха поетично посвещение към тях под формата на мултимедийна презентация. Представени бяха персонално всички абитуриенти – с приятелско намигване и красиви пожелания. А те спазиха традицията, като предадоха бялото ангелче, избрано за символ на успеха и знанието, на единадесетокласниците с пожелание да го съхранят за идващите след тях. Зрелостниците благодариха за постигнатото през годините на своите учители, на директора и на своя класен ръководител – г-жа Светла Васева, която с вълнение отправи към тях топли и сърдечни пожелания.
Специален поздрав към абитуриентите и към всички гости бяха изпълненията на танцовата група на училището. С буйните ритми на българския танц те се втурнаха на сцената, предизвиквайки неудържим възторг и приповдигнато настроение.
Пъстрото празнично тържество продължи с най-сантименталната част – раздялата им с учителите и съучениците.С много цветя, с усмивки, с малко тъга и сълзи в очите, под звуците на любими училищни мелодии, зрелостниците се сбогуваха с любимото училище. Днес те ще изживеят приказните мигове на своя абитуриентски бал, а утре ще бъдат вече част от гражданите на Европа. Пожелаваме им да следват мечтите си, да покоряват върхове и никога да не се огъват пред трудностите.
На добър час!
В този светъл ден щастието и радостта изпълват всяко българско сърце, блясъкът на прекрасния празник осенява цялата наша Родина, а ние, учителите и учениците от БСОУ “Д-р П. Берон” в Прага се гордеем, че сме част от творческото съзидание и културния облик на Европа.
.
Българско средно общообразователно училище
„Д-р Петър Берон“ – Прага
След няколко минутно сърфиране излезе следният коментар по темата още от 2010 година. Аз повече няма да коментирам, защото това е излишно след прочитане на текста. На въпроса за Пеевски – той е Черешката на сладоледа описан в текста. Малко голяма и мазна та се размаза целият политически сладолед. И все пак, започнах с апостроф към индийската фондация…
–––––––––––––––––––––––
Защо не се спазва законът за дипломатическата служба?
Държава без собствена, суверенна външна политика и без нужната квалифицирана и безотказно лоялна на националните интереси дипломация, е беззащитна. Тя е по-трагична даже от държава без армия. Ако армията е меч, дипломацията е щит. България бе лишена и от двете.
Две десетилетия корумпираната олигархия на прехода се оправдаваше, че не може да защитава националните интереси на България, защото трябвало да бъде „предсказуема“ за своите външни партньори. Така и не разбрахме коя чужда фондация (централа) запечата в мозъците на тази външнополитическа номенклатура чутовната глупост за „предсказуемост“, която означава само едно – отказ от правене на (външна) политика. Но е факт, че лицата на България пред света станаха по-предсказуеми и от професионални проститутки, с което неслучайно си спечелиха позорното прозвище „йесмени“. „Предсказуемостта“ им бе постигната с лумпенизиране на българския външнополитически корпус, което започна веднага след 1989 г. с назначаването на парвенюта и некадърници за министри. Залпов сигнал за края на българския суверенитет беше предаването на „оня списък“ на български сътрудници в чужбина, който Ахмед Доган и Желю Желев предадоха на турския посланик в София.
Оттогава външната политика е поверявана на комични, а нерядко и одиозни фигури, които забавляват обществото със скандалните си, най-често креватни истории. Назначаването на Соломон Паси за външен министър през 2001 г. в началото прозвуча като виц. Назначеният от него Яшарали Ахмед на поста главен секретар на МВнР вече беше гавра. Главният секретар води кадровата политика на министерството, той е вторият след министъра. Към момента на назначаването си през 2001 г. Яшарали Ахмед беше кмет на община Минерални бани, с последно образование механизатор в ТКЗС, завършващ задочно педагогика. „Аз съм свидетел как през 1995 г. Юджел Атилла и Гюлбие Реджеб, Бог да я прости, отидоха при директора на СПТУ по транспорт в Хасково, за да му вземат дипломата. Той беше на 39 години, беше станал кмет на община Минерални бани и не беше успял да се дипломира за средно образование като шофьор“, разказа Гюнер Тахир за сп. „Тема“ от 27 ноември 2008 г.
Заради назначаването на сайбията на минералните бани в Хасковско народът започна да нарича сградата на МВнР … „хамамът“. Асоциацията със скандалната картина „Турска баня“ на Доминик Енгр бе напълно легитимирана, след като министър Паси направи любовницата си зам.-министър, а Яшарали Ахмед назначи лишената от всякаква квалификация своя много близка приятелка Тюркян Акиф Мехмед за консул на България в Братислава.
Въпросът е има ли промяна, откак ГЕРБ взе властта? Или „предсказуемостта“ на Хамама на ул. „Ал. Жендов“ 2 в София продължава да обезсмисля изборите от 5 юли 2009 г.?
Обидно е, много е обидно. Ние сме от най-патриотичните български общности по света. Много от нашите бащи са били градинари, които до края на живота си не взеха чехословашки паспорт въпреки по-големите му предимства, защото не можеха да си представят, че ще се откажат от българския. А, освен това, в нашето землячество няма никакви мюсюлмани“.
Този сигнал от българската общност в Словакия получи вестник „Атака“ преди около месец. Той бе изпратен по повод слуха, че скандалната Тюркян Акиф Мехмед е назначена за български консул в Прага – при това след провала й на същия пост в Братислава.
Всъщност провалите на (интимно, според клюките) близката на Яшарали, са повече. Тя заминава за Братислава като консул, без да владее на работно ниво нито един език. Включително и българския, както ще установят по-късно наши сънародници в Словакия. Очевидно едномесечният курс, който е изкарала в Дипломатическия институт към МВнР е бил твърде недостатъчен за ограмотяването й.
Трябва да се каже веднага, че консулската служба е изключително отговорна.
По света
тя се заема от сътрудници на службите
за сигурност,
тъй като включва тежки отговорности, включително и достъп до класифицирана информация, достъп до личните данни на хиляди граждани на страната в чужбина и пр.
Още по-красноречиво доказателство за лумпенизацията на външната политика на България е фактът, че на поста консул е била назначена не просто неподготвена, а дискредитирана личност, която вече е скандализирала обществото с далавери. В края на 2004 г. Тюркян Акиф Мехмед беше компрометирана като шеф на дирекция „Обществени поръчки“ в МВнР в скандална афера с евтините апартаменти, които служители на МВнР са си уредили чрез злоупотреба с власт. (виж „Управляващите отново си раздадоха евтини къщи“ във в. „Сега“ от 18 февруари 2005 г.) Бившият текезесар и главен външнополитически кадровик на коалицията НДСВ-ДПС, Яшарали Ахмед, си е купил четиристайно жилище от 173 кв.м. на бул.“Жолио Кюри“ в края на 2004 г. само срещу 54 058 лв. Пазарната му стойност сега е осем пъти по-висока. Почти на безценица бе взела апартамент и шефката на дирекция „Обществени поръчки“ Тюркян Мехмед. Нейният е от 98,6 кв.м в елитния квартал „Витоша“ и струвал едва 50 271 лв. За справка – по онова време толкова, 25 хиляди евро, струваше гарсониера в жк. „Искър“ в София.
В пика на скандала зам.-министър Гергана Грънчарова обяви: „Всички действия на МВнР във връзка с покупката на ведомствени апартаменти от негови служители са напълно законосъобразни. Направената вътрешна проверка на случая показа, че не става дума за закононарушения, а за рутинна процедура.“ (в. „Дневник“, 18 февруари 2005 г.)
Така Тюркян получава за награда едно консулско място. Българите в Словакия остават потресени.
Жената е неграмотна не само за високия пост, който заема.
Тя е неграмотна въобще. Да не говорим, че не знае нито един език и не може да се разбира с местните институции, а това се налага на всеки консул, например ако наш сънародник е в беда. Нещо повече, след като е доказала на практика вкуса си към далавери със собственост на министерството, Тюркян Мехмед е назначена и за материално-отговорно лице на посолството в Братислава!
Последователното изпращане на две туркини без квалификация за консули
говори за нелегитимна квота на ДПС във външната политика на България.
МВнР отрича да има квоти, но то не би могло да отговори друго – груповите властови права са незаконни в нашата република. Но едно изявление за в. „Монитор“ от април 2002 г. го опровергава. „ДПС иска негови представители да заемат различни постове в български посолства по всички континенти. Не става въпрос само за посланици, но и за дипломати на по-ниски нива секретари, съветници, аташета“, заяви тогавашният зам.-шеф на парламента Юнал Лютви, който отговаря за външната политика на ДПС.
Така че квотата очевидно е неофициална. Такава квота може да се поддържа само по 2 начина – със сиви, задкулисни политически сделки и/или чрез търговия с държавни постове.
За квота подсказват и други назначения на турци в дипломатическите мисии в централна и северна Европа, където мюсюлмани с български паспорти няма. Съпругът на действащата от 2005 до 2009 г. вицепремиерка Емел Етем беше назначен в българското посолство в Германия. Свидетелство за турска квота в дипломатическата общност е и поредицата от скандали с една друга „консулка“ – Ана Сапунджиева, която не знаеше нито един чужд език, не можеше да пише грамотно на български, но под натиска на майка си Сабрие Сапунджиева, зам.-министър на правосъдието в кабинета „Станишев“ и съветничка на президента Първанов, бе назначена за български консул във Финландия след натиск на вицепремиерката Етем и един президентски съветник. (Виж „ДПС реално кадрува дипломати“ в „Медиапул“ от 13 юли 2006 г.)
Още по-интересно е друго, обаче. „Въпреки отстраняването й от поста Мехмед по някакъв чудодеен начин остана в Братислава до провеждането на първите евроизбори в България през април 2007 г.“, казват нашите източници. Те са отвратени от факта, че ДПС е била обявена за победител в тези избори сред българската диаспора в Словакия. Официално тя се състои от около 1400-1500 българи, но реално, заедно със смесените бракове и техните деца, те са няколко пъти повече. Тези хора се познават, живеят задружно, знаят, че сред тях няма привърженици на ДПС.
Имаме основание да подозираме фалшификация, обясняваща защо Тюркян Мехмед се е задържала в консулството близо 6 месеца след отстраняване от поста – да изчака изборите, за да фалшифицира изборния протокол. Че консули и дипломати в нашите мисии в чужбина фалшифицират изборните протоколи в полза на назначилата ги партия, е факт. Справка – скандалното фалшифициране на резултатите от парламентарните избори през 2009 г. в Турция и САЩ. Нелепите обяснения на посланиците Лъчезар Петков (Вашингтон) и Бранимир Младенов (Анкара) и отказът на президента Първанов да подпише отзоваването им говори за нещо много по-страшно от лумпенизация. То подхранва малигнените слухове за мрежа на чужди държави в българската външна политика, осигурена с покупко-продажба на ключови постове за определени хора. Всеки, който е виждал откриването на българското консулство в Бурса на 30 май 2009 г. (броени дни преди изборите!), знае за какво става въпрос. На тази снимка присъстват 14 души, от които само един, Милен Керемедчиев, е български граждани. Впрочем новото ръководство на МВнР се опита да ликвидира това консулство, но беше ударено през пръстите и отново го възстанови.
За търговия с постове в дипломатическите ни мисии
говори не само казусът „Тюркян Мехмед – Бирсен Карабаджакова“, но и цяла поредица нелепи, гротескни назначения, в които турската партия неизменно държи квота. Самият Яшарали Ахмед искаше да стане генерален консул на България в Турция, после кандиса и на посланическо място в Индонезия, преди да бъде дисциплинарно уволнен за злоупотреби 4 месеца преди края на мандата на НДСВ-ДПС. Скандалните залпови назначения на безлични, но заможни персони като Теодора Дренска, чието единствено качество е близостта им с един или друг министър, незаконните, а нерядко направо мафиотски действия на висши дипломатически кадри, например двойната личност на Феим-Петър-Бисер Чаушев, който под едното си име беше дипломат, а под другото – член на борда на частни фирми, говорят за дълбоко и непоправимо загниване. И за жалост няма признаци, че гангрената е лечима, въпреки големия рекламен шум, който през септември 2007 г. придружаваше приемането на Закона за дипломатическата служба. Тогава беше казано, че този закон ще сложи край на роднинските и корупционни назначения в МВнР, както и на далаверите с имуществото на българската държава в чужбина и ще гарантира кариерното развитие на професионалистите. Това трябваше да бъде резултатът от ограничаването на политическите, т.е. непрофесионални назначения на дипломатически постове до 20%. След което новото правителство буквално изби рибата с назначението на шкумби и чичо Лили в желаната от всички Америка.
Как да си обясним, че след два провала – първо в далаверата с апартаментите и второ – като консул в Словакия, Тюркян Акиф Мехмед е била назначена за консул в Прага, което е де факто повишение за нея. Как тъй се дава повишение на човек, който се е провалил и компрометирал? И
защо изобщо приемаме закони, след като всеки ще си прави
каквото намери за добре?
Така положителен образ на България в чужбина – цел, фигурираща в „Стратегическия преглед на дипломатическата служба“, изготвен от Николай Младенов – не се гради. А другата цел на външната политика, която министърът е формулирал в същия документ, „защита на националните интереси на България“, при сегашното състояние на кадрите, които ще осъществяват тази защита, звучи направо като виц на Шкумбата. От най-безсолните.
Драги Искандер, когато критикувате еди коя си госпожа, която била български дипломатически представител, можете да напишете, че ДПС (то да беше само тази партия така, ама нейсе) е корумпирана партия. Примерно това. И че в начина, по който тази партия изпраща свои кандидати за едни или други постове, е съмнителен. Че предложените от същата партия люде като Делян Пеевски или като областния управител на София са съмнителни и неподходящи да заемат съответните постове.
Но не можете да критикувате никого само заради това, че е турчин или туркиня. Ако вашето мислене не може или не иска да раздели едното от другото, това значи, че наистина сте човек с предразсъдъци, съжалявам да ви го кажа.
Какво, впрочем, ще кажете за Пеевски? Той от същата партия е депутат. И тази партия го предложи за шеф на ДАНС. Но понеже е българин като етнически произход, може би трябва да се гордеем с него, така ли…?
Мариана,
на това се казва политически театър на абсурда. Доколкото разбирам от становищата ви в този сайт, сте против такава политическа система – позата на щрауса. Тази кадъна е назначена именно като етническа туркиня, чрез парашут, в посолството в Чехия. По същата процедура във Видин могат да се печелят депутатски места от ДПС без нито един глас за тях. По същата процедура , днес София има за паша бившият бей на Своге.
Ханъмата не е пратена в Иран,СА, Ирак, Малайзия или в Диарбекир, а да си гледа рахътлъка в Европа, използвайки гореописаната система. Вандалите са бившите венети – основателите на Венеция. Канадския преподавател по сравнително езикознание Г. Сотиров има книга в която са сравнени наши и вандалски думи. Абсолютно еднакви са. Т.е. ние сме с един език с тях и оттам един народ. Това че робувате на политически предразсъдъци е ваш проблем. Подобна реакция би трябвало да имате за хуни и вулгари. Бил съм в Златна Прага през 1986г. и когато пробвахме в ресторант да поръчаме на руски чехът категорично отказа. Английският ни беше плачевен и той ни каза да говорим бавно на български защото всичко разбира. Това кореспондира с темата за помаците. Език и народ са синоними. Затова се разбираме с чехите. От вандали произлиза красивото женско име ВАНДА. Гали ба, в радното средновековие имахме един военноначалник с името ВУНД? Прочетете си най-после „Соленската легенда“, там пише буквално :“.. вь езики словинские се рекше Бльгаре.“. Т.е. сред народите словенски наричащи се Българи. А словенски са тези които са по Словото. Тогава, а и днес би трябвало, език и народ са СИНОНИМИ.
А Словото е ВЕДАТь. Това обясних на брат’чедите от Индия които вместо да си правят реклама на перачницата наречена фондация, да имат малко кумова срама.
Между другото, в САЩ нито един български гражданин не е дошъл като малцинствен по етнически признак. За учудване, в България има единствено българи – за правителството на САЩ. Цигани имигранти не съм видял а помаците идват като българи. И са си българи и седим на една маса с тях и си помагаме. Казано на имигрантски – една диаспора сме.
От коя диаспора е кадъната в Прага!?
„Туркиня консулства и “празнува” Българското Слово в страната на вандалите.“
И какво като е туркиня?
Можете да критикувате някого, ако не си върши добре работата като дипломатически или друг български държавен служител, ако не защитава добре интересите на страната, която представлява и пр. Затова – да, ако е така. Но не и затова, че се е родил турчин/туркиня в България (това е нелепо разбира се, да се критикува за подобно нещо), и, бидейки български гражданин/гражданка, има всички права като останалите.
Колкото до „страната на вандалите“, Чехия не е страна на вандалите.
Защото не сме в 9-ти век разбира се, а в 21-ви.
Струва ми се, впрочем, че ако в 9-ти век светите братя Кирил и Методий и техните ученици имаха някои лесни предразсъдъци (каквито е имало много повече в тяхното време, предполагам), те нямаше да могат да изпълнят своята просветителска и духовна мисия така, че да ги помним и почитаме и днес, 12 века по-късно.
Театър на абсурда!
Туркиня консулства и „празнува“ Българското Слово в страната на вандалите. Словените са тези по божието Слово. Слово различно от курана. Вменяват мисия на български политици в Моравия, а те, политиците, са били във ВеликоМоравия – на юг от Дунава и в нашата Долна Земя – Кутмичевица. Там Методий е назначен за епископ от папата. В Сирмум, днешна Сръбска Митровица.
Цял административен Рим излиза пред вратите на града да посрещне пратениците на българския Княз. Това е за последно в историята ни. Причината е в силата на българската държава и следващото от това силно влияние на Първохристиянството-Богомилството като верска форма.
Затова е бляскавата политика на Борис, Симеон и Петър – за да запазят държавата и Вярата предлагат на тогавашното ООН смяна на Божествената ни Глаголица с така наречената „кирилица“ съществуваща от хиляди години. Глаголицата вади очите на брадатите кореми с крака, защото е Словото на Бога в подмененото Първохристиянство през 382г. на конгреса в Цариград.
Глаголицата, брат’чеди от Индия е писмеността на която е написана ВЕДАТА – Словото на Вишну Бога. Оттам, гали ба, идват вславянските езици думите ВИСШ, ВЪРХОВЕН, ВИШЕН, ВИСОТА и т.н. Това знание , ВЕДАТь, носи първият Божи Син -Дионисиус в Индия, заедно с ралото, семената, колелото, кастовото делене на полинезийските дравиди. Той е един от тракийските князе които мигрират след потопа с отварянето на Босфора.
Вместо да правите реклама под статия за Чехия, кажете как празнувахте деня на Божието Слово – Ведата в Индия. Там има средно училище носещо името на Г. Стойков-Раковски. Той написа пророческите думи: И щем докажем, че българският народ е най-старият …
Питайте вашият гуру дали знае една дума на санскрит – Раковски го тълкува като „САМ-СКРИТ“ – непознатия език на Божието Слово за непосветените.
1.1. Евангелие „Искандерово“
И настанаха дни, когато по земята ни плъзнаха чужденци и изкушаваха ни те да ни продават краставици от нашето семе…
Наистина хубава статия за честване събитие. Хубави снимки и пощенски