Автор: Роберт Ковалски
Заменки. Присвояване. Източване на ДДС. Уредени обществени поръчки. Пищни купони. Контрабанда. Лобиране. Партийно спонсориране. Партийно инженерство. Злоупотреби с европари. Ордени „Стара планина”.
Яхти. Плеймейтки. Виенски, руски и други балове. Източване енергетика. Източване „Кремиковци”. Рекет. Благотворителност. Поръчкови убийства. АЕЦ – Белене. Връзки с властта. Чер хайвер. Недосегаеми. Разврат. Малки момченца и момиченца. Шампанско. Пури. Хаваите, Сейшелите, Дубай…
Кратък портрет на българския оригарх.
Мизерия. Грабежи. Унижения. Безработица. Здравеопазване по български. Гласуване. Участие в протести (чат-пат, когато ножа опре в кокала). Образование по български. Пътища по български. Високи лихви. Недостиг на детски градини. Топлофикация. Цени. Рекет. Турски сериали. Биг Брадър. Призиви за sms-и за благотворителност. Чалга. Новини от „силиконовата долина”. Кредити. Гадни съседи. Откраднати коли. Разводи. Самоубийства. Изневери. Бетонови курорти. Съсипана природа. Емигранти. Сълзи. Футбол. Пиянство. Проституция. Насилие. Правосъдие по български. Заплата. Скръб. Смърт. Безнадеждност.
Кратък портрет на останалите българи.
По средата – Бойко Борисов. Той трябва да реши с кои е. Олигарсите ще му ритнат столчето в мига, в който уситят, че не е с тях. Начини много: президентска партия и саботажи на всичмки нива в управленската машина са само два от тях. Те са свикнали държавата, тъпите българи и наивните европейци да им плащат масрафа. Пример: бюджетът за почистване на сняг на окръг Колумбия, САЩ, е 4 млн долара, а на София – 13 млн плюс 2 млн лева резерв (към 11 млн долара). Те няма да отстъпят. Няма да върнат плажовете, които свиха срещу пущинаци. Няма да се откажат от плеймейтките, шампанското и яхтите, които придобиха с престъпления под партиен „чадър“. Витязите на прехода нямат друга алтернатива и няма да се спрат пред нищо. Ще играят ва банк и тяхното отроче – правосъдна система, ще ги защити.
Европа наблюдава Борисов. Тя знае какво е положението. Знае, че олигарсите не признават печалби от 20 %, защото са свикнали на 300, 500 и нагоре. Знае, както знаем и ние, че сме страната на корупцията. Затова внимателно следи Бойко Борисов, който е обещал и продължава да твърди, че е на страната на „другите” българи. Хубави думи, но без доказателства.
Странно спокойни са олигарсите. И има защо – нито един няма даден на прокурор. Нито един не е останал без заменките си, без яхтите си, без любимите си силиконови момиченца, без охраната си.
Снегът вали и покрива боклуците, скапаните пътища, гадните курорти, осакатените планини, необработените ниви, мизерните стопанства, неизмазаните къщи. Но не може да скрие омразата, новото атомно гориво на българската надежда. Ако Борисов пристане на олигарсите, ще се срещне с този нов феномен, рано или късно. Хората вече от цялото си сърце. Така както някога са обичали. Ще заменят правосъдието с мъст. Случвало се е вече. Българинът не си ляга и не става с Библията, но знае какво направи Давид с Голиат. Това трябва да има предвид премиерът, когато се държи като народен човек. Тази игра е опасна и си има цена.
Обратното броене започна…
Източник: http://frognews.bg/
http://iankov.blogspot.com/2009/11/blog-post_6456.html
2009-11-04
ОЛИГАРХИЯ? -НЕ, МАФИЯ!
А. Странно нещо е българската посткомунистическа демокрация – вече повече от петнадесет години след нейното „победоносно шествие” през 1989 г. тя все повече и все повече напомня за идеологемата на демокрацията на зрелия социализъм – колкото повече бива възхвалявана от управляващите и техните медии в нейния политически дискурс, толкова по-трудно е видима в реалния живот на хората; които, впрочем, вече без никаква изненада продължават да откриват, че по силата на една добре позната Дяволска логика за функционирането на Новата демокрация се грижат персонално същите лица (или техните внуци и агентурно анжагирани лица), които обезпечаваха и функционирането на предишната (революционно или чрез преврат отречената и уж свалената от сцената) демокрация.
Дори нещо повече – тотално шествуващите факти наложиха като „от самосебе си подразбиращ се” извода, че т. нар. „демокрация” всъщност е само една фалшива и достатъчно прозрачна препаска или туника, уж прикриваща, но всъщност достатъчно ясно подчертаваща именно онези деликатни уж срамни части, съществуването на които уж се прикриваше, но всъщност брутално се изтъкваше.
Впрочем, оказа се, че движещите сили както на „нежния революционен преход или преврат” съвсем не са хората, принадлежащи към т. нар. „демос”, а са такива, принадлежащи към т. нар. „олигархия”. Но най-странното бе, че внимателното взиране разкриваше, че това, което биваше наричано „демос”, всъщност бе чистопробен „охлос”; а онова, което бе наричано „олигархия”, всъщност бе чистопробна „мафия”.
Просто защото още от времето на Древна Гърция включително и до наши дни в нормалните общества към т. нар. „демос” винаги са били причислявани само онези индивидуални човешки субекти, които имат легитимна собственост, която собственост пък, от своя страна, има характера на интелектуално и материално продължение на техната суверенна личност, а в българския ареал такива (имащи легитимна собственост и суверенни) личности не е имало почти никога; и че в специфично българския ареал както по времето на комунизма, така и сега винаги е имало „охлос”, принадлежните към който феномен са били онези, които винаги са зависели от икономическите благодеяния на богатите и властвуващите, за сметка на което по време на избори са гласували именно за богатите и за властвуващите. Това от една страна.
От друга страна, се оказва, че тъй като по дефинитивност към т. нар. „олигархия” принадлежат само онези, които са легитимни собственици на богатството, което имат, и че de facto такива у нас никога не е имало, и фактически и днес няма; и че онези, които имат неимоверното богатство, което дори публично очевадно демонстрират, са типични мафиоти, принадлежащи към реално съществуващата мафия, а не към някаква виртуална олигархия.
И в крайна сметка внимателното взиране във фактите разкрива, че т. нар. „демокрация” всъщност е само една „виртуална демокрация”, неособено умело прикриваща тоталното шествие на напълно реалната диктатура.
Но маскарадът, разбира се, съвсем не завършва с така обрисуваната картина.
Нека оставим настрана т. нар. „шега на историята”, по силата на която във всички т. нар. „посткомунистически страни” не само всичките онези, които беха имали смелостта да се борят срещу комунистическата система и да бъдат нейни радикални противници, но дори и всичките онези т. нар. „дисиденти”, които въобще не беха противници на комунистическата система, а само искаха да я реформират, след т. нар. „демократична Промяна” се оказаха напълно ненужни, пометени от „Вятъра на Промените”[1], и не само метафорично, но и напълно реално беха захвърлени на „бунището на историята”[2]. При което на политическата сцена тотално се разположиха т. нар. „политици от сивата зона”, формирана преди всичко от кадрите на тайните служби и на онзи трети и високообразован ешелон на комунистическата партия, които не са били имали смелостта да се противопоставят на властта на своите необразовани бащи и деди, и които са били използували като таран срещу бетонните глави на родителите си именно твърдите глави на автентичните противници на системата, а като камуфлаж са използували т. нар. „дисиденти”.
[1] В контекста на бурните политически промени, през 1991 г. излезе албумът на Scorpions „Crazy World”, в който един от най-завладяващите шлагери бе „Wind Of Changes”, т. е. „Вятър на промените”. В съответствие с модния жаргон, песента, разбира се, веднага бе окачествена като „безсмъртна” и бе обявена за символ на „Крахът на комунизма”, а „посоката на вятъра” бе представена като „от Изток към Запад”
[2] Като автор и поддръжник на идеята за класовото деление на обществото и за класовата борба, която идея, всъщност, е преди всичко вариант на идея за колективната вина, Карл Маркс е обосновал тезата, че пролетариатът е класовият отмъстител, предназначението на който е да бъде гробокопач на буржоазната класа, съдбата на която класа е обречена да бъде захвърлена на бунището на историята.
Любопитно е, че в реч, произнесена на 08 юни 1982 г. пред Британската камара на общините Президентът на САЩ Роналд Рейгън бе заявил буквално следното: „Това, което описвам сега, е един дългосрочен план и надежда – настъплението на свободата и демокрацията, които ще захвърлят марксизма и ленинизма на бунището на историята, където свършват всички тирании, задушаващи свободата и ограничаващи правото на народите за самоизява. Нека не щадим сега усилията си да направим най-доброто – един кръстоносен преход за свободата, който ще ангажира вярата и твърдостта на следващите поколения”; любопитно е, също така, че на другия ден, на 09 юни 1982 г., в реч пред германския Бундестаг президентът Рейгън обосновава същата идея, при което цитира една мисъл на Хайнрих Хайне, и то поставена в същия контекст, в който вече е била придобила известност сред американския политически елит именно благодарение на една от книгите на един знаменит българин.
Специално внимание заслужава и фактът, че когато на 15 Юни 1983 г. Държавният секретар на САЩ Джордж Шулц представил на пресконференция новата доктрина на Рейгъновата администрация относно противопоставянето на съветския експанзионизъм, той всъщност не скрил факта, че тази доктрина е основана върху изходните идеи и установки, заложени в книгата „Най-мощният съюзник”, издадена през 1980 г. от д-р Стефан Маринов Троянски, който не само е бил личен приятел, но и в продължение на 15 години е бил официален политически съветник на Франц Йозеф Щраус, и която книга вече е била много добре известна на американския политически елит.
(Откъс от монографията на проф.Янко Янков-Вельовски „Легитимните основи на политическата власт в България“, публикувана в София през 2007 г.).
Откъде се пръкнаха „олигарсите“? Легнаха си обикновени комунисти, събудиха се милионери-капиталисти. Кой ги отгледа, отхрани, облече с пари и власт? Една „партия“, която дори не е съществувала (и не съществува) юридически, а само фактически. Ако не ви мързи, прочетете каква е истината (щракнете с мишката си на хипервръзките по-долу).
НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ!
(Забележка: Под заглавията на темите са линковете към отделните публикации)
Няма такава партия!
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_09.html
Справедливостта възтържествува! Но я обжалват…
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_1610.html
Агенти на ДС отменят справедливостта
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_358.html
Агенти на ДС доунищожиха справедливостта
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_10.html
БСП?!
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_31.html
Няма такава партия! (2), 2009-08-02, http://iankov.blogspot.com/2009/08/2.html
http://www.epochtimes-bg.com/2009-02/2009-08-04_01.html
Няма такава партия! (2А), 2009-10-26, http://iankov.blogspot.com/2009/10/2_26.html
Няма такава партия! (2АВ), 2009-10-27, http://iankov.blogspot.com/2009/10/2_27.html
Няма такава партия! (2АВС), 2009-10-28, http://iankov.blogspot.com/2009/10/2-c.html
Няма такава партия! (2АBCD), 2009-12-13, http://iankov.blogspot.com/2009/12/2-abcd.html
Няма такава партия! (2АBCDE), 2010-01-26,http://iankov.blogspot.com/2010/01/2-abcd.html