Анализ на журналистката Нихал Йозерган, написан на стената й във Фейсбук и публикуван в Solidbul.eu
.
В момента (неделя, 2 юни) се водят много тежки сблъсъци между полицията и протестиращите около двореца Долмабахче и Бешикташ – Барбарос в Истанбул. Днес се прибрах в Бурса. Тук също има протести, но силите на реда са по-умерени. Поради изчерпването на запасите от парлив “пиперен газ” казват, че сега обгазяват с “портокалов газ”, който бил много по-опасен за здравето от другия.
Всичко това според местните власти са “долни спекулации, нямащи нищо общо с истината, дело на провокатори, обслужващи тъмни сили, които се стремят да се възползват от народния протест и да създадат почва за военен преврат”. Вилнеят и новопоявили се “неидентифицирани” групи с палки (може би цивилни полицаи или симпатизанти на проислямистите на Ердоган и ПСР), които нападат и се бият с демонстрантите – все млади хора, повечето студенти, които аз вече наричам бунтовници, защото целта им е да превземат офиса на премиера в Долмабахче сарай. Нищо чудно, след като Ердоган се закани, че “срещу тези 100 000 той може да изсипе 1 милион”.
В Анкара и Измир също се водят ожесточени сражения между все по-агресивните сили на реда и тези, които протестират в знак на солидарност със случващото се в Истанбул. Всичко започна от екопротеста в градинката на Таксим и за 5 дни се разрасна в цялата страна като обхвана повече от 50 града. Арестувани са над 1300 души, по думите на вътрешния министър Муаммер Гюлер. Има много ранени, сред които и тежко пострадали. Властите отричат да има жертви, но по информация, разпространяваща се предимно в пламналата социална мрежа, се съобщава за няколко загинали. Полицията безспир обгазява, излива водни струи и изстрелва халосни патрони срещу протестиращите, но те вместо да се откажат на инат се връщат след 10-15 мин. и отново дават достоен отпор. Уникалното е, че след всяка полицейска атака броят им се увеличава все повече…
Гражданите, които симпатизират на протеста, ги подкрепят с клаксоните на колите, а тези, които са вкъщи, вдигат врява с метални предмети от балконите на домовете си, гасят и светват лампите като израз на убеждението им “Минута мрак в името на светлината”, и така подчертават, че духом са с тези, които са се престрашили да слязат на улицата.
Навсякъде се развявават турски знамена, портрети на Ататюрк и транспаранти с антиправителствени призиви. Лозунгите, които най-често се скандират са: “Долу Ердоган!”, “Оставка!”, “Таксим навсякъде, съпротива навсякъде!”, “Турция е светска и светска ще остане!” “Долу ислямо-фашизма на ПСР!”
Събитията в Турция започват да излизат от контрол, успоредно с увеличаващата се доза на “неравномерната сила”, която прилага полицията, за да изтласка протестиращите и потуши социалния огън, който пък се разпалва още повече. Вместо да намалява, броят на протестиращите се увеличава, успоредно с растящото полицейско насилие, прииждат все повече хора, за да подкрепят съпротивата.
Колко ще продължи, кога и как ще приключи вълната на недоволство, която външните медии наричат “турска пролет”, а турските си траят… ето на тези въпроси засега никой не може да даде адекватен отговор… Ясно е едно, че Турция е разделена отново на две и положението е много взривоопасно.
