Този текст го започнах преди време и после го изоставих. Казах си, че темата е деликатна и че това, до което съм стигнала в разсъжденията и наблюденията си, може да не интересува или пък, не дай Боже, дори да нарани несъзнателно онези читатели, към които най-вече е насочен. И все пак, виждайки днес случайно пореден пример за това, че деликатните и сложни теми могат да се обсъждат така, че да продължат да се забатачват, реших да го довърша…
.
Напоследък срещах в не и две публикации и виртуални дебати твърдението, че помаците са потомци на траките, и това ме накара да се замисля. Там, където съм израсла, в едно село край София, има рудници от тракийско време. Първото име на града, в който се е родил баща ми, и край който се намира споменатото шопско село, произлиза от тракийското племе серди. Едва ли има нужда да обяснявам, т.е., че и аз, като всички или почти всички хора, живеещи в България, че и на Балканския полуостров, съм с някаква част от гените и културата си наследник и на траките.
Бащи ми, впрочем, е шоп, а майка ми – тракийка – родена е и е израсла в Тракийската долина. И понеже тя дошла в Шоплука, а не обратното, децата й се родили тук. Затова спецификата на шопския манталитет и култура ми е позната от ранно детство. А първият диалект, който научих, беше шопският.
Когато казах преди време на един млад човек, роден в Босилеград, Р. Сърбия (намиращ се съвсем близо до Кюстендил, чийто граждани също се смятат за шопи), че съм половин шоп, той ми каза, че бил цял. Понеже и двамата му родители са от Босилеградския край, и този край също е част от Шоплука. Той знаеше разбира се, че освен етнически българин, е и шоп, пълен или цял, не като мен – на половина. За траките не сме говорили какво смята, понеже не стигнахме до античността, по-съвременни теми обсъждахме.
За разлика от него – един друг млад човек, също мой познат, роден и израснал в гр. Крива Паланка, Р. Македония (който се намира съвсем близо до Босилеград, Р. Сърбия) не смяташе, че е шоп, когато се случи да говорим на подобни теми. Той се смяташе за македонец разбира се. (Макар че, понеже беше завършил Класическа филология, не вярваше никак в това, че е пряк наследник на Александър Македонски…)
Защо обаче споменавам тези неща? Каква е тази връзка, дето се опитвам да направя между траки и шопи? – веднага може да попита някой. Ами има и такава връзка, понеже, както вече споменах, в шопското село, в което съм израснала, освен рудниците от тракийско време, има и местности, чиито имена са се съхранили още оттогава. Но не съм видяла досега никой шоп от това или което и да било друго шопско село да твърди, че само шопите, видите ли, са наследници на траките.
Ако някой каже, впрочем, че шопите нямат своя специфична култура, никой няма да му повярва. Имат си специфика те и още как, известни са с нея. Освен това ако чуете някоя шопска песен на бързи обороти и не сте свикнали с шопското произношение, може нищо или почти нищо да не разберете. Но шопите не са решили, нямат и намерение да се изкарват нечии специални наследници, нито са обявили езика си за шопски, не български.
За разлика от тях македонците, например, вече от няколко десетилетия си имат собствен, „напълно отделен език“. Макар книжовната норма на този език да е създадена набързо след края на Втората световна война и да е трябвало после да се обучават учителите, за да могат те, от своя страна, да учат на нея децата – тази отделна норма, създадена въз основа на един от българските диалекти, вече се е наложила. (Поради нея македонците пишат думи като „сърце“, „кръв“ или „смърт“ като „срце“, „крв“, „смрт“ и пр. – т.е. буквата „ъ“ е отрязана, вероятно неслучайно, от македонския вариант на кирилицата). С тази книжовна норма са се научили да пишат вече няколко поколения, първо в Югославската република Македония, а после и в БЮР Македония. Идеите на Коминтерна за самостоятелна „македонска нация“ са победили, може да се каже. Идеите за самостоятелна добруджанска, тракийска или шопска „нация“ – все пак, слава Богу, не.
Днес нещата в първи споменат случай са стигнали дотам в своята невероятна ирония, че непризнаването на „македонско малцинство“ в България се смята от някои за белег за недемократичност. А не многото македонски граждани, които решават открито да заявят своята етническа идентичност като българска, се оказват предатели. И не само за официалните власти в Р. Македония, но и в очите на доста свои съграждани македонци.
Но да се върнем на шопите. Тия дебелоглави шопи, чийто фолклор трудно може да се сбърка, и които никога не са смятали, че някои други българи, които не са шопи, могат да им го откраднат. Шопите не се интересуват толкова от това доколко и те са наследници на траките. Ако се съди по това, че езически моменти в светоусещането, фолклора и пр. има разбира се и при тях, и то доста; или по това, че могат да са бохеми вероятно не по-малко от различните тракийски племена, населявали тези земи – то сигурно и те носят нещо от древната култура, обичаи, представи, гени и пр. на траките. Тази култура е разбира се една от много важните компоненти, оставили своя отпечатък далеч не само в Тракийската долина.
…В тази същата долина, в подножието на Родопите, дядо ми по майчина линия гледаше лозе и правеше страхотно вино. А майка ми, шопската снаха, казваше на своите съселяни шопи: „Аз съм тракийка, ние сме по-меки, не като вас – шопите“. Казвайки това, тя разбира се нямаше предвид, че е потомка на древните траки, пък шопите не са; нито, че траки и тракийци е едно и също понятие.
Ако се върнем пак назад във времето, не само към XV или XVI век (първите векове в османския период, когато се появяват названия като помаци или торбеши като локални названия), но и към VIII или IX век (времето на Първото българско царство) – и да отидем чак до идването на римските легиони на Балканите, които са завладели земите на траките през I век от н.е., какво можем да кажем? Можем ли да кажем, че от тракийското племе серди са произлезли шопите? Дори да можехме да проявим свърхюнашко доверие към подобна идея, дали някой щеше да ни повярва? Или пък, ако не можем да ги изведем пряко от сердите, да им изкараме самостоятелен античен произход – какво пречи да ги изведем пряко от печенегите? То даже е имало една такава теза, доколкото ми е известно, че шопите са потомци на печенеги. Не знам как тази теза се връзва със спряганата по едно време в Р. Турция теза, че помаците са потомци на кумани и печенеги – и как биха си ги „разделили“ печенегите шопите и помаците – но както и да го погледнем, не е сериозно това. Почва даже да заприличва на виц.
*
Като дете прекарвах всяко лято при родителите на майка ми в родния й град. И ми правеше впечатление, че тези ми баба и дядо не говорят съвсем еднакво с другите. Че има някакви думички, които ги няма в речника на едните, а ги има при другите, и обратно; и че звученето, интонацията (както бих се изразила не тогава разбира се) – са различни.
„Ибо, тва дяте пак ни си й измило ръчинките“ – можеше да каже например тракийската ми баба. „Оно като му оратиш, чува ли ти“ – би казала при подобен случай шопската. А това, че вуйчо ми в единия случай се наричаше „очинайко“, а в другия –„вуйча“, не беше особено важно.
Никой не преследваше разбира се нито баба ми Цеца, нито баба ми Мина, да ги кара да си сменят имената. А от вярващата ми баба Мина не се искаше да си сменя вярата. Макар че не само на мюсюлманите, и на християните не им беше лесно по времето на войнстващия атеизъм. (Едната ми баба беше дълбоко православна, а другата беше по шопски вярваща – вярва, ама съмнението е на първи план…)
Само тези неща ли, тези разлики ли са повод никога да не ми е хрумвало – не само на мен разбира се, но и на всички шопи или тракийки, да не се смятат за никакъв отделен народ? Само това ли, че са били и са християни (поне номинално) или пък атеисти? Само разните „възродителни процеси“, случвали се не само по времето на комунизма, а и по времето на царство България, ли са причината за това мнозина помаци днес да бягат като дявол от тамян някой да им каже, че имат общи етнически и езикови корени с мен, шопкинята и тракийката? Само това ли е причината да смятат, че техният майчин език не е български?
Не знам, или поне не напълно. Знам обаче, че търсенията на уникални преки тракийски корени за помаците са разбираеми психологически, но иначе са, в някакъв смисъл казано, приказно несъстоятелни. И нямаше да седна да пиша за това, ако подобни тези не бяха станали вече така да се каже модни. И ако не бях свидетел на това как представители на неправителствени организации, претендиращи да имат капацитета да извадят на бял свят истината за помаците и техния произход, ги повтарят непрекъснато. Като например т.нар. Европейски институт „Помак“, който бе учреден вероятно от едни много симпатични и интересни хора, способни обаче да твърдят и да вярват в невероятни неща.
Те твърдят, че помаците били произлезли от различни родове – някои били тракийски, други били богомилски (тук признакът е разбира се верски, не етнически или етнографски), трети – арнаутски (албански), четвърти – арабски и пр. И че техните предци са приели исляма не през XVI век или XV, а през VIII или през IX. В тези свои трогателно упорити усилия те някак си не виждат или са на път да заличат важни разлики между история и предания, между митове и действителност.
Основанията за своите баснословни твърдения създателите на ЕИ „Помак“ виждат, от една страна, в родовата си памет. Председателят на тази НПО Еврем Моллов например каза преди време в едно интервю, че в неговия род има памет за 20 поколения назад. Сама по себе си това разбира се е много интересна родова памет. Но и 20 да са наистина запомнените поколения от рода, на който е наследник, това в най-добрия случай би значело начало на съответната родова памет в XVI или в XVII век, не и от VIII или IX. За родова памет, съхранена в нечий род или фамилия, която да започва чак от VIII или от IX век, трябват не 20, а около 50 поколения. И няма как помаците – чието название, възникнало като локално в първите векове от османския период (т.е. през XVI или най-рано през XV) – да имат родова памет за някакви отделни тракийски, богомилски, арнаутски и не знам какви родове – не само от времето на древните траки, но и от времето на Първото българско царство. Няма как т.е. времето на официалното приемане на християнството при Борис-Михаил да е начало на някакви отделни помашки родове с различна етническа принадлежност, появили се няколко века преди появяването на самото название помаци.
*
Трябва ли, понеже от края на XIX и през XX век помаците преживяват натиск и репресии за смяна на имената и на вярата, те да смятат, че павликяните примерно не са наследници на богомилите, а те са? Трябва ли въобще така фриволно верският компонент да се обърква с етническия или с езиковия? И ако действително помаците бяха наследници на различни етноси и етнически групи, приели исляма още през VIII или IX век, то дали наследниците на всички на тези родове не било по-вероятно да говорят на арабски, да речем – този език да се беше наложил между тях и да ги беше обединил? Защото арабският разбира се е езикът, на който е бил низпослан Коранът. При това от ЕИ „Помак“ казват, че имало и арабски родове сред предците на помаците. Защо арабският, езикът на вярата т.е., не е надделял? Защо помаците от векове наред говорят език като този на българите православни, на българите католици, на българите атеисти или на „славяноезичните гърци“ (т.е. на останалите все още етнически българи в Северна Гърция) ?
Е да, има разлики в диалектите, и понеже от македонския диалект вече бе направен отделен език, „славяноезичните гърци“ не знаят днес на български ли говорят или на македонски. А помаците в Гърция наричат езика си нашенски или помашки, защото няма разлика за тях между език и диалект. Не знаят може би и, че дори диалектните различия са географски, не верски. (Че помашките говори се различават от диалекта на моята тракийска баба примерно не повече, отколкото нейния говор се различаваше от говора на шопската. А може би даже по-малко.) И защото някои и не знаят, че техният диалект е български. А други не искат да знаят – по причини, които нямат нищо общо с езика. Освен това сигурно има доста хора, без значение на вярата и етноса, които не си дават сметка, че структурата на който и да било език не се състои в думи, които да има в един диалект, а в друг – не.
*
Причините за това да не признава или пък да не се помни, ако щете, че помашките диалекти са български, не са според мен само политически или верски. Те се коренят и в други обстоятелства. През османския период и част от българите християни не са помнели вече какви са. (Да си спомним за Паисий Хилендарски и неговата история, опитваща се да покаже на гърчеещите се тогава българи, че няма защо да се срамуват от своя род и език.) Освен, че вярата е била важната в Османската империя, не етносът – и ограмотяването на майчин език е било доста време почти никакво. И понеже, особено през първите векове на османския период и преди Възраждането, децата, които въобще са се учили да пишат на майчин език, са го правили в т.нар. килийни училища, където учители са им били монаси или свещеници – децата на помаците, които са мюсюлмани, не са ходели в такива училища разбира се. Грамотните от тях са писали на турски, други на арабски, но на техния майчин език не е имало кой да ги учи да пишат.
И когато, след оттеглянето на Османската империя от Балканите, сред възобновилите се там балкански държави и след Балканските войни, едни помаци остават в България, други в Гърция, трети в Турция – само тези, които стават български поданици, а после граждани, се учат да пишат на своя майчин език в училище. Другите – не. Другите запазват своя майчин език, своя говор, но продължават, както предците им от времето на Османската империя, да не пишат на него. Да не познават нито азбуката, създадена преди повече от хиляда години така, че да отговаря максимално на звуковите характеристики на този език, нито правописни или граматически правила.
Затова помаците, които са гръцки или турски граждани, не знаят или не смятат, че техния майчин език има собствена азбука, създадена много отдавна. Те наричат езика си помашки и в никоя от съседните балкански страни, в които живеят, няма кой да им каже, да признае, че този помашки език е български. Да се каже или да се признае в Р. Гърция или в Р. Турция, че помашките говори са български – не само от политиците, но дори от учените езиковеди – е като че ли много по-невероятно от това някои помаци в тези страни сами да го разберат…
*
Днес помаците в съседна, европейска? Гърция, имат правото да учат, забележете, турски език като свой майчин език – което е някакъв световен прецедент. И в същото време, не в училище, а по разни други начини – като медии, сайтове, образователни видоклипове и пр., се правят опити за писане и обучаване на помашки. Или помацко, както го наричат в Гърция, понеже нито в гръцкия език, нито в гръцката азбука има звук или буква „ш“. (То и в латиницата няма, неслучайно, отделни букви за „ш“, или „ъ“ или „ч“, но кой ли се интересува.)
И така, като отиде примерно някой френски ТВ екип да прави репортаж за помашки села в Гъpция, може да узнае и да разкаже на своите зрители, че помашкият език бил смесица между турски, гръцки и славянски… (Аз лично гледах веднъж един такъв репортаж. Съответните френски журналисти, които го бяха направили, изобщо не подлагаха на съмнение тезата, че помаците говорели на смесица от турски, гръцки и славянски. Някой им беше казал това и те го бяха приели за чиста монета.) Да се чуди човек има ли езикови специалисти в Гърция, чиито не само професионални знания, но и научна съвест, са способни да се събудят и да кажат на гръцките граждани помаци, че това въобще не е истина… Изглежда не. Вместо това се създават някакви странни самодейни помагала за образование на помаците по майчин език. Съставени на латиница и неизвестно по какви граматически норми и правила.
И в съседна Турция се забелязват подобни тенденции. Там разбира се помаците не учат турския език като малцинствен, това е официалният език на страната, но и там се влагат доста усилия за създаване на самодейни речници, произволни имитирания на книжовна форма и пр., които да заместят липсващата отделна граматика, липсващата отделна книжовна норма на т.нар. помашки език. Както може да се досети човек, това може да е плод на незнание или на политически сметки – представяни като грижа и уважение към езиковата идентичност на помаците, но резултатите от подобна самодейност са повече от съмнителни.
Като говорим за политиките на балканските държави към помаците, разбира се няма как да подминем и българската, разглеждайки я в същия езиков контекст. Може да се каже, че това, че българската държава се е опитвала неведнъж в близката история да промени насила верската идентичност на помаците, е довело до една травматичност у някаква част от тях към всичко българско. Включително и към стремежа да не искат да наричат (онези, които знаят какъв е) своя майчин език български.
*
В последните години, след отварянето на границите и политическите промени, помашките общности в съседни балкански страни се опитват да се свържат едни с други, да си сътрудничат в търсенето и съхраняването на своята специфика. И в опита си за оразличаване торбешите в Македония, например, които говорят и пишат на онзи македонски, който е бил отделен от българския изкуствено през XX век, могат да решат някой ден, че езикът им даже не е македонски, а торбешки. И че има някакъв отделен торбешки етнос. Те даже вече го правят. Или пък гораните в Сърбия и Албания, които говорят на сръбски, да решат, че има някакъв отделен горански език. И така балканската езиково-верска „матрьошка“ да продължи да се рои.
Всички тези обособили се общности на помаци, торбеши или горани, са обединени в своята специфика не само от това, че са мюсюлмани. А от това, че са наследници на население, приело исляма по време на османския период. Затова се различават от турците на Балканите, чиито предци с тази вяра са дошли тук. И за които основният език в Османската империя, а именно турският, е бил майчин. Докато за помаци, торбеши горани – не.
В новата история на Балканите политическите идеи на Коминтерна, великосръбските амбиции и резултатите от двете световни войни са довели до създаването на отделна „македонска нация“, а в Босна, по времето на Титова Югославия, е имало етническа графа „мюсюлмани“. Ако помаци, торбеши или горани решат, че това са добри примери, могат да ги следват. Балканската история обаче е достатъчно травматична и кървава не само защото този полуостров винаги е бил кръстопът за различни култури, народи и вери – не само заради различията т.е. А и заради приликите. И заради това, че дори днес, във времето на отворени граници и уж много добросъседски отношения, някои стари рани, заблуждения и спекулации изобщо не са преодолени, а се обогатяват с нови.
*
През XX век аз, шопкинята, и аз, тракийката, научих като дете два диалекта – говорени в родовете на майка ми и на баща ми. Живях сред фолклора и песните на тези два рода, без да ми пречи, че те съдържат специфични разлики, и без да наричам своя майчин език шопски или тракийски. Разбирам, че някои помаци не са могли или не могат да направят това, поради причини, които нямат общо с езика. Разбирам, че помаците са били дърпани и манипулирани от политики и аспирации на няколко съседни балкански страни, и че още е така. Затова е естествено те да искат да се защитят от всички страни – да не бъдат смятани нито за турци, нито за българи, нито за гърци. Обаче това, че не са нито турци, нито гърци, т.е. нямат общи етнически корени с тези два народа, е къде по-лесно доказуемо… защото е вярно.
И защото различията, които има между безспорно специфичната помашка култура, и шопската или добруджанската, или пък дори македонската, не са заченати нито в тракийската древност, нито в ранното средновековие, а в късното – за помаците. (За македонците това се случва през ХХ век.) Ако тези различия бяха започнали в древността или в ранното средновековие, нямаше сега македонците да градят огромни паметници на Александър Велики и да превеждат (фалшифицират) исторически и литературни текстове от езика на предците си на създадения през XX век отделен македонски. Нито помаците или някои от тях щяха да търсят корени за отделен помашки етнос от преди хиляда години. Нямаше да съществуват т.е. празноти, неясноти, клатушкания в произхода, за които да се търсят коя от коя по-странни версии, за да бъдат те запълнени постфактум.
.
Мариана Христова
1. „Помак“ – ТОВА Е РЕЛИГИОЗНО НАИМЕНОВАНИЕ НА ЕТНИЧЕСКИ БЪЛГАРИН С МЮСЮЛМАНСКА ВЯРА. Самата дума има две обяснения, като едното не изключва другото: помак-помъчен(насила приел исляма българин в годините на османското иго) и помак, в течение на времето видоизменено от помагач (българи, рекрутирани към османската армия, като ковачи, коняри и т.н.);
2. Самото наименование „помак, помаци“ възниква само и единствено на българска почва, започва да се разпространява в Османската империя МНОГО КЪСНО, чак през 19-ти и нач. на 20-ти век! Така са казвали първоначално само на българите мюсюлмани около Тетевен и Ловеч. Това название им е дадено от местните българи християни, техни комшии и съседи. И то е само едно от многото наименования на българите с ислямска вяра на Балканите! Казвали са им още: ахряни, торбеши, потурнаци и др.
3. Религията не може да бъде ЕТНО-образуващ фактор. Ако на база религия ще правим етнос, защо не и българите католици в гр. Раковски да ги обявим за отделен етнос, последователите на „Кришна съзнание“ също, или „Свидетелите на Йехова“? И най-накрая, защо не обявим последователите на атеизма, който нямат никаква религия, за отделен етнос – атеисти?
4. НЕ СЪЩЕСТВУВА ОТДЕЛНА „ПОМАШКА ИСТОРИЯ“. Българите мюсюлмани никога не са представлявали едно цяло, затова нямат своя самостоятелна история. Никога, в нито един период от нашата история, не е имало каквито и да било връзки между помаците в Мизия, Родопите и Македония. Тяхното битие във всяка една от тези области е неделимо от историята на останалото българско население, а оттук и от националната ни история.
5. НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ОТДЕЛНО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ „ПОМАШКА КУЛТУРА“ И ЕЗИК“. Помаците в Северна България в песента и танца нямат нищо общо със ахряните от Родопите, с мърваците, с българите мюсюлмани в Албания, НО СА ЕДИННИ С ОКОЛНИТЕ БЪЛГАРИ ХРИСТИЯНИ в музикално и и диалектно отношение. И това което ги доближава с останалите българи мюсюлмани е естествено религията и битовата психология обособена от нея, но не и говора и музикалното чувство. Да, естествено че песните описват техния бит, но размерът им е в централно балкански и предбалкански. Има език (диалект), бит и култура на родопските българи, на тетевенските българи , които са неделима част от езика и културата на останалата част от българския народ! Да, може да има песни или носии, които се наричат „помашки“, както има шопски или добруджански. Но това е в рамките на българския етнос, фолклор и култура.
Стоян Райчевски: „Българите мохамедани в различните географски области говорят на местното българско наречие, еднакво с това на тамошните българи християни. Така, че в диалектологично отношение българите мохамедани от различните краища на българската етническа територия принадлежат към различни диалектни групи. Наречието на родопските българи мохамедани следва да се отнесе към рупските говори, на ловчанските помаци – към ловчанския или тетевенския говор, на торбешите, мърваците или мияците – към западнобългарските или македонските говори. Говорът на българите мохамедани от различните български краища не може да бъде сведен до един диалект или до едно наречие, защото те говорят на различни български диалекти в зависимост от регионите, в които живеят или откъдето произхождат. А това опровергава и обезсмисля всички опити от най-ново време да се открие „общ помашки говор“ или да се създаде някакъв „помашки език“.
По същите причини българите мохамедани не могат да бъдат обединени в културологично отношение в единна етнокултурна или етнографска група, защото както езиково, така и според народната си култура те принадлежат към различни регионални групи, които съответстват на характеристиките на местното християнско население.“
Европейският съюз включи българския език в официалните езици на съюза.
Американците са ни включили азбуката в свободно избираните азбуки в Уиндоус.
Умните телефони, в т. ч. и Андроидите имат Апликация за българска азбука.
Ти, Shopo S Trakiiski Koreni, продължаваш да ни пишеш тук с латински букви. И като гледам колко правописни грешки правиш, писмото ти е почти НЕРАЗБИРАЕМО, за мен поне е така! 🙂
Oshte edin paradox – ungarcite sa po slavqni ot naze , vapreki toa oni govoraa Fino-Urgski ezik, oni toest ungaricte genetichno sa mongoloidni pod 5%, za razlika ot Finalncite i Estoncite koi sa s haplogrupa N – 60%. Finnourgski vlizaa sivirski narodi iz Rusiq, finlancite estoncite i ungarcite. Ungarcite govoraa finourgski ezik ama genetichno oni ne sa takvia, te vi edin primer. I ednovremenno s tova ungarcite sa po slavqnio ot naze ggenetichno dumame. Izglejda ezicite ne sa rodni a se nalagaa po drug nachin. Pri ungarcite je preobladavashta slavqsnkata haplogrupa R1a i vobste ne se razlicavaa ot zapadnite slavqni sosedi chehi i slovaci genetichno. Za smetka na tova oni zaedno so site salvqni se razlichavaa ot taka narechenite juzhni slavqni po genetichen sostav. Srbija, Hrvatija, Bosna, Makedniq Balgariq i Rumaniq i Moldova, oni sa s preobladaa gen trakiiski, iliriiski ili dakiiski ili kak sakate go kazvaite tova je edna drevna naciq s razlichni imena. U teq nashte drjavi je predimno haplogrupa I2, koq ne je indoevropeiska kato slavqsnakta R1a koq preobladava daje i u Indiq i Pakistan, a I2 je praevropeiska tochno iz starite trakiiski plemena i haplogrupa I je edinstvenata so znachimi kolichestva samo u Evropa toest edinstvenata evropeiska ili nai starata ecropeiska haplogrupa. Ona je nai znachimo razprostranena u Skandinavieto i Balkanite s izkluceniq na Albania, Kosovo i Grciq bez genetichno bugarskata severna Grciq i naverno iztochna Albania razbira se. Napisah simvolichno na latinitsa, poneje komentaro mi e antislavqnski. Edno vreme ednite traki sa slavqnizirani drugite latinizirani taka sa se otdelili i rumancite ot juzhnoslavqnite. Tova ne e nekva kraina teoriq kato na bojo dimitrov, a dnk, ako ne vervate trejete u google i sami se uverete. Tova za ungarcite moje da beshe offtopic ma sakah da popkajem s primer oti bugarite ne sa slavqni po dnk, nito pa sredizemnomorci ili pa iranci ili nekva druga glupost, a oni sa traki, a trakite sa rodnini s vikingite respectivno tova sa ni bratskite narodi.
Генетически експерт ви требе? Я сам експерт по генетика! Следнио труд описва у детайли генетичнио состав на Балканите: Генетичната хаплогрупа „I“ доказа дека бугарите србите хрватите и помаците са почти идентичен състав, она йе по 30-40% у теа држави – България и бивша Югославия, и за парадокс това не йе на базата на славянски произход, а на трако-илирски, а па източните и западните славянски држави Русия Полша и Чехия има съвсем различен генетиюен состав – хаплогрупа R1a преобладавува обилно, а хаплогрупа I2 йе почти изчезнала у теа држави. Сакам да поздравим и „DJ DIMITRYS XXX“ с научното откритие дека грците са афрканци!!! Това не йе майтап и се откри дека грците са от „хаплогрупа Е“ която определя външнио вид на африканците. А се чудех оти грците са се къдрави и с широки носове, загледайте се гените не са лажа. Я сам шоп от България Софийско не сам македонец, некой да не си помисли че тва е неква фантастична македонска пропаганда дека нашуме у последно време, просто си говорим на правилен шопски оти официалнио език ме дразни, та сакам да ви кажем с тва дека тва оти грците са африканци не е пропаганда на Скопие а официални ДНК изследвания на Игрек хромозомите по свето. Те я картата с разпространение на Игрек Хромозомните Хаплогрупи около Европа , никога непрепологана истината се оказа дека бугарите и югославците са роднини со скандинавците а грците и албанците са из африканската група: http://livedoor.blogimg.jp/drazuli/imgs/f/8/f878dba4.png . КАРТА – НАГЛЕДНО- ВИЖТЕ ГЕНИТЕ – ИСТИНАТА – ПРЕСЕЙТЕ МИТОВЕТЕ, обръщам се и каде най-гоемите тъпаци у форумо и ДПСри ийако нема смисъл. Също исзледванията потврдия оти не само помаците а и дека у областите Серес, Драма, Кукуш и въобще цела северна Грция преобладава хаплогрупа I, за разлика от останалта южна част на Грция каде налазва африканската хаплогрупа Е. Хаплогрупа I2, е праевропеиска и се дължи на траките, даките и илирите, траки е гръцкото а илири е латинското наиемнувание на един и същи народ а даките са некаква нийна подгрупа, това йе вторио най голем у свето народ след инидийците согласно Херодот и нема ка да изчезне гено му, хаплогрупа I1 е присъща на викингите, та генетическите изследвания разбиха сите митове дека прародителите ни са славяни, прабългари или друга измислица, истинските роднини се оказаа скандинавците за тва и помаците са толко светли а не оти са славяни. Тествах се и моята хаплогрупа йе I2a1b3 като на Никола Тесла, според статистика преоубладава и попринцип у България и цела бивша Югославия и Румъния и Молдова. Поинтересувайте се малко от генетика и тогава давайте акъл сите прости, имам предвид тоа простак Ибрахим да не се обиждаа другите, коментираа и си позволяваа да обижда даже. Апа некав си ДПСар и Доган, трагнал да дели помаците от генетичната им родина от илядо годин. С тоа език каде пишем саках да ви питам как ви звучи шопскио? Оти се съмнявах у последно време дека ние шопите като език сме преходни между бугарски и србскохрватски ако се замислиш, не че ви дразним ама много србски особености се забелезват, особено торлашкио от гр. Трън примерно е прав србски, там с падежите псувнята е пичку ти материну и така бих поздравил уникалнио тапак от ДПС Ибрахим и африканецо от Грция Димитрис диджей. А ти Ибрахиме земи не бръщолеви глупости с таа уста а земи на Доган комунистическио чеп и сакам така да му го навлажниш с устенцата си та да се избуаш да видиш дали му йе като на сокол, е катo на тоа 18+ клип: http://xhamster.com/movies/3981619/deep_deep_deep.html . И молим не ми трийте коментарчето зарад мозъчните инвалидомаймуни изостанали Ибрахим и Димитрис оти они двамата немаа право на коментар понеже са тъпи до съвършенство и ги мрзи да провера у интернат за що и да било, я генетични изследвания а иначе брзат да пишуваа глупости и да се заяждаа даже, а сите глупаци у днешно време с една дума за всичко коментираа а от нищо не разбираа. Проверете генетичните хаплогрупи у Северна Грция и на помаците и на другите асимилирани бугари там, хаплогрупа I преобладава у следните регион у свето: Хрватия, Србия, Босна, Црна Гора, Македония, България, Румъния, Молдова, Швеция, Норвегия, Дания, о. Сардиния у Италия и абсолутно случайно у кавички благодерание на асимилираните бугари последните 100 годин у Северна Грция- хаплогрупата преобладава и у областите Серес, Драма, Кукуш, Воден, Лерин. А У Южна Грция от СОлун надоле – почва Африка тоест царството на хаплогрупа Е, това почва от Албания, Косово и Грция и завршва у ЮАР, грцката хаплогерупа преобладава изобилно у сите африкански страни. Нека сега грците да викат на бугарите у Грция славчноезични грци след тея генетични абсурди ние ТРЕБЕ задължително да им викаме африканци и да ни е националистически дълго да покажеме иситната! Оти они едно време след балканската война са налагали клетва да се закълна каот дълга като елини на бугарите да не се наричаа никога бугари и да не говора бугарски! И вместо тва да дават навсекаде, они ме занимаваа с горкото сменчне на имена възродително, па и у Америка да родиш дете и там че ти сменаа името му с американско по закон, толко се реши дека са изстрадали от възродителен процес та да велзнаа у парламенто им дадоа за обещетение разни дупедафи да управляшаа и разпокинаната родина с ограниюени граници дека е останала. И я можем да докажем как са асимилирани милиони бугари у северна Грция и до ден днешен са си там, поамците са сигурно под десет процента от них! След Балканската война чак до 1990 г! – е забранено със закон от грцката држава да се дума на „славянски“ И ИМЕНАТА НА БУГАРИТЕ СА СМЕНЕНИ Ибрахиме, и до ден днешен не мое ни ди си ги врнат по съдилища, тъпанар. Сите гражданйе на Северна Грция от балакнската война до 1990 полагаа клетва последните сто гоидни да не говораа на бугарски и никога да не се наричат бугари ида възприемаа това като национаолистически дълг като елини. Ни един не е оставен с бугарското си име, повтарам НИ ЕДИН!!! Отделно им йе забранено да думаа на бугарски и си го думаа само дома. ЩО ЗА АСИМИЛАЦИЯ НА БУГАРИТЕ Е ИАМЛО У ГРЦИЯ А СЕГА НЕКВИ ДПСрчета рева за процеси и асимилации, теа ора у Грция още не мога си врна имената и съдилищата не им разрешаваа, а вие барем сте могли да си думате на секаков език и сте го запзаили, 90% от бугарите у Грция са забравили езико си днеска, ама от баба и дедо зная дека са бугари, И НАЙ-ВАЖНОТО генетичните изследвания доказаа ийако езиковата асимилация дека у цела Северна Грция игрек хаплогрупите са като у Бълглария не като у южна Грция. Та въпреки езиково асимилирани бугарите йоще си живея у северна гРЦИЯ с маненка буква оти попринцип това ми е ненавистна држава. И тнар вазродителене процес е и това у Грция и у Турция към бугарите тъпи ДПСари, у Србия наслението на Ниш, Пирот и Враня са им сменени окончаничта от „ов, ова“ на „ич“ след войните, да не гоовриме за убийствата и други ограниюавания на свобоодата и евроатлантика комунист ваш кумир Местан и Доган оти не кажаа дека у Америка кат се родиш не мое се казваш законно Иван примерно а требе да си Джон, а сега вие поамци место се замислите юе врху вашио майюин език у Грцич се извршва асимилация вие почвате да викате дека сте асимилирани от собственио си народ, он (бугарскио) йе таков (ваш) и генетично и езиково, какви доказателства повече сакаш Ибрахиме или си си природно тъп, знам? Генетически експерт ви требе? Я сам експерт по генетика! Генетичната хаплогрупа „I“ доказа дека бугарите србите хрватите и помаците са почти идентичен състав, она йе по 30-40% у теа држави – България и бивша Югославия, и за парадокс това не йе на базата на славянски произход, ана трако-илирски, а па източните и западните славянски држави Русия Полша и Чехия има съвсем различен генетиюен состав – хаплогрупа R1a преобладавува обилно, а хаплогрупа I2 е почти изчезнала у тия дрвави. Сакам да поздравим и „DJ DIMITRYS XXX“ с научното откритие дека грците са афрканци!!! Това не йе майтап и се откри че грците са от „хаплогрупа Е“ която определя външнио вид на африканците. Я сам шоп от България не сам македонец, некой да не си помисли че тва е неква фантастична македонска пропаганда, просто си говорим на правилен шопски оти официалнио ме дразни, та сакам да ви кажем с тва дека тва оти грците са африканци не е пропаганда на Скопие а официални ДНК изследвания на Игрек хромозомите по свето. Те я картата с разпространение на Игрек Хромозомните Хаплогрупи около Европа , бугарите и югославците са като скандинавци а грците и албанците от африканската група: http://livedoor.blogimg.jp/drazuli/imgs/f/8/f878dba4.png . КАРТА – НАГЛЕДНО- ВИЖТЕ ГЕНИТЕ – ИСТИНАТА – ПРЕСЕЙТЕ МИТОВЕТЕ, обръщам се и каде най-гоемите тъпаци у форумо и ДПСри ийако нема смисъл. Също исзледванията потврдия оти не само помаците а и дека у областите Серес, Драма, Кукуш и въобще цела северна Грция преобладава хаплогрупа I, за разлика от останалта южна част на Грция каде налазва африканската хаплогрупа Е. Хаплогрупа I2, е праевропеиска и се дължи на траките, даките и илирите кои са биле един и същи народ, вторио най голем у свето след инидийците, хаплогрупа I1 е присъща на викингите, та генетическите изследвания разбиха сите митове дека прародителите са славчни, прабългари или друга измислица, истинските роднини се оказаа скандинавците за тва и помаците са толко светли а не оти са славяни. Тествах се и моята хаплогрупа йе I2a1b3 като на Никола Тесла, според статистика преоубладава у България и бивша Югославия и Румъния. Поинтересувайте се малко от генетика и тогава давайте акъл сите прости, имам предвид тоа простак Ибрахим да не се обидаа другите, коментираа и си позволяваа да обижда даже. Апа некав си ДПСар и Доган, трагнал да дели помаците от генетичната им родина от илядо годин. С тоа език каде пишем саках да ви питам как ви звучи шопскио? Оти се съмнявах у последно време дека ние шопите като език сме преходни между бугарски и србскохрватски ако се замислиш, не че ви дразним ама много србски особености се забелезват, особено торлашкио от гр. Трън примерно е прав србски, там с падежите псувнята е пичку ти материну и така бих поздравил уникалнио тапак от ДПС Ибрахим и африканецо от Грция Димитрис диджей. И молим не ми трийте коментарчето зарад мозъчните инвалидомаймуни изостанали Ибрахим и Димитрис оти они двамата немаа право на коментар понеже са тъпи до съвършенство и ги мрзи да провера генетични изследвания а иначе брзат да пишуваа глупости и да се заяждаа даже, а сите глупаци у днешно време за всичко коментираа а от нищо не разбираа. Проверете генетичните хаплогрупи у Северна Грция и на помаците и на другите асимилирани бугари там, хаплогрупа I преобладава у следнуте регион у свето: Хрватия, Србия, Босна, Црна Гора, Македония, България, Румъния, Молдова, Швеция, Норвегия, Дания, о. Сардиния у Италия и абсолутно случайно у кавички благодерание на асимилираните бугари последните 100 годин у Северна Грция- хаплогрупата преобладава и у областите Серес, Драма, Кукуш, Воден, Лерин. А У Южна Грция от СОлун надоле – почва Африка тоест царството на хаплогрупа Е, това почва от Албания, Косово и Грция и завршва у ЮАР, грцката хаплогерупа преобладава изобилно у сите африкански страни. Нека сега грците да викат на бугарите у Грция славчноезични грци след тич генетични абсурди ние ТРЕБЕ задължително да им викаме африканци и да ни е националистически дълга да покажме иситната! Оти они едно време са И я можем да докажем как са асимилирани милиони бугари у северна Грция и до ден днешен са си там! След Балканската война чак до 1990 г! – е забранено със закон от грцката држава да се дума на „славянски“ И ИМЕНАТА НА БУГАРИТЕ СА СМЕНЕНИ Ибрахиме, и до ден днешен не мое ни ди си ги врнат по съдилища, тъпанар. Сите гражданйе на Северна Грция от балакнската война до 1990 полагаа клетва последните сто гоидни да не говораа на бугарски и никога да не се наричат бугари ида възприемаа това като национаолистически дълг като елини. Ни един не е оставен с бугарското си име, повтарам НИ ЕДИН!!! Отделно им йе забранено да думаа на бугарски и си го думаа само дома. ЩО ЗА АСИМИЛАЦИЯ НА БУГАРИТЕ Е ИАМЛО У ГРЦИЯ А СЕГА НЕКВИ ДПСрчета рева за процеси и асимилации, теа ора у Грция още не мога си врна имената и съдилищата не им разрешаваа, а вие барем сте могли да си думате на секаков език и сте го запзаили, 90% от бугарите у Грция са забравили езико си днеска, ама от баба и дедо зная дека са бугари, И НАЙ-ВАЖНОТО генетичните изследвания доказаа ийако езиковата асимилация дека у цела Северна Грция игрек хаплогрупите са като у Бълглария не като у южна Грция. КОЙ НЕ МИ ВЕРВА ЗА ТВА ЩО ДУМАМ ЗА КОЕ ИДА БИЛО И ТРАГНЕ ДА МЕ ХУЛИ ПРВО ДА НАПРАВИ ПРОСТОТО УПРАЖНЕНИЕ ДА ПРОВЕРИ У ИНТЕРНЕТ ИМА ГО У ГУГЪЛ ВСИЧКО НЕМОЙТЕ ДА СТЕ МРЗЕЛИВИ И ДА ДУМАТЕ БЕЗ ДА РАЗБИРАТЕ! Вие барем си иамте сега имена какви сакате у Грция бугарите и до ден днешен немаа това право, думали сте си ивнаги на турски ако сте туркомани и най-важното никой не ви е избивал за разлика от бугарите у Турция и Грция. Каде бугарите има престапление срещу човечеството а не некаков умрел възродителен процес, провери барем у интернет направи си тоя труд мрзеливец па тогай спами глупости. КОЙ НЕ МИ ВЕРВА ЗА ТВА ЩО ДУМАМ ЗА КОЕ ИДА БИЛО И ТРАГНЕ ДА МЕ ХУЛИ ПРВО ДА НАПРАВИ ПРОСТОТО УПРАЖНЕНИЕ ДА ПРОВЕРИ У ИНТЕРНЕТ ИМА ГО У ГУГЪЛ ВСИЧКО НЕМОЙТЕ ДА СТЕ МРЗЕЛИВИ И ДА ДУМАТЕ БЕЗ ДА РАЗБИРАТЕ ДПСари и африакнци млък! Ако ми го кажехте тва у лицето чеха забите да ви излезнаа през г*зо.
ПомАчените
(Размисли върху историята, и не само…)
Пламен Павлов
През дългите векове на робството хиляди, десетки и стотици хиляди българи се разделят не само с бащината си вяра, но и със своите имена, с близки и роднини, с част от самите себе си. Както хора от една и съща плът и кръв, родни братя и сестри, родители и деца, така и цели родове, съседи, села, селски и градски махали по волята на завоевателя и злата си участ са принудени да станат чужди едни на други. Тази по-страшна и от самото завоевание, дори и от пролятата кръв скръбна участ ги прави “потурчени”, “потурнаци”, макар родната българска реч много често да е запазена, макар да се помнят старите фамилни названия и прозвища, старинните български песни и приказки, макар кръвта вода да не става…
Българите мохамедани са познати най-вече с името «помаци». Смята се, че така първоначално са наричани мюсюлманите от Северна България (Врачанско, Белослатинско, Ловешко, Плевенско), а чрез книжнината през XIX–XX в. това название е прехвърлено и върху всички останали. И днес такива българи живеят на север от Балкана, в Родопите – Смолянско, Кърджалийско, Велинградско, Ксантийско (Гърция), в Пиринския край, в някои райони в Македония, Албания, Косово… Мнозина от тях, както от България, така и от Гърция и Македония, по различно време се изселват в Турция и след кюрдите са едно от най-големите малцинства в нашата южна съседка.
Българите, приели исляма, са наричани още ахряни, торбеши, аповци и т.н. Във вековете на робството в Североизточна България, Добруджа и някои други места, особено в градовете, приелите исляма българи са подложени на силно езиково, битово, религиозно и психологическо влияние от господстващите турци и други мюсюлмани. Резултатите са забравяне на българския език и постепенно им турцизиране. Неслучайно в народната традиция приемането на исляма е равнозначно на “потурчване” и “приемане на турската вяра”.
И така, поне от сто години насам тези българи, пръснати на много места по българската земя, са наричани “помаци” – име, което буди противоречиви реакции сред самите тях. Едни го приемат, други го смятат за обидно и пренебрежително. Но какво значи “помак”, как да разберем що е това “помаци”? Може би това са онези български спомагателни отряди (войнигани, дервенджии и тем подобни), които придружавали войските на султана в неговите походи? – именно тези “помагачи” постепенно били помюсюлманчени. Има обаче и едно обяснение, записано пак преди стотина години от устата на самите българомохамедани – “ПомАчени” / “Помъчени” българи, войнигани или обикновени селяни, планинци или хора от полето, които с насилие, с мъчение са принудени да изоставят бащината си Христова вяра. А може би обяснението е друго – тези хора са имали своята “мака” (имот, както се пее в песента “…и стока, море, и мака…”), ползвали са определени данъчни и други облекчения предвид службата им към държавата?
Открити от европейската наука едва през ХІХ в. тези българи (а и не само те!) са признавани за такива, а именно за българи, и от най-висшите среди на Османската империя. Нека за кой ли път припомним казаното през 1878 г. в не от някой друг, а от управителя на Дунавския вилает, човекът, който е преследвал, заточвал и бесил българските комити – Митхад паша:
„Между българите (…) има повече от един милион мюсюлмани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва повсеместно: те са наследници на потурчени българи, приели исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на тази страна, на същата тази раса, от същия народ… Между тях има и такива, които говорят само български.”
Десетина години по-късно известният английски журналист Джеймс Баучер пише:
„Родопските помаци или по-точно – българите, приели насила исляма в епохата на завоеванията (…), тези помаци са с по-чиста българска кръв, отколкото самите българи.”
НОВАТА ВЯРА
Защо част от българите, както и други балкански християни (албанци, гърци, сърби, босненци) са заставени за приемат исляма? Случайно ли е това или пък е трайна политика на завоевателите. Ето до какъв извод стига известният турски историк М. Т. Гьокбилгин:
„Било е нужно много време, докато християнските народи бъдат принудени насилствено да приемат исляма или да се чака доброволно да направят това. В същото време беше невъзможно турци от Анадола да бъдат докарани и заселени по тези места… Османският елемент на Балканския полуостров се създава и утвърждава, от една страна, чрез робската институция, особено еничарите, от друга – чрез насилствената смяна на религията…”
След завоюването българските земи са подчинени на дълбоко чуждата им османска бюрократична и законодателна система. Населението е превърнато в безправна рая (човешко „стадо”), подчинено е на органи с чужд произход, религия, манталитет. Наложени са консервативни и назадничави ислямски форми на земевладение, а българите са подложени на система на двойна експлоатация – към държавата и към частни собственици. Тази стопанска робия често придобива уродливи форми, съпътствана е от произвол и насилие. Християните плащат допълнителни данъци за “висшата милост” да живеят в ислямската държава. Дискриминацията се проявява дори в битов план – християните нямат право да носят скъпи дрехи, храмовете им не могат да бъдат по-високи от джамиите и “потъват в земята” (вкопани са, имат ниска надземна част). По време на съдебни процеси един свидетел мюсюлманин може да обори твърденията на десетки християни!
Многобройни са свидетелствата за промяната на вярата, а народният гений ги е изпял или по-скоро изплакал в песните за Балканджи Йово и хубава Яна, насилена да приеме “турската вяра”, за синджирите роби, за поразяващите като невярна болест “от село на село” еничари…
Знае се, че помюсюлманчванията са били единични, групови и масови. Спори се кога и в каква степен са били насилствени или пък доброволни. Каквото и да се твърди обаче, само хора емоционално стерилни или пък недобронамерени, могат да се доверяват на документи за уж доброволно приемане на исляма. Защото няма съмнение, че елементът на принудата – за спасение на живота, свой и на семейството, на имота, на хляба… – няма как да бъде отречен. Ето какво е видял през 1555 г. немският пътешественик Ханс Дерншвам:
“Българите нямат право да носят хубави дрехи, никой не носи оръжие… Те се оплакват много от турците. Трябва да ходят на ангария на 50 или 100 мили и освен това да плащат такива данъци и налози, така че могат да измрат от глад. Защото турците само грабят бедните християни… Те искат само да господаруват, а други да работят за тях…”
Или, както можем да прочетем в един съдебен протокол в кадийския регистър на град София от 1620 г.:
“Хаджи бей бин Абдулах, субашия на селото Якоруда, Разложка кааза (…) призова на съд раята на Якоруда и обяви пред съда: Преди известно време аз приех селото за 120 хиляди акчета, получих от населението 60 хиляди акчета и останаха да ми дължат 60 хиляди. Искам да се нареди същите да ми бъдат изплатени. Жителите на селото, след като бяха разпитани, казаха: “Ние изплатихме 120 хиляди без остатък и не му дължим нищо, нито едно акче. Споменатият субашия отрече…”
Естествено, българите от Якоруда е трябвало да понесат тежестите от наглата измама, и вероятно не само веднъж… И какъв тогава би бил един от най-преките пътища към оцеляването за мнозина от тях?
Нека се замислим, има ли поне едно свидетелство, което да ни убеди, че отделни българи, камо ли цели семейства и села са приемали исляма в резултат на «мирна» мисионерска дейност? Или пък, сравнявайки свещените книги, сами са се убедили в по-голяма правота на ислямската религия в сравнение с християнската? Няма, няма и как да бъде намерено.
Насилието над отделния човек, особено над млади момчета, и момичета, над красиви българки е отразено в стотици свидетелства, като се започне от гибелта на Българското царство, та чак до времето на Балканските войни.
Верското насилие нерядко е превръщано в празник, както със задоволство неведнъж разказва един иначе учен човек като Евлия Челеби. Ето какво е предизвикало възторга му през 1668 г. във Воден:
“Когато излязат от джамията (по време на празник), ако в този ден някой неверник излезе извън портата си, веднага го убиват. Впрочем, в наше време без да му дадат време, обрязват го и го правят мюсюлманин. Това е едно голямо зрелище…” По-нататък турският пътешественик разказва за младежи, които поради семейни свади и спорове са подлъгвани сами да станат мюсюлмани. “Тогава жителите мюсюлмани им оказват голяма възхвала, обсипват с грижи тези момци, обличат ги с почетни халати и с тържествени шествия и музика обикалят из града…”
Тези човешки трагедии са ярко отразени в съдбите на многото български новомъченици от ХV-ХІХ в.: Георги Нови Софийски, Прокопий Варненски, Йоан Търновски, Онуфрий Габровски, Злата Мъгленска, Игнатий Старозагорски… Да дадем думата на отец Паисий Хилендарски:
“В лето 1750 в Битоля (…) турците мъчили и посекли за християнската вяра един юноша, хубав на лице и ръст. Много го мъчили да се откаже от Христа, но той премъдро и смело изобличавал тяхната безбожна вяра. Битолският владика записал много негови отговори, описал на гръцки език страданията му… Името му било Ангел от село Лерин. Тоя свети мъченик Ангел просиял в наше време в българската земя.”
Друг трагичен пример е съдбата на св. Злата Мъгленска, дете на бедни християни от село Слатина, Мъгленско. Красивата девойка била отвлечена от местен турчин. Отначало с различни ласкателства и обещания турчинът се опитвал да я склони да приеме мохамеданската вяра. Насилникът заплашвал родителите й и нейните сестри, които се изплашили и сами молели Злата да отстъпи, но девойката била обидена от тяхното малодушие. Най-накрая, в безсилната си ярост, турците я обесили, после насекли тялото й на парчета. Това станало на 18 октомври 1795 г. За нейното мъченичество се разказвали легенди, а обикновените българи се отнасяли с преклонение и обич към гордата девойка, като ласкаво я наричали “Света Златинка”.
Колко ли обаче са били ония момичета, които не са устояли на мъките… В различни документи, сред тях и турски, се разказва за отвлечени и обезчестени българки, и така векове наред. Имаме ли право да съдим тези българки и кого всъщност трябва да съдим – тях или безчовечната азиатска практика, загърбваща дори и повелите на пророка Мохамед за човечност и смирение пред Бога?
Факт е, че през вече уж цивилизования ХІХ век самите турски власти, притиснати и от европейското обществено мнение, се опитвали да пресекат несекващите насилствени потурчвания. Или поне давали вид, че е така… Ето какво заявява султан Абдул Меджид на 22 януари 1844 г.:
“Нито едно лице от раята на моята велика държава, без да е дало доброволно съгласието си, не може да бъде принуждавано насила да приеме мохамеданството… От известно време насам в някои места на моята обширна империя противно на горните условия са възникнали случаи на настойчиво и насилствено принуждаване за приемане на исляма от лица, които не са били съгласни…”
Разбира се, султанът не е пояснил, че казаното “от известно време” на практика продължавало векове, че тези “случаи” са били масова и повсеместна практика…
Насилието и измамата вървят за ръка още от падането на старопрестолно Търново през лятото на 1393 г. Както известява Йоасаф Бдински:
“Чрез проявения от Бога гняв биде позволено на враговете люто да проявяват своята ярост на благочестивите и голяма беше дързостта на нечестивите… О, позор! И мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамедова вяра: едни като се изпоплашиха от страх, някои като се омекчиха чрез ласкателства или като бяха победени чрез материална придобивка, други пък се присъединиха към враговете (на Христа) като поради простотата си се подмамваха чрез писма и хитрост…”
С последното се загатва за т.нар. фетви – клетвени писма, подписвани след съзнателна измама от страна на завоевателите.
След повече от век немецът Ханс Дервшнам на свой ред съобщава:
“Турците знаят много хитрини, за да измамят християните, да ги оплетат с думи и да ги потурчат насила (…), иначе ги изгарят или им изземват имота… Когато двама от тях искат да измамят християнин или евреин, те започват да говорят с него за своята турска вяра и ако християнинът каже нещо на шега или си наложи бялата им чалма, или ако повтори подир турците тяхното верую, което е винаги в устата им, и гласи «Ла илах иля’лах ве Мехмед ресул аллах” (…), тогава двамината отиват при кадията и казват: “Чухме, че този християнин иска да стане турчин”. Даже и той да отрече веднага, не може да си помогне…”
Когато този човек е глава на семейство, след него и жената и децата му стават мюсюлмани. Това на свой ред тласка роднини, съселяни, съграждани по същия път. А чуждата иноверна власт всячески поощрява такова поведение.
ГРУПОВИТЕ ПОМЮСЮЛМАНЧВАНИЯ
Обект на религиозната асимилация е голямата част от средновековното българско болярство. Спахиите християни постепенно са претопени, като приемат исляма. Този процес продължава повече от век и често фигурира в служебните описи регистри, където можем да срещнем спахии с мюсюлмански имена, които са синове на бащи с християнски имена. Най-известните случаи са с най-големия син и престолонаследник на цар Иван Шишман – Александър, приел исляма под името Искендер, както и с турския адмирал от средата на ХV в. Сюлейман Балтаоглу, син на български болярин. И през следващия век можем да прочетем за не един «потомствен тимариот» (спахия), потомък на български боляри, който вече е Абдулах, Мустафа, Ахмед…
Един от най-бруталните пътища за смяната на вярата е… робството! Може да се спори дали българите и другите балкански християни са били под робство или под режим на чуждо, иноверно владичество, но в Османската империя, и то до средата на модерния ХІХ в., съществува съвсем истинско, примитивно робство! Десетки са свидетелствата за отвличането на пленници от българските земи, а и от Сърбия, Влашко, дори Унгария и Украйна, продавани после по робските пазари. По време на войни, както и при потушаването на най-масовите български въстания, хиляди мъже, жени и деца са поробвани в истинския смисъл на думата. Наред с турците това се прави и от техните верни съюзници – кримските татари. И песните за «трите синджира роби» съвсем не са само художествено творчество, но и жестока, нечовешки жестока истина! И какъв е пътят за обикновения човек да си върне свободата, своя и на близките си? Със сигурност най-прекият път е като се приеме религията на поробителя. Именно по този път върви и индивидуалното, и груповото, а нерядко и масовото помюсюлманчване на хиляди и хиляди българи.
МАСОВИТЕ ПОМЮСЮЛМАНЧВАНИЯ
Днес нерядко и открито се спекулира с масовите помюсюлманчвания. Вярно е, в някои случаи те са отразени в разкази и паметници от ХІХ в. Но нима те не предават живите предания за сторените злини, за нещастието на деди и прадеди? Нима няма достатъчно данни за такива действия?!
Първото известно ни масово помохамеданчване в Родопите и някои части на Македония е в началото на ХVІ век. Цели села са изгорени, жителите им – изклани. Народната памет е запечатала кървавото насилие в местни имена, белязали местата на разделянето на брат от брата, на кланетата над най-непреклонните българи. Нови вълни на масово обръщане на български села и райони в “турската вяра” има през ХVІІ в. като предпазна мярка на Османската империя във войните й с европейските християнски държави, както и след българските въстания в Търновско и Македония… Векове наред са се помнели и били проклинани онези малодушни хора, поставили се в услуга на кървавия тиранин – някой си Пенджико от Якоруда, Рангел от Косово, Смолянско… От същите тези села обаче са излизали и борци против робството – знае се например, че прочутият Дельо Хайдутин от още по-прочутата българска народна песен е родом от с. Жълтуша, днес българомохамеданско.
Острието на тези походи, част от свещената война газават на полумесеца срещу кръста, са военизираните групи от мюсюлманско население (напр. юруците), подкрепяни от ислямските монашески ордени. Те обръщат в «правата вяра» цели райони с християнско население, рушат манастири, поругават християнски светини. Така е не само в българските земи, но и в другите завоювани християнски земи. Известен е случаят с Босна, където днешните мюсюлмани в голямата си част са потомци на босненските богомили. Навярно и в България богомилите, преследвани в предишните векове от християнската църква и държава, са били по-податливи на чуждата верска пропаганда.
Най-болезнено е обаче, че насилието често се оглавява от хора с християнско потекло, с българска кръв – еничарите. Защото политиката на османската държава ражда чудовищни явления като данъка «девширме» (т.нар. кръвен данък) – през няколко години хиляди български момчета, обикновено между 10 и 18-годишни, са отнемани насилствено от своите родители, заставяни са да приемат исляма и са превръщани в еничари („нова войска”). И ето какво ни разказва пак Св. Паисий Хилендарски:
“…дошъл краят и на българското царство и то паднало под агарянска власт… И султан Мурад (…), когато взел българската земя, избрал много народ, млади и красиви юноши, със сила ги грабел и събирал в Едрене, записвал ги еничари в турската войска и ги турчел насила… Така майки, бащи и сродници ридаели безутешно и въздишали за чедата си…”
А нима тази робска участ не е карала родители да променят вярата си, за да могат поне на оня свят да бъдат заедно с чедата си?
До края на XVI в. ислямизирането на българите продължило в различни размери и с различна интензивност. В Северна България то обхванало предимно градското население, а селското било особено засегнато в Североизточна България. Тук по-силна била и колонизация на тюрки, татари, мюсюлмани от далечна Персия… Така значителна част от българите били принудени да променят своята вяра, своите имена… Втората по-голяма вълна е през средата и втората половина на ХVІІ в., като е следствие на турско-венецианския конфликт и засяга най-вече Западните Родопи. Такива данни има и за ХVІІІ в., макар и от локален мащаб. Османските регистри, отделни извори и предания са категорични, че много днешни мюсюлмански селища в Мизия, Тракия и Македония, отчасти в Албания и Косово (днес населени с българи мюсюлмани, български турци или албанци) до ХVІІ-ХVІІІ в. са имали християнско българско население! Още повече, че обикновено няма данни за преселване на мюсюлмани, а и исторически условия за такива радикални промени.
Един от пътищата за смяната на вярата, особено в някои райони, се корени в старите противоречия между самите християни. Така е било в Босна, така се е случвало и на някои места в България. Българите, които през Средните векове са били богомили, преследвани от официалните държава и църква, по-лесно ставали жертва на ислямската пропаганда. Така може би е било при “торбешите” в днешна Македония, в чието име буквално виждаме едно от обидните прозвища за богомилите – “торбоносци”. Така навярно е било и в Родопите – нали именно там средновековните автори – от Византия до Италия и Франция, поставят влиятелната богомилска “църква” Драговичия?
Единично или масово, в твърд или “мек” вариант, насилието е продължавало през вековете. През 1634 г. английският пътешественик Хенри Блаунт ни е оставил извънредно важно свидетелство, което не може да ни остави равнодушни:
“Християните, най-сетне, като виждат, че са бедни, жалки, смазани, опозорени, лишавани от децата си, подложени на наглостта на всеки мошеник, те започват да премислят и да предпочитат настоящия свят пред отвъдния, който почти не разбират. Това кара хиляди да се обърнат към мохамеданството…”
Вярно е, че и обикновените турци, татари и други мюсюлмани са страдали от недъзите на уж своята власт, дълго време и те са “рая”, подобно на християните. Вярно е, че в Европа през късното Средновековие селяните надали са живеели много по-добре. В случая с нас българите, както и с другите покорени от Османската държава християни, наред с недоимъка, експлоатацията, насилието, една от най-тежките прояви на робията е унижението, превръщането на българина, на християнина в човек “второ качество”.
Това съзнание на неравноправие у българския народ, известен по времето на своето собствено Българско царство със своята гордост, със своето достойнство, будело бунт срещу несправедливостта на този свят. Това чувство, съпътствано от насилията, правело пътя към приемането на вярата на завоевателите далеч по-лесен.
Какво е ставало в душите на помохамеданчените българи? Какво става в тези български души и днес, когато те продължават да бъдат лъгани, мамени, манипулирани? Когато тъмни сили, които и пет пари не дават за тяхното добруване, продължават да им внушават, че са “помашки етнос”, че са “побългарени турци”, че са “кумани”, та дори и араби от времето на самия Мохамед… Нека се замислим над тази вековна драма, над днешните й измерения.
* * *
Една от най-закостенелите представи, не, една от най-неверни и коварни заблуди е, че така наречените помаци са хомогенна общност. Че те не само по вяра, но и по други причини се отличават от българите християни. А и не са малко онези, които си мислят, че тези “помаци” живеят компактно на едно и също място. Ако направим импровизирана анкета, вероятно ще чуем, че тези хора живеят предимно или само в Родопите и Пиринския край. Известно е, разбира се, че българи мохамедани има в Ловешко, а и на други места в България, както и в онези български земи, които днес са в Гърция, Македония, Албания, Косово… Българи мохамедани живеят и на други места, където са се преселили през ХХ век в търсене на дом и поминък.
Неразбирането и незнанието водят дотам, че се говори за “помаци” въобще. А именно това помага на враговете на истината и българщината да издигат тезата за съществуването на “помашка нация”, на някакъв си “народ от мюсюлмани”, че даже и на “балкански турци”…
Кои са българите мохамедани и къде живеят е дълга и мъчителна история… Къде ли не в българското пространство между Дунава, Бяло море и албанските планини не е имало насилия и унижения, глад, недоимък, принудили хиляди българи – от отделни хора и семейства до цели селища и райони, да оставят вярата на деди и прадеди. И как би могло да бъде иначе, когато “…еничари ходят, мамо, от село на село…”, когато цената за оцеляването на семейство, деца, род е жестока.
“Откриването” на българите мохамедани не просто като “потурчено” население, а като хора с български език, обичаи, фолклор, култура, психика е сложен процес. В различно време още през ХVІІІ – ХІХ век чужди пътешественици с изненада забелязват, че голяма част от мюсюлманите не са никакви турци, че дори не могат да бъдат наречени. Някои ги наричат “потурчени”, но признават, че освен вярата, те нямат в себе си нищо турско! Не само за чужденците, но и за самите българи християни това преоткриване не е лесно. За съжаление и днес има рецидиви на неразбиране колко дълбоко българска е природата на тези наши сънародници. Ето какво открихме случайно в един интернет форум през лятото на 2006 г.:
“Що е то… да си Българин, да си роден в България, но мохамеданин?! Първото нещо, което деца от махалата ти набиват в главата от дете, е думата ”…ТУРЧИН…”, “ПОМАК”, “АХРЯНИН”. В училище си ”рязаният”, ”фесът”, по-големите ”батковци” те карат да рецитираш ”АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ”… а след това те сритват…”А бе какво българче си ти бе…”, докато накрая се запиташ: ”…а бе какъв българин съм аз…”. За това питам какво е да си мохамеданин в България – турчин, българомохамеданин или просто Българин…”
Болката в тези думи всеки ще усети по своему, но българин е написано с главно “Б”! И не е ли показателна тази изповед?
СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ
Най-рано в книжнината, вестниците, в масово съзнание са “забелязани” българите мохамедани в Северна България. За тях пишат и българи, и чужди наблюдатели, те вълнуват наши възрожденски дейци от ранга на Петко Р. Славейков и Любен Каравелов, както и известни чужди имена като Феликс Каниц и Константин Иречек. Името “помаци” е било дадено именно на тази група и оттук се е наложило върху останалите българи мохамедани. Преди Освобождението те наброяват около 40-50 хиляди души, живеещи от Севлиево чак до Луковит, Червен бряг и Бяла Слатина. Някога долината на река Панега, приток на Искър, е била известна като “Помашката долина”. В резултат на големите изселвания в края на ХІХ в. те са останали няколко хиляди, най-вече в селата Галата, Градешница и още няколко в Тетевенско, отделни семейства са дошли и от Родопите след 1944 г.
Говореният от българите мохамедани в Северна България език и в миналото, и днес е източнобългарски диалект – за разлика от тях, част от българите християни, особено във Врачанско, Белослатинско, Оряховско говорят западен диалект. Тази особеност показва, че българомохамеданите са старо население, останало още от времето на Второто българско царство. Тези красиви хора са били известни през ХІХ в. и със своята музикалност, със старинните си български песни. Ето какво разказва в началото на ХХ в. Стоян Заимов:
“Неотдавна тая богата с хубости и с изобилие от храни и добитък Помашка долина – котловината на Златна Панега – е била люлка на помашката поезия. В турско време тя е раждала и кърмила прочутите помашки певци… Кому не са известни веселите помашки песни: “Низ Панега газят, нане, бели помакини…”, “Шаян си по двор ходи, хем си коня води…”
Запазени са много свидетелства за наличието на българско самосъзнание у помаците от Ловчанско и Тетевенско. Показателно е и почтителното им отношения към такава българска обител като Гложенския манастир “Св. Георги”. Смътни предания като тези за името на селата Хъсен (Асен) и Полатин нашепват за връзката на предците им със славните Асеневци, за летни царски палати по тези красиви места.
РОДОПИТЕ И БЕЛОМОРИЕТО
Най-познатата група на българите мохамедани е тази в Родопите, намерила най-голямо място в науката, изкуството, литературата, киното… Нейната здрава връзка с българското е отбелязвана неведнъж – както пише известният учен Христо Вакарелски:
„Чистотата на българския език, народните песни, приказки, пословици, гатанки и прочие у българите мохамедани прави впечатление на всички, които имат допир с тях…”
Тези българи, изповядващи ислямската религия, живеят на територията на Кърджалийска, Смолянска, Пазарджишка, Благоевградска област, както и оттатък южната ни граница.
Българите мохамедани в Гърция десетилетия наред са манипулирани от гръцката и турската пропаганда. Кратките периоди, в които те са били поданици на българската държава, са крайно недостатъчни за интегрирането им в общото ни отечество…
В днешна Гърция (регионите Ксанти, Родопи и Еврос) живеят около 40 хиляди българи мохамедани. Тези хора все още знаят корените си, поне при старото поколение е така, но днес са принудени да се лутат между това дали са “помаци”, “турци” или “гръцки славофони мюсюлмани”. Написаха им вече “помашки граматики”, “речници”, “помашки език” им измислиха… Но в училищата им се учи гръцки и… турски. Защо впрочем “славяногласните” трябва да учат турски, а не български, защо?!
На няколко пъти “вълни” от тази общност, насилствено разделена от братята си на север в България, се изселват в република Турция. В Източна Тракия те заживяват заедно с други ислямизирани българи, преселени тук от България, Македония, Косово… По неофициални данни българите мохамедани в Одринско са около 120 хиляди, а вероятно са и много повече. Турската държава обаче не признава нито българи, нито дори “помаци” – така всички тези хора с българска кръв и генетична памет с едно драсване на молива стават… турци! А къде е България, къде е нашата национална съвест, къде е волята на държавата ни? Турция неизменно поставя въпроси пред България, търси някакви разбирани по особен начин “права и свободи” за някакво “нейно” население в България. Къде обаче сме ние? Попитахме ли поне веднъж на официално равнище защо на нашите сънародници се отказва право на национална идентичност, защо те не учат български език, защо нямат своите български, ако щете, българомохамедански културни центрове, читалища, театри, телевизионни и радио програми? Същите питания заслужава да получи и Гърция, още повече че тя е член на европейското семейство. И още нещо, нима иначе речовитите Хелзингски комитети и правозащитници не виждат тази крещяща несправедливост към хора, подложени на безогледна асимилация буквално до южните ни граници?
ПИРИНСКИЯТ КРАЙ И ЮГОЗАПАДНИТЕ РОДОПИ
Българите мохамедани в Пиринския край и югозападния дял на Родопите в миналото са изложени на много силна мюсюлманска пропаганда, затова и днес заблудите при тях са още живи. Под въздействието на външни, а и вътрешни сили, които спекулират с тяхното незнание и предразсъдъци, те по-ревниво се придържат към арабската именна система. Нещо повече, част от тях декларират турско самосъзнание, макар да говорят майчин български език! Какви “турски села”, населени с “етнически турци” могат да имат старинни български имена като Сатовча, Корница, Брезница, Буково, Дъбница, Хвостяне, Вълкосел, Плетена… Вярно е, че държавните власти имат грехове към тези българи, че те в миналото са жертва на груб натиск и насилие. Това обаче означава ли, че истината не е истина?
МАКЕДОНИЯ, КОСОВО, АЛБАНИЯ
В днешната република Македония, появила се на политическата карта на света в края на ХХ век, българи мохамедани живеят на редица места. Най-много са те по границите с Албания и Косово, а и отвъд тях. В миналото това население, наричано най-често торбеши, но и аповци, а по-късно в духа на общобългарската практика и помаци, е живеело на още повече места – документи и статистически данни дават богата картина за Реканско, Тетовско, Гостиварско, Дебърско, Велешко, Пехчевско… И картината повтаря онази в останалите наши земи.
Нека разкажем малко повече за областта Торбешия – име, което е съхранило историческия спомен за богомилството – за “българската ерес”, както са я наричали нейните противници дори в далечните Франция и Испания. Именно богомилството обяснява защо на някои места българи, преследвани векове наред от официалната църква, са били по-податливи да приемат исляма. Торбешията се намира в Скопската котловина, в нейния южен дял. И днес съществуват красивите български имена, носени от планинските върхове Китка и Милен камен, от селата Елово, Цветово, Студеничани, Маркова Сушица, от реки, потоци, местности… Тук е и прочутият Марков Манастир “Св. Димитър”, съграден в края на ХІV в. от легендарния Крали Марко.
В този планински край българите са помюсюлманчени към края на ХVІІ в., може би като последица от въстанието на войводата Карпош (1689 г.). Днес в селата на някогашните богомили живеят около 20 хиляди… турци и албанци. В миналото торбешите са били два пъти повече, но в края на 50-те години режимът на Тито улеснява масовите изселвания в Турция. На мястото на заминалите прииждат мюсюлмани албанци от Косово и бошняци от Босна, които на свой ред поне в много случаи са потомци на ислямизирани българи… Класическото “разделяй и владей” в югославския му вид се е проявило и тук! И така незнайно колко още хора с българска кръв се превръщат в… албанци, турци и бошняци, а съседите им християни в… македонци! И как после човек да остане равнодушен към злощастната съдба на хора от нашата кръв, чиито предци са живели по онези места от ранното Средновековие, та и то днес!
Българи мохамедани, наричани “горани” или “горанци” (буквално “планинци”, “балканджии”) живеят от векове в областта Гора, разделена днес от политическите граници между Албания и Косово. Тези горди потомци на някога многохилядното българско население на тази област в началото на ХХІ век са се стопили до под двайсетина хиляди души. Всъщност, ако проследим пътищата на миграциите им, те са поне три-четири пъти повече! Освен в Македония и България, в градовете на Косово, Сърбия и Босна, съответно в икономически по-развитите райони на Албания, горани отиват и в Средна и Западна Европа, и то се знае – в Турция! Ненадминати майстори сладкари и бозаджии, известни в българските градове още от ХІХ в., горанците са наричани десетилетия наред напълно погрешно… “албанци”!
Ето как понякога самите ние, българите от България, се случва да не виждаме очевАдното – че си имаме работа с наши братя, със сънародници, макар и с друга вяра, говорещи друг диалект, дошли от далече. Впрочем, съвсем не е толкова отдавна времето, в което “другоселецът” традиционно е схващан като натрапник, своего рода чужденец, че и нещо по-лошо… Нима у нас няма хора, и то не без образование, обща култура, социален опит и т.н., които обаче все още наричат бесарабските българи “руснаци”, “украинци” и “молдовци”, македонските българи – “македонци” и дори “сърби”, влашките българи – “румънци” и така нататък… Вярно е, че пет века е нямало българска държава, че нацията ни е преживяла тежки войни и национални катастрофи, че и до днес отсъства ясно формулирана и осмислена национална политика. И все пак това не можа да ни служи за оправдание и вече е крайно време да бъде изкоренено невежеството ни за самите нас!
Югославската и по-късно скопската пропаганда безогледно се стреми да отроди гораните от българските им корени, да ги направи “македонци муслимани”… На свой ред сръбската шовинистична линия твърди, че те са “горанска нация”, която обаче някак си се вмества в “сръбството” на Балканите!
По-навътре в Косово, в районите Жупа и Подгор, в седемнадесет села е разположена друга българска мохамеданска група от около 20 000 души, доскоро почти напълно непозната. И тук срещаме старинни български имена като Мушниково, Горнье и Долно Любине, Небрегоща, Локвица, Манастирица, Скоробище, Гърнчаре…
Голо Бърдо днес в Албания е друг известен район на българи мохамедани. Въпреки че от началото на ислямизацията тук са изминали около три столетия, и до днес се е запазило едно показателно явление – в едно и също семейство да има хора и от двете религии!
Дошло е време, но не време разделно, а време на съединение, време на проглеждане… Никой няма право да отделя българите мюсюлмани от останалите българи! Трябва ли да се търпи повече насилието над истината, над отделния човек, над големи групи от хора, семейства, цели селища… Кой всъщност дава право на политиците ни да си затварят очите пред грубото насилие? Не, повече не може да се търпи насилието над вековните български демократични традиции, а и над самите европейски ценности, в които днес представителите на нашия политически елит се кълнат под път и над път! Защото опитите за отродяването на българите мохамедани, за превръщането им в турци, албанци, “македонци”, бошнаци, сърби, гърци не е грях само пред Майка България – не, това, без преувеличение, е престъпление не само срещу българите, но и срещу човечеството.
http://literaturensviat.com/?p=22185
Е, трудно е да ги изкарате гърци и тях 🙂
Това е смешно просто.
То и за т.нар. „славяногласни гърци“ е пълна лъжа, че били гърци, защото въпреки, че те са православни, т.е. имат същата вяра, като мнозинството гърци, и те са „гърци“ като етнически произход толкова, колкото и помаците.
Срамно е във всеки случай в страна член на ЕС от десетилетия, каквато е Р. Гърция, помаците да учат като майчин език турски, който не е техният майчин език (то това сигурно е и прецедент в световен мащаб), а пък за т.нар. славяногласни гърци да не се признава въобще, че са българи.
И за помаците, и за т.нар. славяногласни гърци майчиният език е български. Разлика може би има само в диалектите, които едните и другите използват.
Това, че този факт не се признава нито в Р. Гърция, нито в Р. Турция, не прави чест не само на политиците, някои от които може даже и да не го знаят, че е факт. Срамно е най-вече за учените езиковеди в нашите две съседки, които не го признават също. Вместо това се правят не от вчера всякакви опити да се направи от помашките диалекти някакъв отделен език, за да не би, не дай Боже, помаците в тези две страни и не само да раpберат, че няма нищо срамно, нито странно в това, че диалектите, които използват са част именно от българския език. Както и това, че за този език най-пригодена е кирилицата, не латиницата (защото кирилицата съдържа букви за гласни и съгласни, за които няма специални букви в латиницата, неслучайно), която те въобще не изучават.
Във всеки случай въпросът за езика на помаците отдавна се е превърнал в политически въпрос и в средство за влияние над помашките общности в една или в друга посока. И поради това, че над помаците в България е имало дълго време няколко вълни и опити за насилствена смяна на вярата и имената, тази травматична памет се използва също за исторически и езикови манипулации, свързани с техния произход и техния майчин език, при които това, че този език е български, е някакъв вид табу, което никога не се признава.
ПОМАКИТЕ СА ГЪРЦИ.
ГЪРЦИ ПО КОРЕН.
НЯМА ВУЛГАРИ…НЯМА ТУРКИ.
ПОМАКИТЕ СА ЕЛЛИНИ ПО КОРЕН, ВТОРИЦНО ВЯРВАТ В ИСЛАМА.
Господинът Ибрахим е поредният трол, така че не му обръщайте особено внимание. Ако направите малко по-обстойни проверки ще го откриете като коментатор и защитник на „помашката“ идентичност в почти всички актуални статии в интернет. Освен това е много активен (заедно с още няколко тролчета) в смачкването на българското самосъзнание у помаците (където още го има), както и като доста приближен на Ефрем Моллов и споделящ меко казано налудничавите му теории и идеи. Лошото е, че толкова хора се връзват на тази пропагадна от съветски времена. Агресивното им поведение продължава да насажда разделение и е крайно време да бъдат взети адекватни мерки.
Така като гледам агресията, с която се изявява господинът, наречен Ибрахим, спокойно може скоро да мине на страната на своите „колеги“ македонските историци и да почне да защитава и тяхната кауза. Както те „обосновават“ съществуването на македонската нация, така и ти се опитваш да ми тълкуваш някакви исторически сведения така както на теб ти харесва. Тълкувания много, но истината е една и няма как да я промениш – защото истината са хората. Ти навярно ще ми изкараш глупави доводи от рода на помашки език? Е, един твой колега в една телевизия се изказа „компетентно“ по този въпрос и дори на незаинтересованите стана ясно, че такова животно като помашки език НЯМА! Айде, обясни ми защо т.нар. помаци в Северна Гърция нямат никакъв проблем да се разберат с българите и почти всички говорят български? А, да, ще кажеш, ами те са „от вашите“, ама и ти, заблудени, си от „нашите“ (колкото и да е жалко да го кажа за такъв като теб)… Освен ако скоро не решиш да изкараш цялата българска нация заблудени помаци …?
„Тази полемика ми се струва донякъде безпредметна, най-малко за това, че се вихри в Чикагски сайт.“
В този чикагски сайт са публикувани не един и два, много материали, чиято проблематика е свързана с България. По най-различни теми, казуси, въпроси. Тук не се публикуват само материали, касаещи българите в Чигато, българите в САЩ или въобще българската диаспора. В рубриката „Авторски страници“ на Еврочикаго, впрочем, в раздел „Литература“ са публикувани немалко стихове и разкази на автори, които са помаци.
Полемиката, впрочем, въобще не е безпредметна, защото темата, която засяга текстът, е сложна, а нерядко е отразява повърхностно или не особено адекватно в различни български медии.
Освен това ако някой смята, че съм написала текст, който се стреми да разединява, не е зле да го прочете пак…
Тази полемика ми се струва донякъде безпредметна, най-малко за това, че се вихри в Чикагски сайт. Където в глобалисткия казан се претапят десетки националности. През м. февруари публикувах статията „Емиграция и шизофрения“, в което се опитах да формулирам понятието „родина“. Считам, че тя е важната и трябва да търсим това, което ни обединява в тази малка като човешка длан страна. Видяхме, до къде стигна изкуственото държавно образувание Югославия. Центробежните сили на национализма и шовинизма на съставните и народности направо я взривиха, не без чужда помощ. За това да се обичаме, или поне да не се намразваме…
До г-н Искандер, не те познавам , не икам просто така ми е добре. И искам да те помоля не ме уважавай от тов ще имаш печалба.
Но гледач че са си напъвал малко по въпроса та и аз реших да ти напиша някой неща който за съжеление не се намират в българската история. Защо ли аджаба.
Едни от тези народи от които произлизат помаците са печенегите и куманите,които когато българите са били под византийско владичество през 11 и 12 век са били господари на Мизия и Тракия !
Ал Бекри през XI век предава версия, според която печенегите в Причерноморието са мюсюлмани:
„ И разказваха много от мюсюлманите, които са били пленници в Константинопол, че печенегите се придържали към вярата на маджусите. Но след 400 година по Хиджра, попаднал при тях пленник от мюсюлманите, учен-богослов, който обяснил исляма на някои от тях, вследствие на което те и го приели. И намеренията им били искрени и започнала да се разпространява между тях пропагандата на исляма. А останалите, които не приели ислама, ги порицали за това и работата завършила с война. А Бог дал победа на мюсюлманите, макар че те били само около 12,000, а неверните да пъти повече. И те (мюсюлманите) ги убивали и останалите живи приели исляма. И всички те сега са мюсюлмани и при тях учени и законоведи, и познаващи КоранаЧе ислямски мисионери през тая епоха, както и преди нея и след нея, са кръстосвали земите около Черно и Каспийско море и че дейността им там в някои случаи е била доста успешна, това е добре известно.
През 1084-1086 година заселили се в българските земи печенези подкрепят и въстанието на павликяните, водени от Травъл. През 1087 година още печенеги, както и унгарци и кумани, преминават Дунав и достигат до Източна Тракия. През 1090-1091 година в съюз със селджукските турци печенегите организират мащабно нападение срещу Византия. На 29-30 април 1091 година в решителна битка при Левунион, подпомогнат от кумани, узи и дори някои печенежки предводители, византийският император Алексий I Комнин им нанася съкрушително поражение, в резултат на което са избити не само печенежки воини, но и жени, деца и старци. Пламен Павлов определя действията на Алексей Комнин като „рядко срещан даже и през Средновековието геноцид“. Оцелелите печенеги са заселени в Мъглен, Беломорска Македония (дн. Гърция), където образуват специален византийски военен отряд. През същата година Византия си възвръща пълния контрол над темата Паристрион.
През есента на 1122 година прогонените от киевския княз Владимир Мономах печенези заедно с берендеи, узи, каи и други групи нахлуват в земите на юг от Дунава, настаняват се в Северна България и опустошават големи райони от Тракия. През пролетта на 1123 година византийският император Йоан II Комнин ги разбива при Боруй (днес Стара Загора), с което печенегите са отстранени окончателно като политически фактор в историята на Балканите. Пленените печенеги са заселени в българските земи като войнишко население.
„Драга ми Mariana, за съжеление вече взех да си променям мнението за тебе. И защо ли защото за да тие по комфортно не искаш да си махнеш кнските капаци който не ти позволяват да видиш и другите коментарии който ми бъркат в здравето. Но теб това какво да те интенересува, по важно е за тебе черешката на тортата. А това че няколко болни мозъка който изобщо не са ПОМАЦИ се гаврят с нас за тебе не е важно, по важно е те да са българи, сякаш когато са са….. Но нали пак трябва да има покръстители или възродители, и на това трябва да си затваряме очите защото видиш ли била си демократ но с капаци.
Престанете вече с тези гаври с нас че знаеш много добре на какво съм способен. ПРЕСТАНЕТЕ ВЕЧЕ ЧЕ МИ СА ГАДИ ОТ ВСИЧКОТО ТОВА НЕЩО.“
Всеки уважаващ себе си човек, както и всеки, който иска поне малко да го уважават, трябва да се научи да спори с аргументи, не с обиди или пък с лепене на голословни лични епитети.
Ако не може да прави това, да не се сърди, че като ръси обиди, ще се намери все някой, който да му отвърне със същото.
Аз не съм написала този текст, под който и ти си оставил коментари, и то доста, за да се налага да чета разни глупави емоционални изблици, лични нападки и пр., и да отговарям едва ли не за тях.
Ако някой друг беше написал цинизми, не ти, и на него щях да напиша същото, както и на теб.
Но цинизмите ти ги написа.
Така че не „реви“ и не заплашвай. Ами се опитай да кажеш защо смяташ така или онака с аргументи, не с разни безподобни емоционални изблици, които нищо не доказват. И които на мен пък ми писнаха.
Аз не съм написала в текста си нито една обида, към никого, не съм залепила на никого никакъв обиден етикет. Ако на тебе това не ти се нрави, ако смяташ, че хората трябва да се плюят и обиждат едни други, че трябва да се мразят, ако не могат да докажат едни на други каквото и да било теза, ако смяташ, че който не мисли като теб, обезателно е някакъв много лош и трябва да бъде обиждан, „чукан“, презиран и пр. – аз не смятам така.
Аз не съм по истеричните дискусии. От тях обикновено няма абсолютно никаква полза.
Ако човек иска да убеди когото и да било в нещата, в които вярва – без значение за какво става дума – трябва да може да го прави по друг начин. Не с обиди, не с презрение, не с моментално задължително сърдене и пр. Така никой никого няма да чуе.
НЕуважаеми Ибрахиме,
имам честта да познавам Владо Помак от форумите по история от поне преди 12 години. Мога да гарантирам за неговата почтенност и да го поздравя.
Гледал съм как насилваш Божественият ни Български Език с турцизми, представяйки го за поезия и ти Прощавах.
Днес си показваш колко ти е капацитета и умението да прилагаш изкуството на спора и доводите. За да си защитиш тезата.
„Изкуството“ ала Сидеров го видяхме, доводите още пътуват към Мариана.
Ще ти кажа, че Родопа е свещенната ни планина и там са светилищата на Българската Вяра. Вярата ни е твърде далече от фундаментализма и фанатизма на юдаизма и неговите производни – юдохристиянство и ислям.
Пеласгой, или казано на шопски диалект – Беласци, са хората на Бог Бел. В Родопа диалекта е мек. Бел-Бял-Светлина-Световид-Слънце. Това са само характеристики на Бог Отец, който олицитворява небесната същност на света, която е мъжка. Затова и мъжете сме поети, певци, летим в небесата когато почувстваме своята Богиня до нас. Земята е женската същност на света. Тя е червена а мъжката -бяла. Да, получиха се шопските персонажи от обичаите ни Пижо и Пенда. Всъщност – Бел и Бела. Дори до налагането на юдохристиянството от испанеца Теодосий през 382г. с меч и кръв, турците не са първите, мартеницата – преплетените бяла и червена същност на света са исконен символ от Вярата ни.
Като казах Бела – Великата Богиня Майка, да ти цитирам Химна на Родопа. Явно не го знаеш!!!
Бела съм! Бела юначе.
Цял съм Свят огрела, сал един карлък остана.
Бела, Богинята Майка се обръща към своят жрец юнака-пастир. Целият свят е огрян от Божествената светлина но е останало само едно сенчесто място. То е нейното свещенно пространство. Всички тракийски храмове и гробници са могилни – скрити от Слънцето, защото са пространството на Богинята Майка – земята и в тъмнина. Защото се извършва Тайнство.По-късно се появямат черквите, храмовете на Богинята Майка и всички са с името на нейната същност – Света София – Божествената Премъдрост. Проникването на слънчевият лъч в пещерите и гробниците точно на 22 март е именно Зачатието. Духовното свързване на Мъжкото и Женското начало даващо Съвършенството и целостта на света. В царството на Богинята Майка се приема плътта на починалите а душите им отиват при Отца си на небето, при Светлината. Затова още Херодот пише за тези неща като добросъвестен журналист от мястото на събитието, че траките вярват в задгробният живот…но на Душата.
Та в песента-химн затъмненото място на Богинята Майка е Свещенното пасибще, карлък, на свещенните бикове, олицитворяващи Бог Отец.
КАР е древното наименование на БИК на нашенски език. Оттам КАРуца, КАРус. Дори и ИКАР. ЛЪКА е пашибще-ливада на родопски диалект, набедени ми родопчанино. Дори има и селище – Широка Лъка.
Разбра ли какво са запазили родопчаните от хиляди години с песните си!?
Руфинка болна легнала…
Моята мантра и генетика.
Д-р Асен Чилингиров доказа, че надписа от печата-пръстен на основателя на Доростолската епископия, епископ ОYРФIЛА, епископ по волята на Цар Константин Велики и ръкоположен от патриарх цариградски Евсевий, означава гърцизираното ОРФЕЙ. Служител на Божият Закон. Закона е от древният халдейски град УР, на който град българските царе са покровители – РЕКС халдероум. Между другото АВРАМ излиза именно от него град и се премества в БАЛ-ЕЛ-СТАН. Но много по-късно.
Филя – обичам, всичко Българско и родно. Ти го …фобиш – мразиш.
На говорен език УРфила, по логиката на сричковата граматика на Линеар Б, се превръща на РУФИН. С това име е познат и ранносредновековен военоначалник от Изт. Рим.
Т.е. песента Руфинка е обредна песен с изключителен религиозен характер. Когато я пея, опитвайки се както бай Георги Чилингиров, се пречиствам духовно подобно на източните мантри. Песента е изключително трудна като звукоизвличане.
Каквито им песните, такива и хората- с ОГРОМНИ Сърца. Трудолюбиви и гостоприемни.
Запомни, че българи е верско име, подобно на юдеи и мохамедани. Тракия е Обетованата земя на тази Вяра и означава ТРОИЧНОСТ- Бог Отец, Богинята Майка и Божият Син. Това е гностична философия служеща си изключително със символика – Силата на Отца олицитворена с Бика-Кар-Тур, Мъдростта на Богинята Майка и Словото-Мирът на Божият Син.
Божият Син има три проявления които означават цикличността на природата и живота: Загрей-Зарко-Млада Бога – Младенеца-Агнеца.
Дион-ИСИУС зрелият мъж- олицитворен с овена. Искандер е изобразяван на монетите си с божествените овнешки рога до слепоочията. Т.е. Той е един он божиите Синове…подобно на Константин Велики.
Третата същност е Сабазий – бикът, възрастният човек който умира и дава място за следващият цикъл с Младенеца. Затова децата шляпат със СУРвачки старите хора на Сурваки. Младото гони старото да си отива.
Диалектика…Ибряме.
Всички сме гети-хети-готи по народност. Днес българи, руси, украинци, сърби, поляци, белоруси, чехи, словаци, босанци … по род и коляно.
Шопи, родопчани, добруджанци ….по сортовете вина които наливаме.
Най-далечното нещо в нашенското ни е …ДРУГОСЕЛЕЦ.
Другарко Милена, дойде ред и на тебе.
– 1 Изобщо не ма е на …дали съм оважаван от тем подобни.Обичта си я запази за циганите те са ваша милост.От тази ваша обич доста белези имаме но не искам да ти се обеснявам повече по този въпрос научи се да четеш странична история защото ПОМАЦИТЕ НЕ СМЕ САМО В РОДОПИТЕ ИЛИ В БЪЛГАРИЯ.
– 2 Бля бля бля била ми от Родопите искала да се нарече и доста глупости на таркалета запази си ги за децата едва ли ще ти хване дикиш тук тези бля.
– 3 Тези измишльотини за помашка нация са поредната порция долнопробни платени лъжи, които целят да разделят българската нация!Само че никога не ще успеете да изтръгнете България от сърцата на тези родолюбиви хора. Никога!!! АКО НЕ ДОКАЖЕШ ЧЕ НЯКОЙ МИ ПЛАЩА ЗНАЧИ СИ ЖАЛКА И ДРЕБНА. УМНИЦО КАДЕ СЪМ КАЗАЛ ПОДОБНИ НАМЕРЕНИЯ КАДЕ ПОКАЖИ МИ. ТИ ИМАШ ПРОБЛЕМИ С ПИЕМАНЕТО АКО МЕ ПРИЕМЕШ ТАКЪВ КАКЪВТО СЪМ КАКВО ЩЕ СТАНЕ НА ТЕБ ИЛИ НА БЪЛГАРИЯ, НЕКА ДА ТИ ПОМАГНА НИЩО ПРОСТО ЩЕ СТАНЕМ ЦИВИЛИЗИОВАН НАРОД. Ама защо ли се занимавам с вас това не мога да си одговоря.
Ей, хора като тоя Ибрахим са много сбъркани, дявол да го вземе! Разбирам чувствата им от това което изродите-комунисти направиха с тях, особено с помаците де, та ги накараха да намразят българското, но все пак да си плюеш и на езика и да говориш че си от някакъв тюркски етнос, когато вече е 100% доказано че същинските турци са почти българи генетично, ми се види нещо болестно… Но карай да е весело – хора като Ибрахим никога няма да намерят идентичността си, вечно ще се лутат като зомбита…
Youlian Doytchinov Никой не иска да им променя религията на хората! Но не бива да се потъпква Българщината и да се предава рода!
Youlian Doytchinov Не знам лицето Ибрахим защо не излезне от анонимност, а се страхува да се представи. Тези страхливци са враговете на Българския народ, зареди тях страда България. Исляма доказа колко опасна религия може да бъде за нас Българите – чрез нея промиват мозъците и съзнанието на хората и ги карат да бъдат родоостъпници – Това е голямо престъпление. Еничарството сме го преживяли през тъмните векове, не трябва да го допускаме и днес. Крайно време е да преместим столицата на България в този край и да Възродим Българщината там. Родопите е един от символите на България, не случайно една Родопска песен лети в космоса!
18 юни в 08:46
Драга ми Mariana, за съжеление вече взех да си променям мнението за тебе. И защо ли защото за да тие по комфортно не искаш да си махнеш кнските капаци който не ти позволяват да видиш и другите коментарии който ми бъркат в здравето. Но теб това какво да те интенересува, по важно е за тебе черешката на тортата. А това че няколко болни мозъка който изобщо не са ПОМАЦИ се гаврят с нас за тебе не е важно, по важно е те да са българи, сякаш когато са са….. Но нали пак трябва да има покръстители или възродители, и на това трябва да си затваряме очите защото видиш ли била си демократ но с капаци.
Престанете вече с тези гаври с нас че знаеш много добре на какво съм способен. ПРЕСТАНЕТЕ ВЕЧЕ ЧЕ МИ СА ГАДИ ОТ ВСИЧКОТО ТОВА НЕЩО.