Дина Христова, в. „Сега“
.
Над 45% от общите разходи за здраве в България са излезли от джоба на домакинствата през 2012 г. Според бюджета това са почти 3 млрд. лв. Като дял разходите на българските семейства са почти три пъти повече, отколкото в Европейския съюз. Там средно семейните бюджети поемат едва около 17% от финансирането за здравеопазване.
Това показва анализ на Института за икономически изследвания към БАН за проблемите в здравната ни политика, който изследва различни източници. Според него негативната тенденция българите да плащат все повече пари от джоба си за здраве ще се задълбочава и до 2014 г. тези плащания ще стигнат 48-49% от всички разходи в сектора.
„Заради изключително ниските доходи на българите те нямат възможност да покрият допълнителните плащания, които се налага да правят, за да получат здравна помощ“, коментира един от изследователите – Петко Салчев. Според него единствените регламентирани плащания в сектора трябва да бъдат тези от здравни вноски. „Не може с различни наредби да се регламентират други видове плащания, различни от тези в закона, като избор на екип, за преглед, за битови условия и т.н.“, смята Салчев. Преди дни обаче здравният министър Таня Андреева защити избора на екип с аргумента, че това е начин лекарите да си докарват по-високи доходи.
Прекалено високият разход на домакинствата може да се обясни с все по-малкото публични средства, отделени за здраве. При 4% от БВП през 2009 г. те падат до 3.52% през 2012 г. В същото време в ЕС заделят за здравеопазване два пъти повече средства от БВП – над 7.6%. Голяма част от българите не могат да стигнат до квалифицирана помощ и заради неравномерното разпределение на медицинските заведения в отделни области. Наскоро статистиката показа, че осигуреността с лекари по региони варира от 25.6 до над 50 медици на 10 000 жители.
От БАН отчитат и постоянно намаляване на парите, които се заделят за превенция и профилактика, при това на фона на все по-влошено здраве на нацията и много висока преждевременна смъртност – на хората преди 65 г. През 2010 г. разходите за превенция са били 7.7% от общите разходи за здраве, докато през 2014 г. се очаква да бъдат едва 4.6%. В същото време годините живот в добро здраве на българите са с около 8 години по-малко при мъжете и 12 години при жените спрямо ЕС. Това в бъдеще допълнително ще натежи на разходите в здравната система, наред със застаряването на населението, отчитат още от БАН.
Преждевременната смъртност намалява, но все пак 1/4 от починалите продължават да не доживяват пенсия. През 2007 г. преждевременно са си отишли 24% от всички починали българи, а по последни данни делът им е 23.3%. „Особено обезпокоителен е фактът, че много хора умират между 35 и 50 г., в разцвета на силите си“, отбеляза Митко Димитров, директор на икономическия институт към БАН.
Страната ни е и сред първите по смъртност както в ЕС, така и в света. У нас стандартизираният коефициент за смъртност е 970.26 починали на 100 000 души, докато в ЕС той е 608.25. В продължителността на живот в последните години е отчетен малък ръст с около 5 месеца, но тя е доста под средната за ЕС. По последни данни българите живеят средно по 73 г. и 5 месеца, докато в ЕС средната продължителност на живот е почти 80 г. Близо 15% от българите са над 60 г., а в същото време намаляват възможностите за грижа за възрастните, леглата за долекуване и рехабилитация.
От БАН признават, че отчетените от тях проблеми са познати от години, но така и не се решават. Според Петко Салчев основната причина за липсата на решения в здравеопазването са лобистките интереси в сектора. Една от най-наложителните промени според изследователите е преминаването от клинични пътеки към диагностично свързани групи /ДСГ/, тъй като в момента политиката е да се търси подходяща пътека, а не подходящо лечение за пациента. Въвеждането на ДСГ буксува вече три години.