К. Янсен, Дойче Веле
.
Аз робовладелец ли съм? Май да – и то без да го осъзнавам. От американския сайт slaveryfootprint.orgнаучавам, че лично за мен по света работят общо 68 роби.
Моите роби са най-вече в Китай. Имам роби и в Южна Америка, Украйна, Русия, Индонезия и Индия. Те изработват химикалки, шампоани и памперси за децата ми. Повечето суровини, които са необходими за производството на тези стоки – например памук, въглища или определени метали, се добиват при нечовешки условия, научавам от американския сайт slaveryfootprint.org, зад който стои една организация с идеална цел. Седалището й е в Калифорния. Създателят на сайта Джъстин Дилън изчислява, че около 27 милиона души по света са принуждавани да полагат труд, без да получават каквото и да било заплащане.
Аз, робовладелецът
Дилън е проучил около 400 стоки, които почти всеки от нас използва в делника си – смартфони, памперси, кафе, тениски, бижута и какво ли още не. След многобройни изчисления Дилън стига до заключението, че лично за мен по света работят общо 68 роби. Изследването е проектирано така, че да може да се разпространява и в социалните мрежи. По този начин американската организация цели да предизвика дискусия по темата и да насочи вниманието към гигантските измерения на съвременното робство.
Американският сайт се радва на голямо одобрение, но не липсва и критика. Сабине Ференшилд от неправителствената организация „Südwind“ гледа критично на понятието „робство“: „Доста трудно е да се определи кои точно трудови отношения биха могли да бъдат заклеймени като чиста проба поробване. Освен това сайтът не публикува достатъчно детайлна информация по определени теми. Иначе намирам идеята за много добра“, казва Сабине Ференшилд.
В прав текст това означава, че дори цифрата 68 да не отговаря изцяло на истината, въпросният сайт все пак успява да насочи вниманието ми към темата робство и принудителен труд. Вече знам, че хора по цял свят работят при нечовешки условия, за да поддържат моя жизнен стандарт.
Сайтът slaveryfootprint.org разкрива потресаващи факти
Никаква прозрачност
Но как да предизвикам някаква промяна? Трудна работа, като се има предвид, че голяма част от фирмите-производителки не знаят откъде точно идват суровините, необходими за производството на техните стоки. Нещо повече: големите фирми нямат никакъв интерес да предизвикат промени в това отношение, твърди германката Сузане Йордан, която е направила следния експеримент: опитала се е да изработи един напълно „честен“ продукт – мишка за компютър. В процеса на работа Сузане осъзнава колко сложна е цялата верига. Две трети от вградените елементи са произведени при хуманни условия на труд, но за повечето от суровините е напълно невъзможно да се разбере откъде точно идват. „Фирмите или крият тази информация, или пък самите те не знаят откъде идват използваните от тях суровини, защото ги купуват чрез посредници“, казва Сузане Йордан. Изработената от нея компютърна мишка е вече на пазара и струва двойно повече от конвенционалните мишки за компютър.
Подобна стратегия преследва и една фирма от Холандия. През лятото фирмата започва производството на „честни“ смартфони. Но и тя не може да обещае, че продуктът й ще отговаря изцяло на изискванията за стока, произведена при хуманни условия на труд. В тази връзка експертката Сабине Ференшилд казва, че прозрачността е единственото ефективно оръжие в борбата срещу модерното робство: „Всички фирми трябва да разкрият цялата верига на своите доставчици. За да го сторят обаче, ще има нужда от намесата на политиката“, казва Ференшилд.
