Любослава Русева, Редута.БГ
.
През май 2007 година японският земеделски министър Тошикацу Мацуока се обеси, след като беше обвинен в корупция. Той остави предсмъртно писмо, в което се извини на народа за стореното.
Няколко дни по-късно в Йокохама се самоуби и 76-годишният бивш директор на държавната Агенция за обществените поръчки Шиничи Ямадзаки. След като прокуратурата извърши обиск в жилището му в рамките на разследването за политически дарения от бизнесмени, Ямадзаки скочи от шестия етаж…
Догато световните агенции разпространяваха тези трагични новини, у нас набираше скорост огромен корупционен скандал. Тогавашният главен прокурор Борис Велчев го нарече „омерзителен и унизителен“, а докладчикът за България Джефри ван Орден си позволи да наруши дипломатичния тон, оприличавайки държавата на „блато с алигатори“.
Тъй като на 14 юни 2013 г. един от тези „алигатори“ беше избран за председател на ДАНС, ще се опитам да припомня поне онази част от случилото, в която беше замесено неговото име:
На 3 май в интервю за „Труд“ шефът на „Булгартабак“ Христо Лачев се оплака, че е бил изнудван от шефа на следствието Ангел Александров и от зам.-министъра на бедствията и авариите Делян Пеевски (днес шеф на агенцията за национална сигурност). Лачев твърдеше, че Пеевски поискал на близки до него фирми да бъде осигурена работа с „Булгартабак“ и заради това срещу зам.-министъра беше образувано дело за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага.
Впоследствие Ангел Александров подаде оставка като шеф на националното следствие, а Делян Пеевски беше уволнен.
През есента обаче прокуратурата преустанови разследването срещу него „поради липса на доказателства“. На 14 ноември Висшият съдебен съвет го възстанови и като следовател, тъй като законът пази местата в съдебната власт на депутати, министри, зам.-министри, кметове и общински съветници. Две седмици по-късно Пеевски се върна на поста зам.-министър на бедствията и авариите…
От официалната справка за избрания само за 15 минути шеф на ДАНС тези подробности липсват. В нея пише следното: „Делян Славчев Пеевски е български юрист, предприемач, медиен магнат и политик. Народен представител е от парламентарната група на ДПС в 41-то и 42-то Народно събрание. Майка му Ирена Кръстева е съсобственик в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“ и собственик на няколко вестника.“
А ето как го представи лидерът на БСП Сергей Станишев, когато премиерът Пламен Орешарски лично номинира депутата от ДПС за председател на ДАНС: „Вярвам на Пеевски. Поемайки тежкия кръст, той ще поеме своята отговорност, защото България в момента се нуждае от стабилност.“
Същото, твърди dnevnik.bg, Станишев обяснил и пред съпартийците си, когато настоял да подкрепят „кандидатурата“. Около 16.30 ч. в четвъртък (13 юни), депутатите от БСП получили SMS-и за извънредно заседание на следващата сутрин. Когато се явили на сбирката, Станишев им казал, че има информация за готвени антиправителствени протести, финансирани от мощни икономически групировки. Ето защо в нестабилната ситуация била нужна „силна ръка“. Това, според него, вече е осигурено с преместването на ГДБОП в ДАНС и концентрирането на власт в агенцията. Кандидатурата, не на последно място, била съгласувана и с партньорските спецслужби.
Депутатите буквално онемели от изненада, а Янаки Стоилов и Стефан Данаилов в един глас извикали, че БСП извършва политическо самоубийство. Станишев обаче останал непреклонен: „Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада“…
Да се коментира този чудовищен цинизъм изглежда трудна задача, така че ще пробвам да загрея с някои факти от възходящата кариера на „силната ръка“.
Още на 21-годишна възраст Делян Пеевски става съучредител на младежкото НДСВ заедно със сина на говорителката на царското семейство Галя Дичева. Когато Симеон Сакскобургготски сформира кабинет, той почти моментално бива назначен от транспортния министър Пламен Петров за парламентарен секретар. Този пост му позволява да влезе в борда на директорите на най-голямото пристанище – варненското. Уви, заради липсата на образователен ценз Пеевски е принуден да напусне, но междувременно успява да завърши право в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
„Капитал“ припомня, че най-големият скандал, в който е замесено името му към онзи момент, е свързан с приватизацията на столичната зала „Универсиада“ и спортния комплекс „Тотошанс“ в Златни пясъци.
Историята е следната:
Майката на Пеевски – Ирена Кръстева, е шеф на Българския спортен тотализатор. Покрай нея, синът се сближава със спортния министър Васил Иванов-Лучано. Така имотите се оказват апортирани от държавната фирма „Олимпика“ ЕАД в смесено дружество, в което участва частна фирма, свързвана със самия Лучано. По случая е образувано следствие, но то потъва.
Пеевски отново се появява на хоризонта на 13 април 2005 г., когато Висшият съдебен съвет назначава току-що завършилия правист за следовател в икономическия отдел на Столичната следствена служба. Понеже няма необходимия стаж, това се случва „по изключение“. Предложението е на… директора на следствието Ангел Александров, близък приятел на лидера на ДПС Ахмед Доган.
След като през лятото на същата година се стъкмява тройната коалиция, ВСС освобождава Пеевски от поста. Причината е, че той получава ново назначение – става зам.-министър на бедствията и авариите от квотата на ДПС.
Докато тече скандалът, за който стана дума в началото, майка му Ирена Кръстева купува от Петьо Блъсков вестниците „Политика“, „Монитор“ и „Телеграф“. Това става с помощта на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, който също се смята за близък до ДПС и днешния му почетен председател.
Постепенно медийната империя се разраства, трескаво изкупувайки вестници, телевизии и уебсайтове. По време на тройната коалиция всички те подкрепят властта и атакуват Бойко Борисов, но след изборите през 2009 г. дружно тръгват след новите управляващи. Промяната се случва буквално за часове (целият брой на в. „Монитор“, например, е пренаписан под прякото наблюдение на Пеевски в нощта след изборите). Оттам нататък панегириците за някогашния „Боко Тиквата“ засенчват дори върхове в жанра като „Похвално слово за Св. Евтимий“ от Григорий Цамблак.
Впрочем апогеят на придобиванията от страна на КТБ е тъкмо при управлението на ГЕРБ. Нейни са вече мултиплексите, „Булгартабак“, БТК, „Техномаркет“ и т.н. В края на май 2010 г. става ясно, че парите на най-големите държавни предприятия (408 млн. лв.) също стоят на депозит в Корпоративна търговска банка. „Обръчите“ на Доган, с други думи, продължават да функционират по схемата: „Тайно от гражданите държавата облагодетелства една банка, която тайно подкрепя една медийна група, която пък не чак толкова тайно е свързана с едно ДПС и съвсем явно подкрепя едно правителство“…
„Поздравявам Цветан Василев, той направи добър проект с това правителство“, гласеше ехидният коментар на Бойко Борисов след гласуването на кабинета „Орешарски“ на 29 май. И май ще се окаже прав.
Освен прекомерното (особено в сравнение с електоралната му тежест) присъствие на ДПС в изпълнителната власт, едно от първите възражения на новия премиер беше срещу приетите от служебния кабинет правила за парите на държавните дружества. В момента от 40 фирми, 19 са вложили свободния си ресурс изцяло или частично в КТБ (като тук влизат и енергийните гиганти) и мерките биха ощетили банката.
Отделно от това редакционната политика на изданията, които КТБ контролира, рязко се обърна срещу предишното управление, а депутатът от ДПС Делян Пеевски заработи на пълни обороти. Най-вече срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, когото Пеевски дори посъветва: „Имайте срам, погледнете ме в очите!“
Че Цветанов има причини да се срамува, няма спор. Но, че целта на упражнението беше МВР и службите да се овладеят „по цветановски“, от днешна гледна точка също изглежда безспорно.
Преместването на ГДБОП в агенцията за национална сигурност, при това без предварителен дебат кое налага това, се оказа задача от първостепенно значение за новите управляващи. Предложенията за промени в закона за ДАНС бяха внесени от депутати от БСП и ДПС и набързо гласувани, въпреки искането на ГЕРБ президентът да свика Консултативния съвет по национална сигурност.
Нещо повече: между първо и второ четене депутатите увеличиха с една година мандата на шефа на агенцията. Бяха занижени и изискванията към него, като се прие, че председателят може да има само юридически стаж. Премахна се и възможността да бъде отзоваван предсрочно „при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията.“
Костюмът беше прекроен така, че да пасне идеално на Делян Пеевски. Той е магистрат от 2005 г., но е бил на работното си място в следствието само осем месеца. В останалото време беше министър, депутат и заместник-министър. Към момента обаче има осем години специализиран юридически стаж, а с промените в закона той му стигна, за да оглави ДАНС…
„Жалко, дадох кредит на доверие, но не мога са се съглася, че е нормално ръководителят на една от най-важните структури в държавата да се избира така – да бъде номиниран, обсъждан и избран за 15 минути, без никакъв дебат, без обосновка, без концепция за сектор „Сигурност“, без нищо.“
Така мънка сега Росен Плевнелиев, който не свика навреме КСНС (а точно там е мястото за дебат), след което пусна закона без каквито и да е забележки. Плевнелиев дори не оспори онази част, която му отне правото да има последната дума за председателя на ДАНС. Защо тогава се възмущава и призовава решението да бъде прегласувано?
ОК, Пеевски може и трябва да бъде сменен. Но не това е важното. Важна в случая е провокацията, която беше извършена от неизтребимото олигархично задкулисие. Не от някой си Станишев или чрез някой си Пеевски, а от същинската силна ръка, която движи всички тези марионетки пред публиката.
Съвършено ясно е, че това задкулисие си е дало сметка какъв потрес ще предизвика, когато извади на сцената едрогабаритната фигура на компрометирания „медиен магнат“. То можеше да овладее ДАНС и посредством някоя по-незабележима и по-лесно преглътваема кандидатура, но така нямаше да постигне търсения ефект – да покаже, че държавата си е негова. Не моя, твоя, наша, а на корпоративните структури и техните политически лобита.
Кръговете, специализирани в политико-икономическо инженерство от самото начало на прехода, устроиха своеобразен парад на наглостта (по Огнян Минчев). Операцията „Пеевски“ беше проведена открито, показно, чак триумфално арогантно, тъй че нареклите я с думата „преврат“, не преувеличават. Такова изплезване в лицето на българските граждани, на институциите и на Европа, е наистина безпрецедентно. И чак подсеща за подигравката, която си устроил разпищоленият Калигула с назначението на любимия си кон Инцитат за сенатор.
„Решението Делян Пеевски да бъде избран за председател на ДАНС има смисъл, само ако правителството е решило, че иска България да напусне Европейския съюз“, иронизира в познатия си стил Иван Кръстев. Един приятел обаче прогнозира, че скоро в ЕС ще остане само България, защото единствено тя няма да е в състояние да покрие критериите за напускане на ЕС. Интересно е дали европейските социалисти, чийто председател е Сергей Станишев, ще схванат шегата…
Между другото, в началото забравих да кажа, че Шиничи Ямадзаки – онзи, дето се хвърлил от шестия етаж, бил поет. Докато органите на реда тършували из чекмеджетата му, той стоял в ъгъла и нещо пишел. По-късно се оказало, че не е писмо, с което се извинява на японския народ, а хайку. Заглавието било „За срама“.
