Копринка Червенкова, в. „Култура“
.
Едва ли някой е очаквал, че още преди да е изтекъл месец от парламентарните избори, правителството и мнозинството в парламента публично ще извършат самоубийствен жест.
Разбира се, че става дума за назначението на емблематичната фигура Делян Пеевски за председател на ДАНС.
Кои са трите причини, които правителството ни поднесе на табла, за да очакваме неговото фиаско?
Първа причина (щадящата) – правителството и мнозинството не знаят как е пласиран Пеевски в обществото, не са наясно със степента на одиозност на публичния му образ, не разбират обществената непоносимост към него; което означава, че нямат представа кого управляват. Следователно, трябва да си отидат.
Втора причина (отвратителната) – правителството и мнозинството знаят кой е Пеевски, наясно са с всички безобразия, свързани с неговото име, очакват възмущението на хората, но отказват да се съобразят с него, изхрачват се, грубо казано, в лицата им; което означава, че нямат право да управляват.
Следователно, трябва да си отидат.
Трета причина (безнадеждната) – правителството и мнозинството знаят всичко за Пеевски, лично са му яли попарата, знаят и как ще реагират що-годе нормалните обитатели на тази държава. Но не са в състояние да се противопоставят – някой отнякъде по незнайни причини ги заставя да извършат това безобразие. Което означава, че управлението им е опасно – и за населението, и за страната. Следователно, трябва да си отидат.
Това момче Пеевски, което, въпреки младостта си, конкурира по отвратителност дори Цветан Цветанов, се оказа лакмусът, който прояви твърде рано несъстоятелността на това правителство.
Каквото и да се случи оттук нататък – общественото възмущение да ескалира до степен парламентът да прегласува решението си, самият Пеевски под натиск да се откаже от поста, президентът да се намеси по-категорично – правителството вече е дамгосано. И всички призиви на министър-председателя за национално съгласие, всички думи за доверие към институциите са вече в коша.
Остава ни да кажем само: „Добре дошъл отново, господин Борисов.”
14 юни 2013 г.
