Витоша е една от най-малко изследваните, а оказва се, най-интересни планини. Проучвайки ритуалите на древните траки и препрочитайки по нов начин Омировата „Илиада“, литераторът Георги Велев стига до извода, че и Витоша, подобно на Побитите камъни край Варна, Сините камъни край Сливен, Белоградчишките скали, хълмовете в Пловдив и Метеора в Гърция, е грандиозен мегалитен комплекс, едно от предназначението на които е следенето на движението на слънцето. Част от тези идеи са развити в „Непрочетената „Илиада”, а друга в последвали десетки публикации.
В книгата си авторът представя ново изследване на „Илиада“, което започва от откриването на структурата на щита на Ахил. За разлика от безбройните опити да се опише композирането на щита (концентрични кръгове, сектори и пр.), авторът стига до извода, че това е спирална конструкция. Всъщност, спиралата е най-разпространената космическа конструкция – открива се в структурирането на галактиките, а и на микроравнище във всяка клетка. Велев твърди, че „Илиада” е езотерично произведение, в което е заложено цялото знание – научно, философско и религиозно на древността. Оказва се, че зад легендарния Омир (само прочут аед – изпълнител на Троянския епос) стоят най-великите учени не само на онази епоха, а и на всички времена – Евклид, Ератостен, Архимед, Зенон, Платон, Аристотел.
В изследването са анализирани стотици случаи, в които зад поетичните образи се крият чисто научни казуси. Измерването на времето играе изключително важна роля в „Илиада”. По особено оригинален начин – чрез играта на звездата Сириус в деня на еснното равноденствие, е обозначено с точност до секунди избухването на Троянската война. В основата на всички замервания на времето стои мегалитната култура на траките. Показано е как чрез мегалити е обозначено цялото троянско поле и прилежащата му територии. Всички тези изследвания навеждат автора на мисълта, че по нашите земи трябва да са останали видими мегалитни следи от траките.
Георги Велев е роден на 01.11.1952 г. в гр. Казанлък. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикувал е студии върху творчеството на Емилиян Станев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Достоевски, Шекспир. Автор е на книга за Христо Ботев: „Геният… премълчаното“ (1998), на сборника „Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената“ (2003) и на изследването „Непрочетената „Илиада“ (2010). Книгата „Посланието Побити камъни” е от 2011 г.
.
Източник: в. „Велика Болгариа“ (бр. 9/2013 г.)
––––––––––––––––––––––––––
Представяне на „Непрочетената Илиада“ в предаването „Библиотеката“ на БНТ
.
Правилно се е ориентирал филолога. Но не самите планини са мегалитни комплески а планински възвишения са използвани поради естествената им височина и върху тях са изградени мегалитни обсерватории за наблюдение на движението на небесните тела. Мегалитни са, защото се използват огромните естествени форми на камъните с малка човешка намеса за да се превърнат в обсерватория. Понеже е от Казанлък, както и аз, би трябвало да отиде само няколко километра на юг – в Бузовград. В района му в, в Средна гора, се намира мегалитна обсерватория. Не само Фригия а и Балканите са осеяни с мегалитни обсерватории. И Междуречието. Там една кула-обсерватория и днес не дава спокойствието на сънят на някои. На сайта на Иван Стаменов има , мисля, 2 книги за мегалитните паметници у нас. Просто трябва да се прочетат. Сборяново е апотеоза на нашите предци в представата за звездите. Стотици могили, в разтояние на километри, са точно копие на небесни съзвездия.
Причината да се строят обсерватории и да се свързват движенията на небесните тела с вярванията са само и единствено – земеделският начин на живот на предците ни по тези земи от преди поне 10 000 години. Ритъма на движението на небесните тела дава ритъма на 4-те сезона в които живеем и свързаният с тях стопански и следващ от това ритъм на традиции. Красотата е в това, че няма религиозен фанатизъм а хармония с природата, хармония между човеците.
Това няма нищо общо с гърците, появили се след метежа Ника срещу имп. Юстиниан, нито с техните предци коляното на Дан, дошли от полупустините на Етиопия. Данайците не участват в Троянската война! Още не са дошли на Балканите и предна Фригия. На патоса на автора за „научността“ на „гръцките“ учени ще кажа да си прочете Аристотел за държавата. Да проумее от къде накъде Аристотел коментира и законотворчества за мястото на робите в държавата!? При нашенците никога не е имало институцията Робство.
Затова на щита на Ахил има момци и моми които играят Хоро заедно. Не сиртаки и поединично. Именно Хоро! Моми и момци играещи в кръг. Ритъма на танца и музиката на играещи заедно жени и мъже в затворен кръг е енергетичен апотеоз на мъжкото и женското начало – съвършенството, докосването до Бог. Кръгът и сферата са съвършенните природни форми.
Гроздобера е също нашенски обичай. Дионисиус не е бог на виното а ДИОН-ИСИУС. Божият-Син. Исиус а не юдеизираното Исус е Синът. Затова тайнствата са с вино, а не с проляна кръв на животно. Нашата религиозна обредност използва виното, хляба и водата в тайнствата. Те са плод и смисъл на животът ни.Точно за този годишен момент се казва: Ден година храни! Прибирането на зърното е само няколко дни и завършек на целогодишен труд а от прибраното зърно зависи животът през цялата следваща година. Грък-данаец морен и потен не пие водица. Писар и търговец под сянката – ДА! Грък също и войник не е. През 70- те г. ги видяхме какви войници са – аскера ги прегази за часове в Кипър, а Гърция да замине за малко Курбан след блокадата с кораби и самолетните атаки на Анкара.
В Троянската война няма етническо и религиозно противопоставяне. Наистина войната е способ за езотерично представяне на нещата от Светът ни. Всички са един народ от различни колена-родове.
За да не се бъркат от някои понятията, то Елада и Богария е едно и също наименование на земята на хората на Бог на различни езици на сродни народи, без данайците. Дори и в Евангелието Христос, от кръста, в последните секунди от животът си произнася : ЕЛи, ЕЛи на кого ме оставяш!?
Траките не само са оставили следи, но самите ние сме траки. Тракия е Троичността на Божественното изразяване: Бог Отец, Богинята Майка и Божият Син. Знакът Тракия, изказан първо от Румен Чорбаджийски, е тройната колонада от Египет до Балканите, оставен също в тракийските могилни храмове и съществуващ в средновековна България.