Eдно интервю на Камелия Мирчева с Алекс Болдин
Животът е като броеница. Преплита човешките пътища. Среща хората…
Пътищата ни с Алекс Болдин се преплетоха случайно. Преди година се ровех в интернет и търсех да прочета нещо стойностно, написано от български автор. Бях уморена от творения, в които всяко второ изречение е ругатня. Исках да прочета нещо човешко и истинско. И тогава попаднах на негов разказ. После открих сайта. Написах му писмо и така се роди едно ново приятелство с един талантлив и интересен човек, за когото ще разкажа днес.
Той е роден на 17 септември 1948г. в гр. Враца. Завършва политехническа гимназия, а след това електроинженерство в ТУ в София. Специализира електроника. Не е семеен. Описва себе си като: ”…Обикновен, разсеян, застаряващ мъж с много започнати, но несвършени неща. Умерен оптимист, понякога весел, понякога тъжен, но обичащ живота в цялото му разнообразие…”.
Той се казва Сашко Александров, но на следящите литературните събития е познат като АЛЕКС БОЛДИН. Живее и работи в родният си град Враца и е авторът на сайта „Българските разкази”, който можете да намерите на http://bgstories.athost.net/ .Автор е на сборниците с разкази:”Мечтата на Моцарт”, Океан от щастие”, „Нощен полет за Дакар”, „В тишината на есенната мъгла”и “Слънчогледи”.
Алекс Болдин е от онези хора, които правят нещата винаги, по най-добрият начин, на който са способни. Той е устремен в правилната посока и се учи от опита и от грешките си. Несгодите го правят по-силен и по-добър. Неговата история с писането започва съвсем случайно и доказва, че за таланта няма време и възраст. Талантът винаги се проявява, нужно е само да го подкрепи и насърчи някой.
Ето как Алекс разказва своята необикновена история:
”… Как развих писателската си дарба?!…Всичко започна съвсем случайно. Бях на една работа при която се работеше предимно с компютър. Имаше доста напрегнати мигове в нея, но имаше и доста свободно време. Вече си бях купил компютър и започнах да се уча да работя с него най-напред с текстовите редактори. И тогава се случи нещо, което ми помогна да напиша първият си разказ. То не беше дори разказ, а нещо като есе пътепис…Всяка година на 2 юни се организираше всенароден митинг в чест на гибелта на Ботевата чета на връх Околчица във Врачанския балкан. Беше средата на 2000-та година. С един мой по-млад приятел решихме да идем на поклонението и след като то свърши, минахме за да оставим по китка цветя на лобното място на поета. Там, случайно срещнахме известен врачански скулптор, издялал камъка с прочутите слова, “Изпълни се пророчеството твое. Жив си ти!”. Разговорът ни с него така ме впечатли, че неволно, подтикван от родолюбиви чувства и мисли, след няколко дни написах кратко есе. Това беше по същество една съвсем нескопосано написана ученическа тема, която би разсмяла всеки професионален литератор. Имах нахалството да покажа творбата на моя приятел. Той обаче много се ентусиазира и ме насърчи да го преработя във вид в който може да се чете без забележки. След няколко дни на размисъл, помолих съпругата на моя тогавашен началник, учителка по литература, да го прегледа и редактира. Тя се съгласи и ми го върна целия покрит със задрасквания от червен химикал. Имаше толкова много стилови и правописни грешки, че всеки зрял човек на моята възраст би се засрамил. Даде ми и някои устни препоръки и моя милост, запален от неочакван литературен пламък, се зае с преработката му. Разбира се преработките се оказаха много, не помня вече колко, може би 5 или 6… Разпечатих есето на новия си принтер и го отнесох на главния редактор на местния седмичник “Шанс-Експрес”. Човекът го прочете за няколко минути, усмихна се и каза, “Чудесна тема си избрал. Имаш го в новия брой!”.
Така се започна… След това написах още един разказ. Повторих същата схема, многократни прочитания и корекции докато окончателно ми хареса онова което пиша. Новият разказ също беше отпечатан. По тоя начин, съвсем инцидентно, се роди “пишещият разкази” – Алекс Болдин. Не смеех да впиша родното си име за да не предизвикам смях и подигравки сред приятелите. И днес не се смятам за писател. Просто, пиша за удоволствие.
После…
През зимата на 2000-2001 година, жестоко си счупих дясната ръка. Смятах се вече за инвалид. Бях подтиснат. Нямаше да мога да упражнявам работата си. Беше студена, гладна и безнадеждна зима. Приятелят ми помогна да включа компютъра си към Интернет. Тогава ми хрумна и идеята за сайта…Упорит човек съм. През живота съм си поставял много неразрешими цели, които бавно и постепенно, с постоянство съм ги постигал. Сега, при новата ситуация, ми хрумна една почти налудничава идея. Трябваше да се преборя по някакъв начин с отчаянието. След няколко нощни размисли, измъчван от болката, дойде и тая идея за сайта с разкази…Обадих се на един стар приятел, който ме насърчи и ми даде файл-самоучител за изработка на сайтове.
Препрочитах го многократно. Опитвах и пак четях. Счупената ръка ме болеше жестоко. Трябваше да работя с лявата ръка. Работех с ожесточение, в ледено-студената стая, защото парите стигаха само за храна и лекарства, но не и за отопление… Най-трудното беше да открия свободен и безплатен хостинг. Ровех и търсех. В Hit.bg се оказа, че има такъв.
И така, първата версия на сайта беше публикувана там. Явиха се турски хакери. Вероятно не има хареса определението “БЪЛГАРСКИ”. Сайтът ми беше атакуван и многократно сриван докато не се научих да правя ефикасна защита срещу тях. Сайтът стана като птицата феникс. Те го скапваха, а той отново се появяваше! Работех на инат, уверен в правотата на делото.
Сега, толкова години по-късно, натрупах значителен опит и продължавам да пиша и редактирам. Работя сам. Сайтът доби популярност въпреки непрофесионалната изработка. Хората го четат. Макар и трудно, със затихване или възход, сайтът продължава да живее и се развива. Благодарение на него срещнах много приятели и съмишленици по перо…”.
Мисля си за онези срещи, които променят живота ни, за онези хора, които ни насърчават да развием способностите и талантите си и благодаря на Господ, че ги има. Задавам следващия си въпрос.
Какви са предимствата и недостатъците на това един човек да живее и работи във Враца?
Предимства? Те са много. Враца е тих и донякъде спокоен град. Човек работи в своя, позната среда. Заобиколен е от хора, с които е живял, които уважава и които го уважават, а това е важен момент за психологичния климат на човек. Недостатъци? Ограничен информационен хоризонт, малко възможности за професионална и жизнена реализация. Не работя по план. В повечето случаи когато планирам нещо важно, в някой етап на изпълнението му винаги се обърква. В тоя смисъл, всичките ми успехи са идвали не планирано. Най-големите предизвикателства в живота на съвременния човек са свързани с технологичната революция във всичките й аспекти. Тя променя не само него но и заобикалящата го среда. Мисля, че на тоя етап съвременният човек не може да я контролира. Трябва да успее да го стори иначе съдбата му ще бъде като тая на динозаврите. А в живота на съвременния българин определено липсва вяра. За това имат вина както вътрешни така и външни фактори. Вероятно националното му самочувствие е твърде слабо. Моделът на старата политическа система успя да разруши почти всичко от младо оформените социално-обществени и държавни връзки на освободения от многовековно чуждо робство народ. България е малка страна, с малък народ и крехки сили. Намира се на важно стратегическо място в Европа. Това влияе на нейната съдба и на нейния народ независимо дали го желае или не.
Какво бихте променили в България, ако имахте такава възможност?
Бих се опитал да променя духовността и манталитета на българина. Те са в основата за просперитета на България. Но това е непосилна задача за един човек. В най-добрите си години на цъфтеж и благоденствие в Родината ми винаги е имало духовен подем. Това са много тясно свързани неща. Един обезверен, обеднял и ограбен народ не може да поддържа силна и развиваща се държава.. .Талантът си е вродена генетична дарба на човека. За да проличи обаче той трябва да се развие. А за да се развие трябва работа. Така че талантливият човек за мен е работещият човек с вродена дарба. Успява целеустремения, амбициозния и интелигентния човек. Една успешна жизнена реализация е синтез от добре планирани и обмислени действия, риск и благоприятни външни фактори. Реализираният човек е човекът който е успял да осмисли живота си и да постигне реални резултати от усилията си. Най-важните ценности си остават моралните. А най-голямото зло е човеконенавистта, егоизмът и равнодушието. Времето, в което живеем е време на промени, време за преосмисляне на човешките ценности.
Спомням си някой беше казал: “Господи, благодаря ти, че ме създаде да живея в интересно време!” Времето е интересно, но човек трябва да се научи да обича себеподобните си, да се научи да прощава и да дарява. не бих направил компромиси с моралните си ценности. Радвам се, когато виждам щастливи хора, щастливи деца и безкрайно се натъжавам от страданието и безизходицата. Смисълът на човешкият живот е в реализацията на онова, за което човек е създаден. Да създадем деца, да ги подготвим за живота, да видим успехите им и да преобразим света в добро.
Определяте ли себе си, като щастлив човек и защо?
Не! Човек се чувства щастлив, ако е успял да реализира поне част от онова за което е създаден и което е искал да направи. При мен не е така. Мечтите? Всеки човек ги има и най-много у романтика. Аз не съм романтик. Но все пак… Успях да развия малка част от една дарба за което преди не съм и мислил, че ще мога. За мен мечтите са желания. Желая например да изуча нови области от общочовешките знания. Желая да срещна и опозная нови интересни хора. Да видя красиви кътчета от нашата планета и в частност да пребродя Пирин планина от север на юг. Не зная дали ще успея, но го желая и мечтая. Вярвам, че човек трябва да прави добро. Бих искал светът да бъде едно по-добро място за живеене. Свят на добри хора, свят без страдания, мъки, недоимък и унижения.
Преди няколко месеца Вашата творба „Влак по терлици” беше отличена в националният конкурс за кратка проза „Цветница”, организиран в Стара Загора. Какво е Вашето пожелание към жителите на Стара Загора.
Имам много добри впечатления и наблюдения за хората от Стара Загора. За мен те са хора на културата и изкуството и създатели на новите технологии. Желая им добър и щастлив живот. Желая им просперитет.
