Равносметка от присъединяването на България към Европейския съюз – европари и апетитно възбуждащия бизнес
Владислав Ножаров, Nozharov.blog.bg
25 април – на тържествена церемония в Люксембург България подписва Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
78 месеца по-късно, какъв е баланса и отчета за този период?
Таблица 1
За 6 години и половина народа на Република България е внесъл в бюджета на
Европейския съюз сумата от 5 милиарда 227 милион и 600 хиляди лева (5 227 600 000лв).
В същото време от Таблица 2 виждаме, че усвояемостта на помощи, насочени от ЕС
към страната ни, е 38,7% или 5 милиарда 50 милиона 668 хиляди 522 лева
(5 050 688 522 лв.)
Таблица 2
Общата определена сума по различни оперативни програми и фондове е 6 673 638 244 евро, а са платени към 30 април 2013 г. – 2 582 365 810 евро, или 38,7% усвояемост от българската администрация, бизнес, неправителствени организации. Този процент и се намалява, когато към него се приложат и вечно недоказуемите
кражби по европейски програми в България. Оставяйки това на страни, идва въпроса:
трябва ли да бъде благодарни на ЕС за това, че с „тяхни пари“ строим инфраструктура, развиваме отрасли и насърчаваме намаляване на безработица, чрез програми за квалификация и преквалификация?
Помните през управлението на ГЕРБ, многократно се заявяваше от г-н Бойко Борисов и екипа му, за големите постижения в усвояването на европейски средства и правилното им инвестиране! Двете таблици показват нагледно кой колко дава и кой колко взима още от времето на Тройната коалиция и след това Герб.
Към гореизложената информация трябва да се добави, че за същия период живота в България стана още по-скъп. От една страна страната ни трябваше да приравни минимални изискуеми такси за ЕС – АКЦИЗ. Тази такса пряко засяга най-много горивата, после тютюневите изделия, следват спиртните напитки и от части ток. Всеки месец се генерират стотици милиони приход в хазната от въпросната ставка.
По-интересното е начина по който се формира бюджета на Република България от 2006 до 2012 г.:
Таблица 3
Фрапиращо впечатление прави ниския процент като приход в бюджета от събираемост на МИТА. Нещо повече, от 2006г. насам тенденцията е за намаляване: през 2006г – 2.8%, 2007г – 1%, 2008г – 0.9%, 2009г. – 0.7%, 2010г и 2011г – 0.6%, 2012г. – 0.5%. Мислите, че обяснението е намаление внос? 
А дано, ама надали?
Това е насока за мащабни злоупотреби които се извършват на ниво държавни глави в страната ни.
Оказва се, че управляващите държавата преливат от пусто в празно, като междувременно се отклонява и усвояват парични потоци, чрез по-сложни машинации, но и в по-голяма мащабност. Така или иначе ще плащат българските граждани в България, защо пък не когато ти се отдава възможност? Някои го приемат и за грехота, ако пропуснат!
Оставяйки на страни тази шеговита истина, е по-важно да се знае от обществото, че е заложено в бюджета на Република България около 50% събираемост да бъде от ДДС и АКЦИЗ. В тази връзка държавата няма никакъв интерес в понижението на цената на енергийните ресури– било гориво или ток, както разбира се тютюневи изделия и спиртни напитки. От една страна, 5-те % намаление за ток към краен потребител е по-скоро с цел отпушване на обществено напрежение и отбиване на номер, за който също си има цена, която индиректно пак ще плащаме – вие, аз, децата ни и прочие. Ще стане от други косвени такси или директно нов валутен кредит от международни институции за „спасяване на дупката в бюджет 2013г„. От друга страна е парадоксално защо е заложено от дълго време насам приходите от МИТА в бюджета да бъдат под 1%, като наблюдаваме колко сме заобиколени от стоки с НЕевропейски произход. Става въпрос и за:
- „Автомобилни превозни средства”
- „Плодове, годни за консумация; цитрусови или пъпешови кори”
- „Електрически машини и апарати”; „Машини и апарати”; „Пластмаси и пластмасови изделия”
Дали, как и до колко се обмитяват стоки от внос и произход от Китай, стоки с произход от Русия, Япония, Турция и Индия?
И най вече как се обмитяват стоки от сектор „ЗАХАР“ и „индрустриалната захар“ с внос от Австралия, Бразилия, Куба, Индия, както и захар от БАЛКАНИТЕ: Сърбия/Косово, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония и Албания?
До колкото знам съществува лицензионен режим, както има и европейски квоти за внос като за България съответно са:
Таблица 4 / Източник: Министерство на земеделието и храните
За бързо забравящите напомням, че преди около година беше проведена акция „ЗАХАР“ , където се говореше за мащабни злоупотреби. Гореизложеното дава насока за потенциала на този бизнес, възможността за контрабанда (особенно когато квотите се изпълнят, а целия ЕС има нужда от стоки в сектор „захар“) и държавните интереси, и протекции към лицата които работят т.е. правят бизнес в този бранш на България и навярно ощетяват хазната на държавата т.е. народа т.е. вас, мен и децата ни.
Всичко е контролирано и сложено в рамка, но не когато е в ползу роду.
В заключение трябва да се знае, че европейските политици използват нашенските, които дават мило и драго в лизането на задници, за да запазят властта на всяка цена, която имат към момента в България. Тази „взаимна полезност“ и симбиоза между тях, рефлектира негативно върху нас – българското общество. Европейските политици ползват „златния глас“ на България, както и в момента Волен Сидеров определя равновесието в народното събрание. За този златен глас, европейските партии си „затварят очите“ за случващото се у нас. Нещо повече, българските висше-стоящи управници изказват благодарност към европейските, като усвояват по-малко европейски средства и послушно гласуват не според националните интереси на държавата ни в Европейския парламент, а според повелята на техните господари – европейските партии.
