Заграбването на земя е „златната треска“ на третото хилядолетие, която взема все по-внушителни размери, се изтъква в проучване на Конфедерацията на италианските земеделци (ЧИА).
.
Христо Петров, БТА
Проучването е съпроводено с документален филм, който бе прожектиран на завършила в Лече, в областта Пулия, Седма икономическа конференция на ЧИА.
Това явление получи дефиницията „нова форма на колониализъм“, поради което неговото разпространяване трябва на всяка цена да бъде възпирано. Става дума за обсебване на земя в огромни размери. Това е механизъм, чрез който модерните завоеватели, в лицето на многонационални компании, правителства и инвестиционни фондове, придобиват правата за експлоатация на огромни площи обработваема земя в южните региони във вреда на местното население, което по този начин губи основния си източник на изхранване. Неморално е да се въртят бизнес далавери и спекулации, като се обсебват източниците на прехрана в бедните страни, се подчертава в документа.
През последното десетилетие 203 милиона хектара обработваема земя са продадени, дадени под наем или предоставени на концесия за периоди от 40-50 до 99 години.
Най-засегната е Африка, особено териториите южно от пустинята Сахара, където обект на сделки и преговори са 134,5 милиона хектара обработваеми площи.
Следват Азия с 43,5 милиона и Латинска Америка с 18,3 милиона хектара.
Квотата на европейските площи е 5 милиона хектара, като най-засегнати са България, Румъния, Сърбия, Украйна и Унгария.
В основата на тази надпревара за заграбване на земя е повишеното търсене на хранителни изделия и произтичащото от него покачване на цените на земеделската продукция, но също така нейната растяща роля в добива на алтернативни енергии. Прогнозите са през 2050 година населението на земята да достигне 9 милиарда души, което означава, че за задоволяване на глобалното търсене на хранителни изделия ще трябва да се увеличи със 70 процента земеделската продукция.
Заграбването на земя противопоставя от една страна интересите на богати държави, лишени от обработваема земя и водни ресурси, като Саудитска Арабия, на страни с голяма гъстота на населението, каквато е Япония, или на онези, които са изправени пред експоненциален растеж на вътрешното търсене, какъвто е случаят с Китай, докато от другата страна са интересите на гладуващи и мизерстващи народи.
Механизмът е един и същ – „крадците на земя“ предлагат проекти за развитие на селищата и общностите, като например здравно обслужване за жените, образование за децата и повишаване на доходите на населението. Най-често липсват гаранции и в повечето случаи програмите не се реализират. Причината е, че не съществуват международни норми за регулиране и контрол на преговорите и сключените договори, а често пъти местните правителства изключват селяните от участие в процеса и тяхната земя е експроприирана, независимо от това, че те я обработват, се посочва в проучването.
Първата важна стъпка срещу обсебването на обработваеми площи са формулираните с помощта на ФАО (Международната организация по прехраната и земеделието на ООН с център в Рим) „Доброволни директиви за отговорно управление на замята“. Те бяха ратифицирани през май миналата година в Рим от 124 страни-членки на Комитета за глобална сигурност.
Директивите не предвиждат санкции, освен моралното порицание, за държавите и компаниите, които участват в заграбването на земя, но за първи път очертават принципи и насоки, които би трябвало да възприемат всички правителства, за да се осигури справедлив достъп до обработваемите площи.
