Източник: Worldtodaybg.com
През 1990 г. световноизвестният френски океанолог Жак Ив Кусто, прелитайки над АЕЦ “Козлодуй” казва – вероятно на шега:
“Тя е опасна!”.
Тази шега обаче се оказва много удобна, и започва активно да се използва в една целенасочена и шумна пропагандна кампания срещу българската атомна централа. Умишлено се пише и говори, че реакторите са “чернобилските” РБКМ, а това е лъжа, защото те са тип ВВЕР 440, които не са имали някакви сериозни инциденти.
Дори и самата Меглена Кунева казва, че “в България се организират подписки и референдуми за запазване на кой знае защо превърнатите в национален символ два реактора от чернобилски тип”. И това нейно изказване не е случайно!
След време се разбира, че голямата френска банка БНП „Париба” стои зад тази пропагандна кампания. Причината е, че тя кредитира с милиарди
изграждането на румънската атомна централа “Черна вода”, която е на няколко километра от сеизмичната Вранча планина.
Евтиният ток, който произвежда АЕЦ”Козлодуй”, е сериозна грижа за банката, защото в изграждането на румънската централа тя е вложила огромни капитали, а румънският ток ще е много по-скъп от българския.
Какъв е залогът и колко сериозна е загрижеността на банката може да се съди по факта, че във френското лобиране участва и кметът на Париж, а после и като президент на Франция – влиятелният Жак Ширак.
За постигане на своите цели – затваряне на АЕЦ”Козлодуй”, или поне закриване на реактори, банка „Париба” се нуждае от сътрудничеството на високопоставени български държавници и политици, както и чуждестранни чиновници в ЕС, с преки възможности да действат в неин интерес. И тя намира хората, които й трябват.
Така започва „Заговорът” срещу първата българска атомна централа. А за да разкрием игрите и играчите в „заговора”, ще се върнем по-назад във времето.
Проблемите на АЕЦ ”Козлодуй” започват от 1991 г. с разпадането на световната социалистическа система и се задълбочават през 1992 г., когато в България започва времето на хаоса и беззаконието.
Марионетното правителство на Любен Беров е формално и властта – явна или прикрита е в ръцете на Луканов, Доган, мафиотски
групировки като “Мултигруп” и новопоявили се олигарси.
Според чуждестранни специалисти, спешно са необходими пари за модернизиране на 1-ви и 2-ри блок на централата, но хазната е опразнена и се търси заем от чужбина.
На 16 юни 1993 г. кабинетът “Беров” сключва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие, за заем по т.нар. ”Сметка за ядрена безопасност”. Сумата е 24 млн. екю, срещу които страната е принудена да обещае затварянето на 1-ви и 2-ри блок на атомната централа през 1999 г.
Меглена Кунева, като юридически съветник на премиера Беров, участва активно в изготвянето на споразумението и знае много добре, че то няма задължителен характер за България.
По-късно Симеон Сакскобургготски и Кунева, за да прикрият вината си, ще тръбят навсякъде, че съгласието на България да затвори блокове на АЕЦ ”Козлодуй” започва още от Берово време.
На 25 ноември 1999 г. комисарят по разширяването на Европейския съюз – бившият ръководител на немските социалисти Гюнтер Ферхойген – посещава България.
Става ясно, че основната му цел е да окаже силен натиск върху правителството на Иван Костов за закриване на четири български реактора от АЕЦ ”Козлодуй”. Подписва се и т. нар.”Меморандум между Европейската комисия и България”. Правителството обещава на Ферхойген вместо до 2010 г., каквото е нашето предварително становище, България да затвори четири реактора” в най-ранни срокове”.
Меглена Кунева като ценен юрист работи и при правителството на Иван Костов. Дори е директор на “Международна дирекция” и е в течение на подготвяните и подписани международни документи. Меморандумът в английския оригинал е озаглавен:
„Understanding Between the European Commission and the Bulgarian Government” от 29 ноември 1999 г.
Както е използвано с пропагандна цел подписаното от Беров през 1993 г. “Споразумение”, така и сега премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева използват също ”Меморандума”.
В пресата, радиото, телевизията, в различни документи или официални изказвания, премиерът или Кунева съзнателно придават на Меморандума такива тълкувания и значения, които завишават неговата роля и му придават много по-обвързваща сила. Меморандумът, подписан на 29 ноември 1999 г.
от външния министър Надежда Михайлова и Ферхойген, не договаря нищо конкретно и обвързващо АЕЦ ”Козлодуй”. Той няма силата на международен договор, което Кунева знае много добре, но вече под нечие внушение тя го е забравила.
На 7 февруари 2002 г. президентът Георги Първанов се среща с еврокомисаря Гюнтер Ферхойген в Брюксел. На срещата е разискван и въпросът със закриването на ядрените реактори на АЕЦ Козлодуй. Според Ферхойген, Европейският съюз не е променил позицията си. „Очакваме България да изпълни ангажиментите си от споразумението, подписано през 1999 година”. Меморандомът не е споразумение, но Първанов е пропуснал да отбележи това.
Не се разбира каква е била позицията на Първанов, но в никакъв случай тя не е защитавала набедените от Ферхойген за закриване реактори.
Това, че Меморандумът ни задължава да затворим реакторите, е другата голяма лъжа след тази с Беровото споразумение.
Лъжат както комисарят Фейхорген, така и премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева. Тези лъжи съзнателно и режисирано се подемат от Парламента и другите министри от кабинета.
На 28 март 2002 година в Парламента най-неочаквано е предложен за приемане Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европеската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) относно дейностите на международния фонд “Козлозуй” за подпомагане извеждането от експлоатация в България на блокове от АЕЦ ”Козлодуй”. Фондът се администрира от ЕБВР.
Вносителят Веселин Близнаков е председател на Комисията по енергетика в Парламента, според когото Законопроектът е доказателство, че България е стабилен партньор на Европейския съюз и спазва договореностите. А договореностите са тези на Костов и Беров, и всъщност договорености няма!
Преди гласуването на Законопроекта, депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов прави процедурно предложение:
„На основание на чл. 42.ал. 2. т. 3 от Правилника, правя предложение за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред”. Изтъквайки мотивите, депутатът Корнезов казва в заключение:
„Ако вие днес ратифицирате това Рамково споразумение, това означава, че ликвидирате атомната енергетика на България. Помислете си добре преди да натисните бутона”! А Близнаков отговаря, че не предават интересите на страната, а доказват, че България е стабилен партньор на Европейския съюз, който стриктно спазва договореностите.
Министърът на енергетиката Милко Ковачев, на свой ред, и той казва на депутатите:
„Искам да припомня, че на 16 юни 1993 г. между правителството на Любен Беров и Европейската банка за възстановяване и развитие е подписано споразумение, в което има ангажименти за спиране блокове на АЕЦ”Козлодуй”.
„На 11-ти септември 1999 г.(тук Ковачев греши – датата е 29 ноември) външният министър на България Михайлова и комисарят по разширяването на ЕС Ферхойген са подписали също Споразумение. Действително, то има характер на „джентълменско споразумение”, но ние може би трябва да се замислим как ще градим доверие като партньори, а не да създаваме политическо недоверие”.
Вижда се явното примиренчество и внушена нагласа както на царските депутати, така и на министрите, за безропотно съгласие АЕЦ ”Козлодуй” да бъде пожертвана!
На 22 януари 2002 г. премиерът Симеон Сакскобургготски на среща в Атина с гръцкия премиер Костас Симитис еднолично му обещава заявявайки, че България ще затвори 3-ти и 4-ти блок през 2006 г.!
На 1-ви септември 2002 г. външният министър Соломон Паси тайно праща “нонпейпър” (неофициалeн дипломатически документ) до Европейската комисия, в който пише, че България ще затвори предсрочно реакторите ВВЕР 440 – това са първите четири реактора на АЕЦ”Козлодуй”.
На 26-ти септември 2002 г. кабинетът на Сакскобургготски приема решение 1-ви и 2-ри блок да се затворят през 2003 г., а 3-ти и 4-ти – през 2006 г.
На 1-ви октомври 2002 г. Соломон Паси, вероятно изпълнявайки нареждането на премиера Сакскобургготски, заминава за Брюксел и подписва закриването на 3-и и 4-и блок до края на 2006 г. Той изпреварва Народното събрание, което ще гласува ден по-късно решение, съгласно което затварянето на блоковете не може да стане преди членството на България в ЕС.
Решението на парламента се оказа без последици, след вече положения от Паси подпис.
В неудобна ситуация изпада не само Парламентът, но и президентът Първанов, на когото председателят на Европейската комисия Романо Проди още на 2-ри октомври благодари за решението България да затвори блоковете. За това свое решение правителството не е уведомило президента и той го научава, четейки в самолета българската преса.
През м. февруари 2004 г. Меглена Кунева казва: “Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото”, имайки предвид “Козлодуй”. Тя явно вече е прежалила “старата Централа”.
През декември 2005 г. пред депутатите в Народното събрание с особено задоволство Кунева също казва: „Аз принадлежа към тези хора, които са гласували “за” и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата “Белене”. Кунева демонстрирайки самочувствие се разкрива, че играе играта на премиера Сакскобургготски за “Белене”.
Затварянето на четири реактора на АЕЦ”Козлодуй” и строителството на АЕЦ”Белене” са “голямата игра”, където участват големи играчи, залагат се големи пари и се раздават големи комисионни.
Българската атомна енергетика е ”трън в очите” на банка “Париба”, която явно или задкулисно се бори да ликвидира поне четири от шестте реактора на АЕЦ ”Козлодуй”, и с активното съдействие на френското лоби в Европейския съюз и България успя.
Ясно е кои българи предадоха и продадоха българските национални интереси на френската банка. И тя, разбира се, не закъсня да покаже щедрата си благодарност към тях.
Меглена Кунева, веднага след като приключи в Брюксел комисарството, беше избрана на висок ръководен пост – член на Надзорния съвет на банка БНП „Париба” с огромна заплата.
Няма нужда да питаме кой препоръча Симеон да получи заем от банката на стойност 250 милиона евро, за започване на първа фаза от строителството на АЕЦ”Белене”. Освен посредникът Кунева, сигурно и Симеон се е облажил от тази крупна сума, която беше само началото на голямото “плюскане”. Условията на заемите са държавна тайна.
Към апетита на Симеон Сакскобургготски за комисионни трябва да прибавим и този на сестра му, бившата княгиня Мария Луиза. И тя е специализиран посредник в тъмния бизнес на комисионните.
Банка “Париба” е посочена от бившия министър на енергетиката Милко Ковачев като гарант при приватизацията на апетитните български електроразпределителни дружества, уреждайки я за една голяма сделка.
Милко Ковачев, заедно с бившия председател на енергийната комисия в Парламента и енергиен „експерт” Веселин Близнаков ходиха командировка в големите канадски ядрени фирми „Канду и AECL, които изграждаха с френски капитали румънската атомната централа “Черна вода”.
Предполага се, че пътуването им до Канада е свързано със строителството на АЕЦ ”Белене” и уговаряне на евентуални комисионни. Този въпрос нашумя и се превърна в скандал с който се занимава дори и канадския парламент.
Никой в България не е проявил интерес какво са правили в Канада двамата царедворци, и то във фирми-конкуренти и твърде заинтересовани от затварянето на българската АЕЦ ”Козлодуй”, както и от строителството на АЕЦ”Белене”.
В писмото на канадския депутат Джо Комартин до “Дарик” радио фигурират имена на десетина български, европейски и канадски политици, на които канадската фирма AECL обещавала да плати големи комисионни, ако спечели конкурса за строежа на АЕЦ “Белене”. За канадците лобирали приближени до министъра на
енергетиката Милко Ковачев, до княгиня Мария Луиза, шефа на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков и президентът на “Риск инженеринг” Богомил Манчев.
Никоя българска власт не реагира на сигналите за корупция, защото очевидно имаше “чадър” над играчите с комисионни.
След като приключи мандата му на министър, Милко Ковачев работи известно време на висок пост в софийския офис на „Париба”, а по-късно беше преместен с по-голямо възнаграждение в Лондонския й офис! Явно и той получава от банката заслужена благодарност, като Меглена Кунева.
“Трансперънси интернешънъл” – международна неправителствена организация за борба с корупцията, включително и политическата – разкритикува назначението на Меглена Кунева, на Гюнтер Ферхойген и на други двама бивши еврокомисари на “доходни позиции” в частния, предимно банков бизнес. Съобщението е свързано с новина от Ройтерс, че акционерите на френската банка „Париба” са гласували назначението на Меглена Кунева като член на управителния борд на банката. Докато Ферхойген е назначен на отговорна работа в британската банка “Роял банк ъв Скотланд”.
Приватизацията на голямата френска банка „Париба” през 1987 се свързва с името на Жак Ширак, докато е кмет на Париж. През 2007 година Ширак, макар и президент на Франция, е обвинен в злоупотреба със средства от времето, когато е бил кмет. Ширак е първият и единствен президент на Франция, осъден за злоупотреба с власт, пари и корупция.
По време на предприсъединителните преговори за приемане на България в ЕС, водени от Кунева, Ширак като президент на Франция лобира за интересите на банка „Париба” при строителството на румънската атомна централа.
Щедри са възнагражденията и бонусите, раздадени от банката на висшите български държавници за успешното затваряне на четири реактора от АЕЦ „Козлодуй”. Резултатът от продажните им действия е катастрофален.
Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева, Милко Ковачев, Соломон Паси, Веселин Близнаков и комисарят по разширяването на Евросъюза – социалистът Гюнтер Ферхойген, са основните заговорници и виновници за преждевременното затваряне на 4 реактора от АЕЦ ”Козлодуй” – всъщност за нейното ПОГРЕБВАНЕ!
В условия на тежка икономическа и финансова криза, поради предаване на националните ни интереси от подкупните държавници и политици, България губи ежегодно най-малко по 1 млрд. евро само от неизнесен ток, както и загуба на няколко хиляди работни места, авторитет и престиж – и то не само на Балканите.
След затварянето на реакторите на АЕЦ ”Козлодуй” България изпадна в дълбока икономическа криза и вече години наред е сочена като най-бедната страна в Европейския съюз.
ЕТО ГЛАВНИТЕ ВИНОВНИЦИ, ТЕ СЕ ПОЗДРАВЯВАТ ЗА УСПЕХА!
Съгласен съм, че покрай истината има и много неверни внушения. По-добре да се чете ето това:
http://gikotev.blog.bg/drugi/2013/06/19/nad-500-e-poskypnalo-iadrenoto-gorivo-v-kozlodui-za-6-godini.1121811
и отговор от АЕЦ:
http://www.kznpp.org/index.php?lang=bg&p=actuality&p1=news&id=279&page=0&view_offset&offers_per_page
„След затварянето на реакторите на АЕЦ ”Козлодуй” България изпадна в дълбока икономическа криза и вече години наред е сочена като най-бедната страна в Европейския съюз“ – а преди затварянето им процъфтявахме и бяхме водеща сила в Европа, нали?!? Глупости след глупости има в горните „разсъждения“. Не си цапайте сайта с такива.