– Какво ви се случи – пита журналист застаналия пред камерата млад човек с окървавено чело. – Какво ми се случи… полицията ми се случи!… – отговаря с крива усмивка пострадалият. И в тези думи е скрито не само обобщение на събитията от 40-ия ден на Протеста. Тези думи носят неизтощимата енергия на младостта, стаената сила на пробудило се гражданско общество и онова елегантно чувство на ирония и самоирония, което не е достъпно за „правоимащите”.
Днешната „кастрирана” пресконференция на БСП само доказа онова, за което вече няма две мнения – че въпросната партия е най-голямата пречка за демократичното развитие на България; че в „днешния” си вид тя няма право да съществува в политическия живот на Отечеството, и че за нея монологът е най-креативната форма на диалог, а диктатурата – най-бленуваната форма на обществен строй.
Как се „оглеждат” събитията от вечерта на 23-ти юли в „широко затворените” очи на управляващите? Завесата се вдига: Малка група от протестиращи с неизяснен произход, практикуващи съмнителни професии като юрист, писател, икономист, художник или, не дай, Боже – журналист, са обкръжили Парламента. Малката група е достатъчно многолюдна, за да покрие с море от хора огромния охраняван периметър, пазещ малка част от народните избраници. Те пък коментират големия въпрос за поредното ограбване на България… Крайно безотговорно протестиращите не разбират колко важно е тегленето на милиарден заем и „преразпределението” на много милиарди от бюджета за онези, които вероятно за последен път са в Народното събрание…
Сред тълпата, която се смее, пее и периодически крещи неприлични думи от рода на „червени боклуци” и „мафия”, има провокатори. Те не носят маски, обаче полицията ясно вижда, че имат маски „под прикритие”. Потенциална опасност са най-вече възрастните хора, младите хора, момичетата, жените и децата… Изневиделица се появяват няколко блиндирани полицейски коли, около които застрашително се строяват железните кохорти на добре оборудвани със „специално снаряжение” блюстители на реда. Провокаторите правят верига от млади и стари, които крещят провокативния лозунг – „Долу каските!“. Част от полицаите свалят каските (трябва внимателно да се провери кои са те и да им се потърси отговорност!). Друга част, които за по-сигурно под каските носят маски, не ги свалят. На тях им е горещо и нервно. Млада жена вдига детето си и вика – „Нали няма да биете?!…“ (Тя очевидно е участник в сценарий за дестабилизиране на правителството. Да се провери дали детето е нейно, или е взето на заем от приют. Да се накажат виновните!). За момент положението се успокоява.
Към десет вечерта полицията вдига част от загражденията и героически щурмува протестиращите. Тя не предупреждава никого, защото и децата знаят, че внезапната атака всява смут в редиците на врага. За да засилят този смут, героите яростно пердашат с палки. Част от палките се трошат в главите на протестиращите. (Да се провери кой идиот е забравил факта, че българите са твърдоглави и е снабдил полицията с некачествени палки. Да се търси отговорност!!) Тълпата обаче не изглежда смутена, което доказва професионализма на провокаторите. Те се хвърлят срещу щитовете и размазват физиономиите си върху тях. Това е безотговорно, понеже министърът-вицепремиер е обяснил, че дори само допирът със снаряжението на полицията може да предизвика наранявания. Още по-лошото е, че казионното имущество е оплескано с кръв. (Да се потърси материална отговорност от виновните, които да заплатят съответните перилни препарати!)
Всъщност целта на брилянтната полицейска операция е да освободи път за представителен бял автобус, с който народните избраници да бъдат спасени от любовта на своите избиратели. Избирателите изразяват любовта си, като спонтанно и престолопоклонно лягат пред автобуса. Автобусът с удоволствие би ги прегазил, обаче заповедта е да се бие, а не да се убива. Другото – когато му дойде времето. Времето обаче е спряло. Провокаторите „разбутват улици и кофи” – по думите на Станишев. От това улиците дълбоко страдат. Падналите на улицата окървавени момичета не страдат. Те са провокатори и са минали през специална подготовка по „болкоустойчивост”! Към колата летят пластмасови шишета с вода и други подръчни материали. Рейсът прави няколко кръгчета и се връща в загражденията. Политиците в тях са изживели неописуеми морални страдания – Кутев дори си има сувенир. Камък с удивително правилна, обла форма. Той очевидно е издялан с подръчни средства от подходящо паве. Което ясно говори колко подготвени са били провокаторите да дялкат павета! Положението е трагично и поради факта, че минералната вода свършва, а депутатските кюфтета не са опечени. (Да се потърси отговорност от виновниците, лишили политиците – заложници от средства за оцеляване. Съд, мамка им! В полицията – и по бързата процедура!)
Отвън тълпата от интернет-лумпени бодро издига барикади. Върху тях се кипрят донесени отнейде саксии с декоративни дръвчета… Смехът и бодрото, безотговорно отношение се завръщат. Протестиращите знаят, че колкото и да се опитват управляващите да „превърнат” българските събития в аналог на онези, при които недоволните хвърлят срещу полицията коктейли „Молотов”, а полицията им отговаря с гумени куршуми и газови гранати, няма да стане. Щото нашата полиция има право да използва сила като европейската едва когато заплатите на хората станат като европейските… Политиците – също.
Скритите в уютните си жилища Станишев, Орешарски и сие зяпат към телевизионния екран с широко затворени очи. Пред централния вход на Народното събрание млад човек виртуозно и неуморно свири на бяло пияно – с широко отворени очи!
.
Николай Николов
