Неделя, 28 юли, 45-и ден от Протеста. И ден първи от „горещниците” – по стар стил. Или според астрономите… За управляващите ние и днес живеем „по стар стил” – по „законите” на комунистическата мегаломания, демагогия и брутално безочие. Според цивилизационните норми, науката и протестиращите, Юлианският календар е останал в историята. Както остана в историята комунистическото минало на България… Във всеки случай трите дни от горещниците в края на юли според народния календар оформят седмицата, наречена „опалена неделя”. Седмата седмица на Протеста!
„Целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме” – пише Левски до Филип Тотю в писмо от 18 април 1871 г. След повече от 140 години българите най-сетне осмислиха поговорката „Парен каша духа”. Защото в седмата седмица на Протеста пробуденото от дългата летаргия Гражданско общество у нас, ожарено от летните горещини и събития, вече много ясно разбира няколко истини. Че България не може да продължи да „живее” в два паралелни свята – този на приказките, популизма и лъжите – и този на реалността. На кухите, мухлясали идеологеми – и на суровите „факти” от битието. Затова общественото недоволство не може да бъде „яхнато” от никоя политическа партия – то е „надпартийно” и в този смисъл – налагащо нови „партийни норми и правила”.
Много пъти коментирах, че в човешкото множество на площадите ще срещнете крайно „леви” и крайно „десни”; социалисти и социалдемократи; либерали, консерватори и неоконсерватори. И знаете ли защо? Защото парламентарно представените партии отдавна – или въобще са „лишени” от идеологическа идентичност!… Няма да коментирам ДПС и „Атака“ – там словосъчетанието „идеологическа култура” е въобще неприложимо. Искате ли да познаете в кой от двата субекта е абсурдна и думата „култура”? Не визирам и ГЕРБ, който си е идеологическа, нашенска резлива боза в лъскава опаковка. Иде реч за БСП.
Наистина ли вярвате, че върхушката на тази партия притежава някаква „партийна” култура?! Че за тях класово-партийният „подход” отдавна означава просто власт и пари. Пари и власт! Представете си, че журналист зададе на Сергей Димитриевич въпрос – господин (другарю) Станишев, знаете ли какво пише, например, в том пети от събрани съчинения на Ленин? Неловкото мълчание би означавало или, че главата на баш социалистът е празна, или, че извън словоблудството му е най-последен дерт какви са политическите и социални измерения на тази идеология. Впрочем, още преди много години, коментирайки нашенската „доктрина” за „социализъм с човешко лице” един български писател произнесе – „Не вярвам в облагородяването на сифилиса”…
И все пак, за онези, които изповядват идеите на евросоциализма, отдавна е ясно, че у нас социалистическа партия няма. Има мафиотско-олигархична структура, впила се като кърлеж във властта, конците на която дърпат руските енергийни олигарси. Не ви ли прозвуча някак мило и познато темата „Белене”? И онзи „взет на заем” милиард (така и не разбрах дали в лева или в евро), за който вече се досещаме къде ще се харчи? В началото на протеста естественото връщане към спомена за събитията от 97-ма припомни протестните „фолклоризми” – „кой не скача е червен” и „червени боклуци”. Днес „червени боклуци” вече не е фолклор, а конкретно внушение, че БСП е мафиотско образувание, а не политическа партия.
И „гласът на улицата”, който доскоро и много отчетливо казваше – светкавична промяна на изборен Кодекс и предсрочни избори – днес още по-отчетливо произнася: БСП е псевдопартия, опасна за настоящето и бъдещето на България. В днешния си вид тя няма право на съществуване! И никакви „експерти по политическо инженерство”, никакви идеи за кръгли, многоъгълни и ромбоидни маси няма да променят тази истина!… Върхушката на тази партия може да намери разбиране само в братската партия на сръбските комунисти или македонските националисти. Да намери подкрепа само в немощните старци край НДК и Мишо Шамара. Да се радва на „силата”, която бълбука от цвъртящите кебапчета и възторжените възгласи на струпаните под сянката на летящата чиния, кацнала на Бузлуджа… Или да се надява на силата, която „експертното” правителство на наемника-лакей Орешарски демонстрира, назначавайки за вицепремиер на България… шефът на репресивния апарат! Това наистина е трагическа ирония. Както са трагическа ирония „кадровите кадрили” на управляващите. Както е трагическа ирония остроумната забележка, че когато правителството на Орешарски подаде оставка, Орешарски ще е последният, разбрал за това…
Тричленката, прилагаща все по-брутални методи на полицейщина и арогантно незачитане на общественото мнение, не иска избори. Не защото ще ги загуби – това е очевидно и сигурно. А защото, ако запази днешния си вид, въобще ще изчезне от политическото бъдеще на България. А тя не иска да „изчезне”. Не иска и бъдеще за България… Обаче, колкото и да се крие, не може да се скрие от горещниците. Тях, казват астрономите, просто ги има. И сме в седмицата на „Опалена неделя“…
.
Николай Николов
