Ясен Бояджиев, Дойче Веле
.
Помните ли как ни лъгаха през 1997? Спомнете си, защото и днес ни поднасят същите лъжи. За да не позволим отново да ни баламосат и за да разберем кои са истинските „превратаджии“, е важно да си припомним фактите. Ето ги:
Осем от днешните български банки не са в добро състояние, обяви тези дни депутат от БСП. Да се говори така по отношение на банковата система е по принцип опасно. И е направо страшно, когато тези думи излизат от устата на човек, успял в досегашната си политическа „кариера” да съсипе и фалира всичко, до което се е докоснал.
Да не говорим, че в ситуация като днешната подобно изказване е съвсем неуместно – както от гледна точка на гарантираното със строги регулации фактическо състояние на банковата система, така и заради икономическата и политическата криза, в която се намира страната. Когато обаче излиза от устата на заместник-председател на парламентарната икономическа комисия, това изказване представлява нещо много повече – недопустимо и безотговорно плещене. И авторът му знае това много добре. Преди близо 17 години, през есента на 1996 година, в друга ситуация и в друго качество самият той предложи „специални мерки“ и съд за журналистите, които говорят по подобен начин за банковата система.
„Към момента имаме това, което имаме“
Защо тогава го прави днес? Много просто: това твърдение му е необходимо, за да съчини лъжливо обяснение за днешните протести, чрез което да оправдае поведението на собствената си партия, вкопчила се отново, както преди 17 години, във властта. Сегашната нестабилност в държавата, видите ли, се създавала от „някои банкери”, които „имат интерес да падне правителството”. Както през 1996-1997 г. – твърди се, че тогава бил „направен държавен преврат”, който имал за цел да се обезцени допълнително левът. „От този нагъл трик” „превратаджиите” спечелили стотици милиони. И така „към момента имаме това, което имаме – няколко олигархични групи, които владеят българската икономика, а оттам пряко или косвено влияят на политиката”.
Разбира се, винаги има заинтересовани лица, които да се възползват от развитието на една или друга ситуация в една или друга посока. Теорията на депутата е нагла лъжа, която разчитайки на прословуто късата българска памет, а и на това, че мнозинството от младите въобще не знаят за какво става дума, преиначава тотално историята, за да преиначи и съвременността.
Това е многократно използваният през последните 23 години прийом на подмяната. Затова, за да не позволим отново да ни баламосат по същия изтъркан начин и за да разберем кои са истинските „превратаджии”, е важно отново и отново да припомняме фактите.
Събитията от края на 1996-та и началото на 1997-ма бяха резултат не на нечий вътрешен или външен заговор, а на политиката, следвана от тогавашното правителство, което – нека припомним – отново беше социалистическо. Поемайки властта, то не само спря жизненоважните пазарни реформи, но и започна системно да заличава и без това крехките и мъчителни постижения от предишните години, като се опита да върне антипазарното централно планиране и управление в икономиката. Самият, споменат вече, днешен социалистически депутат определи тогава тази политика като „регулиран пазарен преход”. Ето в какво се състоеше той:
Катастрофата
Правителството тогава тотално замрази започналата така или иначе криво-ляво приватизация, като по този начин освен всичко друго запази стотиците си партийни храненици в управите на държавните предприятия. И същевременно преиначи и обезсмисли и без това съмнителната „масова” приватизация.
Спря и върна години назад аграрната реформа, като я подмени с някакви измислени кооперации, които впоследствие фалираха.
Спря и без това не много напредналата либерализация на цените и върна ценовия контрол.
Опита да въведе монопол върху търговията със зърно, забрани износа му и изправи страната пред зърнена криза.
Въпреки че взе от Световната банка заем за компенсиране на уволнени работници, се отказа от закриване на губещи и напълно безперспективни държавни предприятия, в които продължи да налива пари, като по този начин продължи и нещо друго: да захранва прословутата схема за национализация на загубите и приватизация на печалбите – фактическо източване на всички държавни предприятия от застаналите на входа им „другари”, генетично свързани със същата тази партия. При това дори официално забрани на тези държавни предприятия да си плащат дълговете към банките.
Така само ускори погълналия спестяванията на стотици хиляди хора фалит на половината банки – лабораторно създадени в лоното на същата партия. Фалит, който бе предначертан от начина на управление на тези банки, от многомилионните необезпечени и никога невърнати кредити, самораздадени на свързани лица от също така лабораторно създадения партийно-ченгесарски банков елит. Впрочем, както се оказа по-късно, по линия на ДС става дума за колеги на въпросния депутат.
И още една скоба – в последния си стадий тези банки бяха под контрола на същия този депутат чрез подресорната му Банкова консолидационна компания. С негово участие в този стадий те бяха щедро рефинансирани от държавната тогава ДСК – пари, които също изчезнаха безвъзвратно.
Междувременно на бързи обороти бе пусната печатницата за пари. Така се стигна до шоково обезценяване на лева и масово обедняване.
Всичко това бе извършено с пълна глухота за всякакви критики, с надменно самочувствие и арогантна наглост. Като цяло резултатът може да се обобщи с една дума – катастрофа.
„Поразяващата уста“
Сега е моментът да си спомним каква беше по онова време ролята на многократно споменавания днешен депутат от БСП. Тогава той беше вицепремиер и министър на икономиката. С тогавашното си плещене, подобно на днешното, той си спечели прозвището „поразяващата уста”. Той бе един от основните автори и изпълнители на описаната „поразяваща политика”. Именно тази политика свали тогавашното правителство. Заради политиката си, чиято емблема е назначението „Пеевски”, рано или късно ще си отиде и днешното правителство.
И тогава, и сега истинските „превратаджии” са сред самите управляващи. Заради такива като тогавашния вицепремиер и днешен депутат, заради техните лъжи и манипулации, заради „регулирания” и подменен от тях преход „към момента имаме това, което имаме”: вечно недовършени реформи, перманентна бедност и икономическа изостаналост; зациклила модернизация и объркано обществено съзнание, пропито от примитивни популистки, антипазарни и антидемократични предразсъдъци; формална принадлежност към западната цивилизация и неразкъсваема обвързаност с Изтока; вечно потъпквано върховенство на закона и привидност на демокрация, подменена с политико-икономически олигархични зависимости.
