За 8 март и за България – с Валерия Новодворская, «желязна лейди» на Русия, разговаря Петър Стаматов
Коя е Валерия Илинична Новодворская? И може ли, днес в Русия да посочите, поне още една жена, значителна политическа фигура? Едно женско име, което да се е чуло извън Русия? Не броим красивата гимнастичка и депутат Алина Кабаева, за която зли езици разказаха, че е родила син на Путин и той трябваше да се обяснява на прескоференция в Италия (линк)
Въобще как стана така, че в огромната страна, в люлката на социализма, в която уж жената е равноправна и 8-ми март е един от най-големите празници, няма жени лидери в политиката?
Не е ли това е една от причините да нарекат В.И.Новодворская «желязната лейди» на Русия. Нали кавалерите от КГБ, все се стремят да я изтикат в периферията на политическия живот, а тя се връща още по-търсена, при всяка криза.
Следва най-точното описание на правозащитничката, което открихме в българския нет, но за знаещите руски, препоръчвам да посетят блога й в livejournal.com:
«Поискаме ли днес да назовем една независима политическа и обществена фигура в Русия, с необикновена смелост изказваща неудобни за Кремъл истини и поставяща безпощадна диагноза на своята страна, няма как да пропуснем символичното име на Валерия Новодворская.
Родена през 1950 г. в Беларус, тя още през 70-те години си спечели славата на един от най-категоричните дисиденти, противници на самата същност на комунистическия съветски режим. Първият й арест в КГБ е през 1969 г. по обвинение в антисъветска агитация и пропаганда. От 1970 до 1972 г. към нея прилагат изпитаното средство на наказателната психиатрия.
Освидетелствана в зловещо известния институт “Сербски” в Москва, Валерия Новодворская е въдворена в лудница с диагноза “шизофрения, параноидално развитие на личността” . Безброй са протестните й действия в борба със системата, в които участва през годините на разлагащия се, но все още безмилостен комунизъм. Съдена е на три пъти, прекарва години в затвори и лагери, арестувана е десетки пъти преди и след началото на перестройката.
Основател е на антикомунистическата партия Демократически съюз. През май 1991 г. при Горбачов я съдят по обвинение в опит за насилствено събаряне на държавния строй. Излиза от затвора след провала на августовския пуч и забраната на Компартията.
Днес Валерия Новодворская е един от малкото принципно демократични политици, винаги с неудобни мнения и акции, както за управляващите в Кремъл, така и за почти изцяло опитомената руска опозиция. Нейната публицистика и изявления печатани и препечатвани главно в Интернет са продължение на най-светлите традиции на руското свободомислие, на онази смелост в отстояване на убежденията, която не се спира и пред саможертва.»
Вече почти половин година измина от нейното посещение в Чикаго (снимката е от тогава) и осмомартенският ден бе повод да позвъним до Москва. Ето най-важното от телефония разговор:
Здравейте, Валерия, първо искам да ви поздравя с …
Стоп! Не искам да чувам нито за 8 март, нито за 1 май…
Извинявайте, но даже и в Америка ги честваме. Ето например деня на труда Labor Day (първият понеделник на септември) не е работен.
Да но американците влагат друг смисъл в празника, не е ден на международната солидарност и т.н. Въобще в Русия празниците ги отбелязваме само, като повод да не работим и да се напием. Общество, което си е поставило високи цели, не може да лентяйства толкова… Ето сега се върнах от Грузия и съм с чудесни впечатления от страната и от измененията в нея. Отидохме специално, за да ги видим и да ги подкрепим. В делегацията бяхме само хора, които не се побояха да го направят, защото Русия все още воюва с Грузия. А грузинците не воюват, те работят. И по пътя, който са тръгнали скоро и Осетия и Абхазия ще се молят да се присъединят отново.
Какво видяхте в Грузия?
Много обикаляхме – бяхме и при президента, и при студентите в университетите, и в парламента, и в различни министерства. Видяхме и производства, нови, модерни производства… Ходихме в различни институции, но най-много ме удиви тяхното МВР. Цялата му сграда е направена от стъкло. Всичко се вижда. И отвън и отвътре. Ужасих се, че може би дори тоалетните им са стъклени, но все пак единствено там не беше така.
Кой освен вас бе в Грузия?
Андрей Иларионов, Костя Боровой, Буковский… От Русия поканихме и други, но те не посмяха. То и ние, връщайки си мислехме, че още на летището ще ни арестуват.
За да стигнете до Тбилиси сте летели през Киев, а за София полетът е директен – бихте ли ни гостували?
О не, аз практически почти никъде не пътувам вече, но не можех да откажа на грузинците – те се нуждаеха от нас. Както «Бърза помощ» отива само при болни или нуждаещи се, тъй и ние.
Че за какво да посещаваме България – тя е в Европейския съюз и в НАТО. И без нас, няма да пропаднете. Всичко си е във вашите ръце. Пък икономическият потенциал се набира постепенно, съвсем не е лесен процес. Ето сега например Украйна – за какво да ходя там? Какво да правя – да им устройвам нов Майдан ли? Имаха пълната свобода да избират, но много от тях решиха да си продадат гласовете. В Естония е малко по-различно – там си имат един руски анклав от над 30% от населението, който пречи. А на българите, какво им пречи, освен те самите?
Но все пак Русия ни натиска за енергийните си проекти...
Че тя всички се опитва да натиска, дори и Германия. В цяла Източна Европа, последно в Чехия, също се опитва да купува собственост. Ама вие сами мислете, акъл имате – за какво да ви уча очевадни неща!
А има ли начин да се промени Русия?
Русия проигра златния шанс, който получи през 1991 година – това бе Божие чудо, изпратено ни от небето… Но ние се оказахме неподготвени за свободата. Изплашихме се. Защото да си свободен означава да си отговорен. Далеч по-лесно е някой друг да решава вместо теб.
