Защо ми е родината злочеста?
Кого да питам? Има ли кого,
щом даже по площадите в протеста
овца и вълк играят на танго?
И този, който кожите съдра ни,
с преправен глас на бунтове зове…
Поръсил сол на лютите ни рани.
Забравил за вина и грехове.
Защо ми е родината плашило,
а младите си търсят терминал?
Остана ли им нещо драго, мило
или едната емигрантска жал?
Престъпният царува със години,
а честният в мизерия е скот.
Живурка… Ден да дойде, друг да мине
от вече потъмнелия живот.
Защо ми е родината излишна,
щом с песни ме е кърмила безчет?
И мъката си как да я опиша,
когато съм в бунището поет?
Не свестните с пера и идеали
я водиха към светлия й храм,
но зли търбуси – алчни и преяли,
до кокал я огризаха без срам.
Защо ми е родината тъжовна?
Съборена ограда. Кух хамбар.
Кой днес я мами с помисъл лъжовна,
решил отново да й бъде цар?
В безпътица човешка – магистрали.
И цветни ленти. Като за ковчег.
А българите – кучета ги яли.
Нине и присно! И дори вовек!
Защо ми е родината злочеста?
Изплаках я в мастило и сълзи.
А болката ми вече е невеста,
която в поругание пълзи…
.
Ясен Ведрин
