Думи, продиктувани от болка и тревога

В-к Дума 10 Март 2010, брой 57

България се нуждае от силна, единна, обновена БСП

Свидетели сме на прояви и процеси в БСП, които я заплашват с разпад и самоунищожение. Една изборна загуба е нормално да възбуди духовете и предизвика оживени разисквания. Но това, което наблюдаваме, далеч надхвърля тези рамки и прераства във взаимна непоносимост и крайно ожесточение между отделни личности и групировки в партията. Хора, които довчера са вървели заедно в ръководството й, сега не просто се разминават в своите мнения, а враждебно се противопоставят един на друг. Това създава тежка, заредена с разрушителна сила атмосфера, която дезориентира членската маса, подхранва центробежни тенденции, злепоставя партията пред обществото, отнема й възможността да бъде активен фактор в политическия живот на страната. Върху оголения по този начин политически терен паразитира ГЕРБ, формация с неясен произход и още по-неясна физиономия, но с недвусмислено изявени себични, авторитарни, репресивни амбиции. Ето защо ние, писатели социалисти с дългогодишно партийно членство, преживели и преминали през много изпитания и огорчения, но съхранили вярата си в мисията на партията, не можем да стоим повече встрани и да наблюдаваме безучастно протичащите в нея тревожни явления.
Коренът на възникналата ситуация е в обстоятелството, че осем месеца след изборите, още нямаме откровен, ясен, убедителен отговор какъв е балансът от управлението на коалицията, в която активна позициа имаше БСП. Ако той е положителен, как да си обясним тежката изборна загуба, ако е отрицателен, какви са неговите характеристики. И в двата случая – какви са изводите в идейно-политически и личностно-структурен план, които се налагат.
При сегашното състояние на партията до такъв отговор – става очевидно – няма да се стигне и това налага коренен обрат в нея.
Далеч сме от мисълта да отричаме постигнатото при мандата на коалиционното правителство, оглавявано от Сергей Станишев, но едновременно с това не можем и да си затваряме очите пред проблемите, които то не реши, а някои дори задълбочи. Достатъчно е само да споменем, че правителството не прояви воля и енергия за борба с корупцията и престъпността, с което подхрани подозренията към чистотата на намеренията му; показа неспособност да следи и се съобразява с нагласите и очакванията на обществото, което беше израз на ограничен управленски капацитет; в социалната сфера беше нерешително и непоследователно, което разколеба вярата на нуждаещите се в привързаността му към принципите на обществената солидарност; и най-непростимото, допусна Еврокомисията да спре полагаемите се жизнено необходими на България парични фондове, което хората възприеха като знак на недоверие, и това срина окончателно авторитета му у нас и в чужбина.
Справедливо или не, в представите на обществото основната отговорност за тези неблагополучия носи БСП и затова то оттегли така драстично доверието си от нея в деня на парламентарните избори и продължава да е резервирано след тях. Такива са за жалост реалностите и пренебрегването им означава само по-нататъшно задълбочаване на пропастта между партията и хората с всички, произтичащи от това, гибелни последици за нея.
В областта на духовната култура – най-близката до нас, наблюдаваме крещяща незаинтересованост и невнимание от страна на партийното ръководство. Партия като нашата, създадена от високо образовани, социално чувствителни, с безупречен морал хора, самите те изявени публицисти и оратори, признати в обществото, с мисълта и идеите си влияли върху художествените процеси, тази партия днес драстично се разминава със сферата на духа. Интелигенцията ни е изоставена на произволите на пазарната стихия, а нейният нравствен и интелектуален капацитет е безразсъдно пропиляван национален капитал. Липсата на разбиране и грижа към културата отблъсква интелектуалците и допълнително накърнява публичния образ на партията, която никога през едновековното си съществувание, включително през периодите на репресии и кървав терор, не е била така отчуждена от интелигенцията, включително и от своята, лявата, не е подценявала нейните възможности за изразяване и формиране на обществените нагласи.
Нелогично е да се мисли, че лицата, независимо от степента на собствената им отговорност, допуснали това състояние, ще могат да намерят начините за преодоляването му. И при най-добро желание, и при най-искрени усилия от тяхна страна в представите на обществото те са персонално обвързани с провалите, което им пречи да стигнат до категорични изводи и смели решения, да не говорим за трудно поправимите публични резерви към тях, които, така или иначе, те самите формираха и които ще обричат дълго време на недоверие всяка тяхна инициатива.
Има един-единствен изход от тази драматична ситуация и той е извънреден конгрес на БСП в най-кратък срок.
Конгресът е съдбовно необходим, за да се прекратят безплодните раздори и пресекат центробежните тенденции; да се спре разпадът на цели структури от рода на Федерацията на левите интелектуалци; да се даде път на лица, неизхабени и необременени от допуснатите неблагополучия; да се изчисти образът на партията от наслоените към нейни дейци подозрения и съмнения; да се даде нов простор и нова енергия на колективната мисъл и инициатива.
България се нуждае от силна, единна, обновена БСП.

АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН

БОРИСЛАВ БОЙЧЕВ

ПРОФ. ИВАН ЦВЕТКОВ
КОЛЬО ГЕОРГИЕВ
НИКОЛА ИНДЖОВ
ПЕТЪР КАРААНГОВ
ПРОФ. СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ
ПРОФ. ТОДОР АБАЗОВ