По повод публикацията на в-к Дума «Кой набеди Спаска Митрова за национална героиня» и предстоящото днес 10.03. заседание на съда в Гевгели
Автор: Петър Стаматов, редактор на www.Eurochicago.com
Когато споделих с един приятел за отпечатаната на 09. 03. 2010 г. статия във вестник Дума, заглавието, с което той ми предложи да започна тези мои редове, беше: «Кой набеди БСП за българска партия, а в-к Дума за български вестник?»
Несъмнено след избухналите скандали между институциите в България, в които основни роли играят президентът Първанов и вицепрезидентът Марин, след лобирането на БСП за изгодни преди всичко за Русия енергийни проекти, не е трудно на човек да си зададе подобен въпрос. Но да оставим столетницата в агонията й. Съвременната БСП е вече труп и за това красноречиво говори днешното писмо на някои интелектуалци останали в нея, което имахме удоволствието да публикуваме тук.
Да се върнем към статията на журналистката Анелия Петрова от Детройт, с която се запознах веднага, след като материалът й излезе в интернет. При разговора ни тя се опита да ме убеди, колко е лошо положението в България, в държавните институции и в пресата, където едностранчиво се тълкуват фактите, трудно се чува чуждото или различното мнение… Тя изтъкна пред мен много силни мотиви да напише своето мнение. Запита ме дали разбирам колко по-назад сме от страните, в които демократичните принципи имат далеч по-дълбоки исторически корени. Но в същото време, направените от мен проверки, предизвикани от нейните емоционални твърдения доказаха, че колкото и нещата у нас да не са идеални, в Република Македония са в пъти по-зле…
Г-жа Петрова спомена, че в българския интернет трудно се открива голямо разнообразие от мнения по казуса на Спаска Митрова. Вероятно е така, у нас медиите винаги са заети предимно със силните на деня. И все пак, една справка в Гугъл показва, че положението по въпроса съвсем не е толкова безнадеждно.
Преди около месец, след като следящите делото в Гевгели се обезвериха, че съдът ще може да спази законите на собствената си, иначе обявена за демократична държава, в Чикаго бе организиран инициативен комитет начело с Петър Божинов, който написа открито писмо (публикувано тук).
В понеделник то бе изпратено до президента на комшиите ни, както и до различни техни мисии в Америка и Европа. Нека сега направим проверка в www.google.com и напишем името на Петър Божинов и Спаска Митрова, за да открием как иначе набедените в пристранност български медии са отразили инициативата на този комитет.
При търсенето, резултатите от което може да видите на снимка #1, ще открием, че за изтеклия месец 17 издания са съобщили за инициативата. Нека сега направим същата проверка, но вече с името на Анелия Петрова – ще видим, че нейното име, за една седмица само, вече е упоменато 73 пъти (cнимка #2).
В какво Анелия Петрова може да упреква медиите ни? Личното мнение на една единствена българка от Детройт, е по-широко разпространено от апела на инициативен комитет в Чикаго, подкрепен от нашия сайт и редица други редакции на български медии по света! Единствено и разбираемо г-жа Петрова може да започне да се съмнява в искреността на “Дума” и “Труд”, където нейният материал излезе едновременно (едва ли не съгласувано) седмица по-късно, в разгара на войната между институциите.
Не доказват ли тези цитирания, че живеем в по-демократична държава отколкото нашите съседи? Малко ли са доказателствата, че дългогодишната асимилативна политика и пропаганда така подтиска българите в Р.Македония, че те не смеят да признаят българските си корени? (Вижте видеото най-долу)
Ето извадка от македонски официален документ, поместен и на уеб страницата на президентството им:
Етнички групи: Македонци (64,18%), Албанци (25,17%), Турци (3,85%), Роми (2,66%), Срби (0,84%), Власи (0,48%), и останати етнички групи (1,04%)
Да виждате да е посочено, че има българско малцинство в съседната ни държава? Последното указано малцинство са власите, което при техния процент ще рече, че са 10 хил. (от 2,1 млн. общо население). Колко тогава са българите? Колкото едно село?
А според друг техен официален документ, в който са описани, какви са македонските малцинства в съседните им държави четем:
БРОЈНОСТ НА МАКЕДОНСКАТА ДИЈАСПОРА Македонско национално/јазичко малцинство – Бугарија Само-проценка 1.500.000, МНР – проценка 750.000
Ще се съгласите ли с написаното от македонски власти, че около 1 млн. от живеещите само в югозападна България нямат българско самосъзнание? И, което е още по-важно, ще се съгласят ли самите хора в Пиринска Македония, че не са българи? Дори и насилието, упражнено върху тях след Втората световна война от комунистическия режим на “вожда и учителя” Георги Димитров, не успя да изкорени българския им корен. Ако не г-жа Петрова, то поне услужливата редколегия на в. “Дума” би следвало да притежава памет за всичко това.
Както вече казах, от моя разговор с г-жа Анелия Петрова научих, че от Детройт тя е търсила и проучвала само в една посока – да докаже колко нашите медии са изостанали и как реакциите на нашите управници не са адекватни. Но показвайки недостатъците на българските институции, тя неусетно ни заставя да направим паралел със същите институции в съседна Македония. И за първи път да се почувстваме щастливи, че сме родени по по на Изток.
Ще изредя най-основните разминавания на г-жа Петрова с реалните факти, което прави нейното, иначе добре написаното и вълнуващо съчинение да виси единствено на добросъседските чувства към Р.Македония.
Пък и дано във в-к “Дума” разберат, че е по-добре да бяха взели някоя друга статия на г-жа Петрова, както сме направили ние тук.
И така къде г-жа Анелия Петрова бърка.
Още в първия ред тя нарича Спаска Митрова македонската гражданка с български паспорт, въпреки че предвид на стеклите се обстоятелства по-правилно е тя бъде представена като македонска гражданска с българско самосъзнание – паспортът е получен едва в 2009-та, но самосъзнанието го е имала далеч преди това, нали? Следват оценки, декларации без факти, а противозаконното разделянето на невръстно дете от родна майка е описано, като «невъзможността на г-жа Митрова да комуникира с двегодишната си дъщеря Сузана». Както се казва, без коментар. И след това все в същия дух. Ето защо ще подчертая само най-важното.
Анелия Петрова: «Спаска не говори български.”
Интересно, тогава на какъв език говори? А шопите на какъв език говорят? А добруджанците? Какво толкова е виновна Спаска Митрова, че не знае добре литературния български език? Нима някой в Македония е създал условия за подобно обучение? Нека припомним, че е изучавала английска филология, не българска. Бившият ни министър председател, който до преди 20 години бе съветски гражданин, доскоро също бъркаше някои думи. Да не даваме пример с някогашния премиер от Живкото време Гриша Филипов, който така и не можа да избегне руския акцент…
«Български паспорт се получавал лесно…»
Кой е казал на г-жа Петрова, че получаването на паспорт от българи в чужбина е „сравнително лесно“?! Напротив, никак не е лесно, има хора, които чакат вече по четири-пет години! И откъде се натрупаха десетки хиляди молби и документи, ако получаването на български паспорт ставаше “сравнително лесно”? Напротив, Р.Македония много по-лесно дава гражданство на гораните (българите мюсюлмани) от Косово и Албания, правейки ги на бърза ръка “македонци”.
Добре, ако Спаска Митрова или който и да е сънародник от Македония няма български паспорт, нима това отменя неговата национална принадлежност? Интелектуалци като Симеон Симев, Младен Сърбиновски и др. съзнателно не искат български паспорти, за да не може скопската пропаганда да ги обяви за български „агенти“, на които им се плаща от България, но това не им пречи да изявяват българското си самосъзнание. И, съответно, да си носят последствията…
Следващият довод на г-жа Петрова: За български паспорт “родолюбивата българка“ кандидатствала едва след намесата на българската страна в скандала през лятото на 2009 г.
Направихме справка кога Спаска Митрова е подала молба за гражданство- оказа се, през далечната 2005 г., и подобно на хиляди хора от Македония, Молдова, Сърбия и др. страни, го е получила в средата на 2009 г.
В статията си авторката се опитва да внуши, че спорът е съвсем обикновен и битов. Да, в началото може и да е бил такъв, но решенията на институции и официални лица в Р.Македония го правят уникален. Дали в Македония има друг случай, майка да е осъдена, че не е дала на бившия си мъж да спи в нейната къща, при все че той живее в същия квартал на съседна улица?
Още нещо, което като че ли няма значение за г-жа Петрова. Факт е, че Спаска Митрова е имала медицинска бележка от лекар, че детето трябва да се кърми задължително по здравословни причини. В същото време тя е насила разделена от него! Странни представи за право, хуманизъм, най-обикновена човещина, нали?
Друг абсурд, който не може да не буди гняв и омерзение – защо на Спаска Митрова не е позволено да вижда детето цели седем месеца, след като съдът го е присъдил на нея? Дали има подобен случай в съдебната система не само на Македония, но и на която и да е уважаваща се държава? Съмняваме се.
Защо на няколко пъти адвокати се отказват от поетите ангажименти за защитата на Спаска? Защо в съда и в затвора служебни лица я наричат “българска кучка”, защо е “съветвана” “да си оди во Бугария”? Все въпроси, на които за г-жа Петрова очевидно са неизвестни.
А как да оценим назначената от съда психиатрична експертиза? Дали е била нужна, щом като не е имало никакви симптоми? В крайна сметка, експертизата показа, че Спаска Митрова няма никакви проблеми с психиката. С други думи, не е опасна за малката Сузана. Добре, но и при това положение тормозът продължава! Пред дома на Спаска идват група полицаи, заканват й се, казват й “… да си оди...” в България. Отново коментарът е излишен.
Можем да зададем въпроса на г-жа Петрова: Как би се чувствала тя самата ако са й взели детето и така се отнасят с нея?
Действително българската държава дълго не желаеше, а и днес не иска процесът на Спаска Митрова да бъде вкаран в релсите на политизацията. Това личи достатъчно ясно за човек, който е запознат с фактите. Но не можем да изоставим Спаска Митрова. Не можем да бъдем безучастни към страданието на една майка! Не е нормално на процеса да присъства сръбски представител (съпругът на Спаска е етнически сърбин, но не е сръбски гражданин), а пък да няма български –видите ли, да не би да обидим добрите комшии…
С признаването първи на Р.Македония, ние, българите, нашата държава, доказахме, че зачитаме правото на самоопределяне. Трябва да се разбере обаче, че хората, които се чувстват, които се самоопределят, които са българи, там живеят зле. По-зле в сравнение с всички други граждани на нашата западна съседка, включително с представителите на признатите малцинства. Заради това и един мой приятел от Македония, който няма български корени, като го попитах, кога ще спрат там с тия дрязги и спорове, честно ми отговори, че дрязги ще има докато няма работа, докато няма пари, нали се за нещо трябва да се говори… За това най-удобният “враг” е България – по силата на внушената на няколко поколения представа за “бугарите”, които няма как да не са “татари”, “фашисти”, “окупатори”…
Ето защо съм убеден, че ако нещата бяха наред в Македония, детето на Спаска отдавна щеше да е при нея. А тя иска единствено това – детето си, рожбата си!
Аз и всички, които отблизо следим процеса се надяваме, че днес 11.03.2010 г. съдът ще се произнесе справедливо, според закона!
Пожелавам на Р.Македония по-бързо излизане от кризата, за да не се налага да чувам още от приятели: «Ами що сакаш, доде нема работа, нема пари все ще има приказки. Все ще има проблем с Бугарите»
МВнР привика македонския посланик
Македонското министерство на външните работи заяви, че един граждански съдебен процес между двама родители не трябва да прераства в спор между две държави и техните дипломации, предаде агенция МИА.
Коментарът е във връзка с протеста на българските власти против вчерашното решение на Общинския съд в Гевгели по случая Спаска Митрова.
След едночасово заседание съдът реши да присъди попечителството над тригодишната Сузана на бащата Воислав Савич, който е безработен. Митрова бе осъдена и да плаща месечна издръжка за детето от 40 евро и да го вижда само за няколко часа в петък.
След заседанието българското външно министерство (МВнР) заяви, че
процесът не е бил прозрачен
В тази връзка
в МВнР бе привикан и македонският посланик
у нас Александър Василевски за разговор със зам.-министъра на външните работи Марин Райков.
„Ще се въздържим да коментираме съдебни присъди, но смятаме, че в този случай би било най-желателно бившите съпрузи да намерят общ език и да успеят да се договорят за доброто и бъдещето на своето дете“, се казва в съобщението на македонското министерство на външните работи.
Оттам апелират да не се злоупотребява със семейните драми и човешките съдби за политически цели и потвърждават желанието за изграждане и запазване на добросъседски отношения.
Междувременно в. „24 часа“ цитира информация на ВМРО, че
Митрова е била ударена от бившия си съпруг, когато се опитала да вземе детето за свиждане.
Савич я посрещнал агресивно, отказал да пусне детето, ударил Спаска и счупил мобилния й телефон. Сцената се разиграла в присъствието на двамата адвокати на Митрова.
Решението на съда в Гевгели е
една от основните теми на македонския печат.
Тиражният „Дневник“ цитира един от зам.-председателите българската ВМРО-БНД Ангел Джамбазки, според когото „това отдавна не е въпрос на развод и на семейни отношения, а на държавната политика на Македония към България“.
Близкият до опозиционните социалдемократи „Утрински весник“ задава въпроса „дали това е краят на случая с „българката от Гевгели“ или е начало на нови проблеми за бащата, но и за Македония?“.
Изданието цитира Савич, че е „щастлив, тъй като съдебната система в Македония показа, че функционира“. Той бил наясно, че това не е краят на неговите мъки и че той тепърва ще се сблъсква с проблеми със своята бивша спътничка в живота.
Посочвайки, че обявяването на присъдата вчера беше проследено от голяма група журналисти, повечето от България, „Утрински весник“ вижда причината за този интерес в „огромното медийно помпане и политизацията, който този случай получи през изминалите месеци“.
„Па ща си ти?!“ – такъв въпрос задава
в твоя дом безочлив чужденец.
„Паща си ти?!“ – с такваз псувня смущава
душата ти неканен гост пришлец.
„Паща си ти?!“ – туй питане навред –
при Дрин, при Шар, при Вардар, Мала Преспа драга,
о, Българино, сърбин те полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
японец, негър, циганин, индиец, –
но Българин само се не признавай.
Че си потомък Самуилов, на Атонски
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кои език пей мътний Вардар, синий Дрин,
И езерата, и горите Български!
Не споменавай неразумно Лозенград,
Люле Бургас, ни Булаир ужасни;
ти бе възбудил подозрение опасни,
че на героите техни може би си брат.
Мълчи! А вместо тебе всички дол, пътека,
ще викат с глас през всички времена:
тук Българи са, Българи от памти века!
Април 1913 г. Иван Вазов
Като имам в предвид това което се случва за друго не се сещам….
София. ВМРО няма да отстъпи и ще подкрепя Спаска Митрова до край, се казва в прессъобщение на партията. Според ВМРО – македонският съд в Гевгелия е взел едно изцяло политическо решение по делото на Спаска Митрова. Двама от заместник-председателите на ВМРО – Ангел Джамбазки и Костадин Костадинов следиха процеса отблизо и днес присъстваха и в съдебната зала. Според Джамбазки и Костадинов, е нечувано в един такъв процес за присъждане на родителски права, те да бъдат дадени на бащата, който е безработен.
Фокус нюз
Спаска Митрова загуби съдебния процес за родителски права над малката си дъщеричка Сузана, съобщиха от централата на ВМРО.
Съдът в Гевгели се произнесе с решение към 17.00 часа българско време. Дъщерята на Спаска Митрова ще остане при бившия й съпруг-сърбинът Воислав Савич. Съдебният акт обаче подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяване на решението.
Македонските магистрати осъдиха Спаска Митрова да плаща месечно на съпруга си Воислав по 40 евро месечно.
Драмата с българската гражданка Спаска продължава повече от две години. Тя лежа в затвора в Идризово три месеца, откъдето бе освободена в началото на септември миналата година. Наказанието на Митрова бе наложено по бракоразводен процес, тъй като Спаска не спазила указанието на съда да предоставя на мъжа си стая в къщата на родителите й, където той да посещава дъщеричката им Сузана.
Дарик радио
По повод публикацията на в-к Дума «Кой набеди Спаска Митрова за национална героиня» и предстоящото днес 10.03. заседание на съда в Гевгели
Автор: Петър Стаматов, българският редактор на http://www.Eurochicago.com
Публикацията на г-н Петър Стаматов ме накара да се върна в спомените си повече от три десетилетия назад.
Като млад преподавател ме командироваха от Софийския университет да придружавам група от трима професори от Скопския университет (единият от тях – академик).
Трябва да отбележа, че професорите се държаха вежливо, но резервирано. Само академикът все намираше някакви „проблеми” – ту му били спрели топлата вода, ту асансьорът бил нарочно спрян между етажите, когато той бил вътре в него, и т.н., и т.п.; щял да направи дипломатически проблем за тия нарочно спретнати срещу него и срещу Югославия номера на „бугарите”.
Програмата включваше и посещение на град Копривщица. След запознаване със забележителностите на селището, бяхме поканени да посетим един от битовите му ресторанти.
Както си му е редът, поръчахме неотменната (тогава, не сега) шопска салата и мешана скара. Не закъсня и червеното вино. Само след половин час ледът се разчупи, професорите се разчувствуваха, и без да ги питаме, си признаха, че са завършили Софийския университет, превъзходно говорят български (пък и имената им едни такива – също като на българи) , и спонтанно запяха „Хубава си, моя горо”, „Вятър ечи, Балкан стене”, „Който има мъжко сърце и българско име”… Академикът се муси, муси, пък на третата песен и той извиси фалцет.
Върнахме се в София. Повече не се чуха оплаквания от страна на „югославските” професори. Разделихме се като приятели.