„Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва…“ (Второзаконие 23:19)
„Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин…“ (Матея 6:11-13)
„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона…“ (Матея 6:24)
Господи мой!
Нямам достатъчно сълзи, с които да изплача тежката робия и жестока сиромашия, на която са подложени братята и сестрите ми от една прослойка изедници и кожодери.
Нямам друга сила, освен на духа и перото, с която пламенно да се възпротивя на безчовечните правила и закони, създадени да обогатяват малцина и да опустошават мнозина. Мамон е ослепил сърцата на всички банкери и лихвари, които богатеят върху кризата и изнемогването на милиони човеци. За тях душите са само числа и проценти, договори и клаузи, постановления и наредби, а лихвоимството е проклетата им кръвоносна система, която се задвижва от нечестивото сърце на самия дявол и сатана.
Не минава и ден, в който да не въздъхна от печалната статистика в новините. Статистика за хора, стъпили на ръба на отчаянието, за които смъртта е желателна алтернатива пред мисълта, че съдия-изпълнител ще им влезе в мизерните домове, за да им конфискува празния хладилник, ръждясалата печка и стария телевизор. Статистика на заробени души, които са имали неблагоразумието да изтеглят заем, подведени и съблазнени от празничните банкови реклами, в които винаги се обещават най-изгодните условия. А никъде в договора между банката и заемополучателя не е била отбелязана поне една клауза, която да изисква опрощаване на дълга, когато в живота на човека настъпят кризисни промени, като съкращаване от работа, внезапна инвалидност или смърт на член от семейството, чиято заплата е спомагала за изплащането на заема.
Но от подобни проблеми изедниците с белите якички не се интересуват. Те си искат обратно не само парите, но и лихвата върху тях, която в един момент става наказателна. А тогава неизрядният длъжник има само една съдба – да се превърне в поредния скот от страшната скотобойна на живота. Скот, пред чиито натъжени очи ще се затворят не една, но стотици врати. И дори той да се облегне на неколцина приятели и роднини, които да развържат изтънелите си кесии за него, пак едва ли ще съумее да откачи примката от шията си.
В такъв момент пред душата на длъжника притъмнява. Мракът се сгъстява до отчаяние, а пътят скоро се превръща в черна дупка. Разорението става не просто съдба, но неизлечимо клеймо. Стъпката от праведност до престъпление е толкова малка, че отговаря единствено на искрицата съвест, която би задържала клетника да не извърши посегателство върху чужди пари или вещи. Но дори и тогава, в дъното на отчаянието, банката няма да прояви никаква милост или човещина. Единственото, което нейните служители биха сторили с голямо неудоволствие, е да удължат агонията на длъжника с разсрочване на договора. Тоест:
„Виждаш ли колко сме хуманни към твоя временен проблем от неплатежоспособност? Подпиши новата клауза и намери начин да ни върнеш скъпоценните пари с натрупаната лихва! Защото благодарение на нея ние винаги ще бъдем богатите, а ти ще си останеш жалък сиромах!“
„Богати“ ли се наричате, нечестиви кожодери?
На богатството си ли уповавате, сякаш, че ще живеете вечно? А не знаете ли, че в прилагателното „богат“ е заложена личната ви черна дупка, която е по-страшна и ужасяваща от всичкото разорение и мизерия на целия свят? Имате ли очи, за да видите злощастния капан на тази думичка „богат“, която от времето на бедния Лазар и до днес щраква и заключва душите на богаташите за вечната проклетия от Бога? Понеже не идва ли „богат“ от Святата дума „Бог“? И да решите ли вие, че с тлъстите си авоари и златни кюлчета сте най-вярното олицетворение на хора, свързани с Бога? Не е ли по-вярно съждението, че Мамон, духът на светското богатство, е помрачил сърцата ви, за да припознаете и изповядате именно него за бог?
А какво ще се случи, когато стигнете дъното на черната дупка – тоест, там, където злият демоничен властелин ще изиска душите ви в мига на физическата ви смърт? Ще си спомните ли тогава, че сте живели в безбожен свят, но никак не сте се отказали да си лепнете клеймото „богат“ върху сърцата си? Ще си спомните ли, че не Бог Отец, Господ Исус Христос и Святият Дух, но една друга троица е оковала душите ви с толкова страшни вериги, щото земните затвори и тъмници бледнеят пред личното ви оковаване? А тази друга троица не са ли били алчността, сребролюбието и лихвоимството? Не сте ли били вие приживе най-страшните убийци на човеците, понеже сте ги притискали в дъното на опустошението с една златна писалка и един електронен калкулатор? И няма ли всеки от вас да чуе думите на Гнева Господен, от които скоро ще потреперят всичките земни хълмове и планини? Няма ли Милостивият, Щедрият и Благодатен Господ да ви попита със страшен Глас:
„Защо се наричахте „богати“ и свързвахте Личността Ми със страшните си беззакония, когато Аз никога не съм бил ваш Свидетел, нито вие – Мои слуги? Защо давахте на Моите сиромаси парите си с лихва, когато Аз от Святото Си място съм издал свещената Си заповед да не се дават пари с лихва? Защо сега искате Аз да опростя вашите дългове, когато вие нито веднъж не опростихте дълговете на своите длъжници, но всякога ги довеждахте до чрезмерно отчаяние и най-страшно угнетение? Но ето, казвам ви, че вие никога не сте били богати, но сте същинските бедни, защото върху вас ще се струпат бедите на вечното наказание, което хилядократно сте заслужили? С алчността си вие поискахте да ви въведа в изкушението и Аз ви предадох на Мамон, за да обладае сърцата ви! С лихвоимство пожелахте да се поклоните на лукавия, и той ви награди с краткия земен дял от изобилие, в което се радвахте до мига на смъртта си! Със сребролюбие се превърнахте в кръвопийци за сиромасите, тъй щото кръвта им вика от земята против вас, и ще пояде душите ви като разяждащ огън!“
Затова днес един български поет призовава всички вас – банкери, лихвари, милионери, милиардери!
Дръпнете завесите на банковите си офиси, в които днес се изживявате като богове, и погледнете навън от цифровия си рай – за да видите как на улицата кретат сиромасите, а очите им се пълнят със сълзите от страданието, до което ги докараха вашата алчност, безчовечност и безбожие! И като ги гледате – имайте в ума си Господните думи за бедния Лазар! Защото Творецът и Спасителят на човешкия род няма да се отметне от Святия Си Завет, и непременно ще утеши сиромасите, които вие пренаскърбихте! Но помнете също и сетнината на богаташа, който всеки ден се обличаше в скъпи дрехи и се веселеше в бляскавите си банкети, а накрая наследи огъня на пъкъла – защото до един сте негов образ и подобие!
Образ ще се събере с образа си, и подобие ще се докосне до подобието си!
Господ непременно ще избави сиромасите си от черната дупка на мизерията, за да ги утеши в Лоното на Авраам! Но горко на вас, които в черната дупка на дявола виждате блясъка на личното си благоденствие! Защото то е цената за вечния ви банкрут!
.
Ясен Ведрин
