Интервю на Даниела Горчева с Иван Иванов, председател на Комитет за българо-европейско сътрудничество със седалище Упсала, Швеция
ДГ: Г-н Иванов, главният прокурор на България Борис Велчев, който вече 4 години заема тази длъжност, неотдавна внезапно заяви пред българските медии, че е “за промяна в Конституцията, която да премахне съществуващата недосегаемост на главният прокурор”. Съществуват ли действително в сегашната българска конституция текстове, които правят главния прокурор недосегаем от закона?
ИИ: В сегашната конституция изцяло отсъстват текстове, правещи главния прокурор недосегаем от закона. В нея словосъчетанието „главен прокурор“ присъства 6 пъти. Ще цитирам съответните текстове:
Чл. 84.
Народното събрание:
…
16. изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;
Чл. 126.
(1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.
(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Чл. 129.
…
(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
Чл. 130.
(1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове.
…
(7) Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание.
Чл. 150.
(1) Конституционният съд действува по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
Очевидно е от цитираното, че в Конституцията няма текст, който прави главния прокурор недосегаем от закона. Конституцията не въвежда абсолютно никакво ограничение или пречка нито за налагане на служебно дисциплинарно наказание от Висшия съдебен съвет (ВСС) , включително и с отстраняване от длъжността за извършено служебно провинение от главния прокурор, нито за задържане, разследване от следовател, обвиняване от прокурор и осъждане от съд за извършено престъпление от главния прокурор. Конституцията поставя главния прокурор изцяло равноотговорен пред закона и изцяло равнодостижим от закона, точно както всеки друг гражданин.
ДГ: Добре, но в такъв случай излиза, че главният прокурор не познава добре Конституцията или пък по някакви свои съображения твърди, че оменно Конституцията е виновна за често коментираната недосегаемост на главния прокурор? Всъщност, откъде идва проблемът с недосегаемостта на главния прокурор, проблем, за който се споменава и в решението на Европейския съд по гражданските права в Страсбург по делото за убийството на прокурора Николай Колев?
ИИ: Конституцията е един съвсем несложен текст, неизискващ особени правни познания за разбирането му и е по силите и на главния прокурор. Той безспорно знае, че внушенията му, че бил “недосегаем” и че “вината” за това била на Конституцията, не отговарят на истината. В решението си по делото за убийството на прокурора Николай Колев Европейският съд по гражданските права в Страсбург има предвид част от актуалното време на тази афера в правосъдието от 2003 г., когато правителството на НДСВ прокара абсурдна промяна на Конституцията (чл. 132, ал. 4) в угода на тогавашния главен прокурор Филчев, даваща му власт да спира действия на прокурори срещу себе си и други висши магистрати. Тази промяна продължи да действа до 2007 г., когато под натиск на партньорите ни от ЕС бе отменена.
Това, от което г-н Борис Велчев уж се оплаква, но всъщност брани, идва не от Конституцията, а от нейното грубо погазване чрез действащия от 1994 г. и 2007 г. „Закон за съдебната власт”. Ще цитирам въпросните абсурдни противоконституционни текстове на този закон:
Чл. 136.
(3) Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор.
Чл. 138. Главният прокурор:
1. ръководи прокуратурата;
2. организира и разпределя работата на своите заместници;
3. назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор;
…
5. съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор.
Чл. 141. (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
Чл. 147. При служебна необходимост:
…
3. главният прокурор може да командирова прокурори и следователи от цялата страна за срок до една година.
Ако човек сравни каква трябва да е структурата на прокуратурата според чл. 126, ал. 1 на Конституцията с това, как тя е наложена в чл. 136, ал. 3 на Закона за съдебната власт, ще установи, че тази алинея на Закона за съдебната власт е грубо противоконституционна.
Ако човек сравни какви правомощия и задължения дава чл. 117, ал. 2 на Конституцията на прокурорите и следователите и какви правомощия и задължения дава чл. 126, ал. 2 на Конституцията на главния прокурор с това, какви правомощия и задължения му дават чл. 136, ал. 3, чл. 138, т. 1,2,3,5, чл., 141, ал. 1 и чл. 147, т. 3 от Закона за съдебната власт, ще установи, че тези алинеи и точки на Закона за съдебната власт са грубо противоконституционни.
ДГ: Значи не Конституцията, а цитираният току-що от Вас „Закон за съдебната власт” придава пирамидална структура на прокуратурата и съсредоточава неограничена власт в ръцете на един-единствен човек. Но г-н Велчев е юрист и би трябвало отлично да знае това.
ИИ: Да, би трябвало и той несъмнено го знае. И е редно г-н Борис Велчев (с правомощието на главния прокурор според Конституцията) незабавно да сезира Конституционния съд за отмяна на тези противоконституционни текстове на „Закона за съдебната власт”, даващи му (подобно на някогашния му сталинов “колега” върховен прокурор на СССР Вишински) на военно лично подчинение всички прокуратури, следствени служби, прокурори и следователи, вместо подчинение единствено на закона, според наредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията
Чл. 117.
…
(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
И ако беше приличен човек, г-н Борис Велчев отдавна би направил необходимото. Вместо това сега, в края на мандата, си г-н Борис Велчев да започва да се притеснява, че наред с непредвидената му в Конституцията неограничена власт, която този закон противоконституционно му дава, той получава и непредвидена пълна лична отговорност, от която сега закъсняло, но основателно започва да се плаши и да се жали.
Г-н Борис Велчев започва да съзнава, че противоконституционната пълна власт над прокуратурата, която предшествениците му и той десетилетия държат в ръцете си и с която нерядко злоупотребяваха за извършване и прикриване на престъпления – от свои “обикновени” криминални или политически поръчки на властимащи до поръчки на престъпния свят от най-различно естество, днес, под окото и натиска на ЕС застрашително се връща като бумеранг право към личността на главния прокурор. Ето защо е разбираемо, че г-н Велчев започва да се оплаква, че „главният прокурор е виновен за всичко, което става в прокуратурата”. Защото Европейският съд по гражданските права в Страсбург и партньорите ни от ЕС установяват непрекъснато, че следствието и прокуратурата в България не функционират, както трябва и тъй като знаят, че следствието и прокуратурата в България са изцяло военно подчинени лично на главния прокурор, вече започват безцеремонно да го сочат с пръст като отговорен за това.
И … му става неприятно и го дострашава г-н Борис Велчев. И търси как да се отърси от отговорността си, но … без да загуби пълната си власт над прокуратура, следствие, прокурори и следователи и възможността си за осъществяване на “обикновени” и политически поръчки точно както досега. Затова г-н Борис Велчев не иска премахване на противоконституционното, а иска премахване на конституционното.
ДГ: Тоест, ако правилно съм ви разбрала, Борис Велчев цели да премахне не неограничената лична власт на главния прокурор, а да се отърве единствено от отговорността, която тази власт му дава?
ИИ: Точно така. Той цели запазване на пълната си власт, но освобождаване от отговорността му за нея. Стъпка към изясняване на истината зад манипулацията е изявлението на г-н Борис Велчев: „Главният прокурор трябва да стане един нормален административен ръководител в съдебната власт, с нормални властови правомощия и да се съсредоточи върху методическите действия за уеднаквяване на прокурорската практика, докато надзорът за законността трябва да се прави от апелативните прокурори по места.“
С други думи г-н Борис Велчев иска да се отърве от Дамоклев меч над главата си – че има задължение от чл. 126, ал. 2 от Конституцията да упражнява надзор за законност върху дейността на всички прокурори. Този надзор той малко или повече не упражнява и не желае да упражнява. Затова предлага „на топа на устата“ да са апелативните прокурори и всички останали прокурори, над които той обаче да продължава да има пълна и задкулисна лична административна власт и чрез нея при нужда да може задкулисно да осъществява всичко желано от него.
Така хем „неговото си“ да не му се губи и да продължава да има пълна власт над прокуратура и следствие за продължаващо изпълнение на политически и други поръчки, хем да се отърве от отговорността за състоянието на прокуратурата и следствието. Затова г-н Борис Велчев „ни в клин, ни в ръкав“ намесва Конституцията и изцяло премълчава „Закона за съдебната власт”.
С други думи на главния прокурор Борис Велев му е необходима промяна в Конституцията, която да го освободи от задължението и отговорността да упражнява надзор за законност върху дейността на прокурорите. Но не му е необходима отмяна на противоконституционните текстове на Закона за съдебната власт, които му дават му пълна задкулисна власт над всички прокурори.
И в тази връзка, ако ми позволите, ще спомена озадачението си от и факта, че независимо, че, доколкото ми е известно, от няколко години г-н Борис Велчев си е набавил със средствата на данъкоплатците свой съветник от Холандия – г-н Дато Стейнхаюс (бивш главен прокурор на Холандия, вярно със своите си истории и скандали там преди пенсионирането му), той или не ползва добри съвети на този господин, или съветите му чисто и просто не са добри, а са съвети единствено как да си запази „на работата лекото и на хляба мекото“.
ДГ: Какви биха могли да бъдат последствията за гражданите и за съдебната система, ако този ход успее?
ИИ: Пресметнатата лукавост на г-н Борис Велчев е нова сериозна заплаха за съдебната система, прокуратурата и гражданите.
Ако ходът му успее, прокуратурата ще остане без известен на гражданите върховен едноличен орган с лични задължения, правомощия и отговорност на титуляра му да упражнява надзор за спазване на законността в действията над всички прокуратури и прокурори. Не ще има кому гражданите да подават официална жалба срещу действия на председателя на Върховната касационна прокуратура и председателя на Върховната административна прокуратура, срещу действия на върховни и апелативни прокурори. От друга страна, без да върши никаква работа за спазване на законността в прокуратурата и без да има никаква отговорност за тази законност, със запазване на пълната си административна власт над нея и със запазването на военно-йерархическата й структура и подчиненост, г-н Борис Велчев задкулисно ще продължава да има днешната си огромна власт да може задкулисно да върши политически и други поръчки, да “заработва” за себе си и да дава възможност на други да “заработват” за тях си.
Очевидно пак се касае за „реформа“ „Пременил се Илия, та пак в тия …” (че и в още по-нелицеприятни одежди). Въпросът е дали граждани, граждански организации и уж демократични партии пак ще бъдат прилъгани или ще съумеят най-сетне да поставят на местата им вечни имитатори.
ДГ: Според вас какво трябва да се направи?
ИИ: Това, което трябва да се случи, за да потръгнат нещата в прокуратурата, е на главния прокурор да бъдат отнети противоконституционните функции, правомощия и власт, дадени му от противоконституционните разпоредби на Закона за съдебната власт, започвайки със сталинистката военната йерархия на подчинение в прокуратурата и подчиненост нему на всички прокурори (и следователи) в скандално нарушение на цитирания по – горе чл. 117, ал. 2 от Конституцията.
Обаче само това и направено отделно “на парче” само в прокуратурата, не ще даде за резултат радикално оздравяване на изпадналата в хронична криза до разпад цяла право- и законоохранителна система на държавата, включваща и полиция, следствие и съдилища. Необходима е едновременна синхронизирана основна реформа на цялата право-и законоохранителна система, напълно възможна в рамките на днешната конституция.
ДГ: Вие споменахте, че често чуваме апели за промяна на Конституцията, но без да се конкретизира какво точно трябва да се промени в нея? Няма ли опасност тези апели всъщност да ни докарат дотам, че да се озовем с една наистина недемократична Конституция?
ИИ: Днешната конституция бе изследвана под микроскопа на най-маститите конституционни експерти на най-престижната най-стара институция на днешния свят за човешки и граждански права, Съветът на Европа, като критерий за приемането или неприемането на България в нея. И днешната конституция бе проверена и установена от тях за демократична конституция, основа на една правова държава и тази държава бе приета за членка през високия праг на Съвета на Европа. Години по-късно на основание на същата конституция България бе приета за член и в друг съюз на демократични държави – НАТО, а по-късно и в Европейския съюз. Днешната конституция изтърпя без значителни промени проверката на цели 18 години бурно време без никой досега да е бил в състояние да докаже, че нещо в нея е било пречка за демократичното правово развитие на държавата напред. Затова гражданите днес трябва да бъдат здравословно подозрителни към всякакви конституционни месии-заклинатели, за да не осъмнат някой ден с конституция от рода на някогашната на някогашния им “тато” Тодор Живков.
сп. „Гласове“ Холандия
