„Като бивш редник… другар и приятел на старшина Николай Цеков Тодоров, станал единствената жертва от българска страна на летище „Рузине” на 9.09.1968 г., искам право на отговор! Лично аз поне три пъти съм слушал по националните масмедии как някогашният началник на Генералния щаб на БНА ген. полковник Атанас Семерджиев, за да оправдае свои действия, говореше неистини по случая, които сквернят светлата памет на загиналия български воин! В предаването на Лили Маринкова от 25 август по БНР ни беше изнесена една истинска лекция по „каканижене” от някой си проф. Георгиев, от която за 40 минути поне аз не разбрах каква е връзката на починалия през 1937 г. Томаш Масарик със събитията в Чехословакия и света през 60-те и 70-те години на 20 век…“
Това са редове от писмо на Стефан Здравков и Инициативен комитет до президента Росен Плевнелиев, министъра на отбраната Ангел Найденов, кмета на гр. Мездра Иван Аспарухов и до Съвета за електронни медии (СЕМ).
В писмото се казва още:
„С група приятели от Мездра възстановихме на 9.09.2005 г. паметната плоча в СПТУ, където е учил Николай Тодоров, свалена след неправомерните действия на тогавашния посланик на Чехия в София. Преди 10 г. бронзовият бюст от паметника на ст. Н. Тодоров в родното му с. Бъркачево, Врачанско, е задигнат, от писмо на МО и снимка от 2005 г. разбираме, че и паметникът в Нови дум е повреждан. По случай 45-та годишнина от тези паметни събития с брата Петър, единствен жив пряк наследник на ст. Тодоров, и група от местни доброволци ще посетим Прага и Нови дум, където е отвлечен и умъртвен Николай Тодоров, за да положим на паметника цветя в знак на уважение към паметта му. Ще направим кратък филм и възпоменателна книга, като настояваме за възможност за равноправно отразяване поне в обществените медии.
С настоящето се обръщаме към изредените по-горе институции, народните представители от Врачанска област, ген. Христо Марински и други съслуживши на старшина Николай Тодоров за съдействие и съпричастие! Ако общините Мездра и Бяла Слатина отделят по хиляда лв. – група ветерани с микробус и инструменти ще стигнат до Прага и ще ремонтират паметника.“
Не споделяме мнението на автора на писмото и на Инициативния комитет, от чието име е изпратено, че инвазията в Чехословакия е нещо, с което българската армия може по какъвто и да било начин да се гордее. Това послушно изпращане на български войници в Чехословакия през 1968 г., за да участват те, заедно със съветски военни, в смазването на Пражката пролет, е срам и позор за българските управници и за БКП, които са го позволили. (Не, че е учудващо това тяхно послушание и усърдие в едно време, в което без малко България да стане и 16-та република на СССР.) Но в името на безсмислено загиналия през 1968 г. български войник Николай Цеков Тодоров, даваме гласност на това писмо, което хората, които са го познавали и го помнят, са изпратили до различни институции.
Смятаме, впрочем, че неговите бойни другари не бива да се сърдят на чехи и словаци за отношението им към един загинал за грешна кауза български войник. Но памет за един безсмислено изгубен живот наистина трябва да има, защото войниците не са избирали къде да бъдат пратени и вината за инвазията в бивша Чехословакия не е на българския редник Николай Тодоров, който не се е върнал оттам.
.
Еврочикаго
––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Писмото, за което става дума по-горе, е подписано от Инициативен комитет от гр. Мездра и носи дата 26.08.2013 г. Под него са дадени пощенски и е-мейл адреси и телефон за връзка с инициаторите. Главният инициатор Стефан Здравков е редактор на в. „Сирак“ и председател на фондация „Искър“.
