Владислав Ножаров, Vladislavnozharov.com
.
Началото на историята започва през 1997 г. с въвеждането на „валутен борд“ в България. Причината – проблеми в управлението на страната, възникнали поради стремежа на правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закриват губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс. Обстановката се задълбочава до степен на икономическа криза. Тя от своя страна предизвиква политическа криза, масови протести в цялата страна и отказ на президента Желю Желев да връчи мандат за съставянето на ново правителство след оставката на Жан Виденов през декември 1996 г. Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 г.) прекратяване на плащанията по външния дълг.
Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при въвеждане на валутен борд. Ето защо – „приятел в нужда се познава“ и МВФ поставя своите условия.
Какво включва споразумението с МВФ и тригодишната програма?За мнозина действителната управленска програма на правителството е т.нар. “матрица” към тригодишното споразумение с МВФ от 1998 г. Най-общо, тя включва следните реформи:
∙ широко балансиран държавен бюджет и увеличаване на прозрачността на фискалната политика чрез закриване на извънбюджетните фондове;
∙ засилване на регулациите над търговските банки по отношение на капиталовата адекватност и големите кредити; успоредно с това – приватизация на държавните банки;
∙ намаляване на митата (т.е. ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ПАЗАРА);
∙ ликвидиране на губещи държавни предприятия;
∙ ограничаване на субсидиите за селското стопанство през фонд “Земеделие”;
∙ проста данъчна система без специални преференции и специален контрол над “големите данъкоплатци”;
∙ ребалансиране на цените в енергетиката и начало на дерегулация в сектора;
ЕТО КАК ИЗГЛЕЖДА „ЛИБЕРАЛИЗИРАНИЯТ ПАЗАР“ В % ПРИХОД ОТ МИТА В КОНСОЛИДИРАН БЮДЖЕТ НА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОД 1990-2012 г.:
В периода 1992-1998 г. се наблюдава двуцифрен процент – приход от мита. След което започва тенденцията за спадане. Причината – МВФ и Валутния борд. България е член на МВФ от 25 септември 1990 г. А през 1997 г. България е във валутен борд – подписва се споразумение от правителството на Обединените демократични сили след тежката икономическа криза през 1996-1997 г. Нещо повече, може да се запознаете с разликите между първоначалния проект, а после и с реално подписания меморандум:
Така се дава старт на голямото „либерализиране на пазара“. Българският производител започва да се конкурира с Европа и останалите континенти. Пазарът ни е залят от стоки с НЕ роден произход, които са значително по-евтини, а в други случаи и по-качествени от българските.
Някои от политическите сили в България изказват в началото своите възражения спрямо „валутен борд“ – СДС, но не след дълго „липсата на избор значително прояснява ума“ и по-единодушно е приета рамката, според която се предначертава страната ни да продължи напред. Това рефлектира директно и върху земеделските производители, които поради отсъствието на защитни механизми и протекция на националните интереси бавно, но целенасочено се обезглавяват.
През месец август тази година получих отговор от Министерството на земеделието и храните във връзка с мое запитване за получаване на данни по заявление за достъп до обществена информация. Интересувах се за производството на български земеделци (плодо- и зеленчукопроизводители) за периода 1990-2012 г. Комисията за предоставяне на достъп до обществена информация даде следващите данни за периода 2001 – 2012 г.:
Видимо производството на картофи, домати, краставици е сринато, но тази спадаща тенденция се отнася и за останалите зеленчуци, за гроздето и други плодове.
ЗАЩО БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗВОДИТЕЛ НЕ МОЖЕ ДА СЪЗДАВА?
На първо място, причината е отсъствието на защита на националния интерес и суверинет! От една страна МВФ /„Валутен борд“ дават условия, предписания и насоки, които държавниците ни се задължават да спазват и изпълняват. Тези правила, колкото и да са правилни, не работят в създадените условия на „либерален пазар“, които в страната са половинчати:
- отсъства политика за стимулиране на българския производител. От 1997 г. страната ни е атакувана с внос на стоки от цял свят. Невъзможно е да се бориш и конкурираш, когато още на старта условията за търговия не са равнопоставени. Държавата ни отваря пазара за чуждестранни продукти, но същевременно не подпомага производството, което директно негативно рефлектира и констатираме последствията. Отсъства подсилваща данъчна политика за подпомагане на производителите, които трябва да създават! За сметка на това съществуват разнообразни такси, лицензии, сертификати… генериращи разходи. Законите постоянно се видоизменят и адаптират, което води до несигурност и допълнителни разходи за частниците. Нерядко и до фалити. Всъщност значителен принос за фалитите се налагат и от банковия сектор, който сам по себе си не е конкурентноспособен към световния банков пазар и разплащания. Ето го и парадоксът – банките в Европа и банките в България, съпоставени с производителите от Европа и тези от България. Всички сме добре запознати за „банковия произвол“, „монопола на банките“, „огромното обезпечение необходимо за получаване на кредит“, за „сериозните условия и изисквания за нуждите на кредитирането„, за „високите лихви по кредити“. Всичко това отдавна назад във времето е регламентирано и решено на европейско ниво. Условията на кредитиране и въобще финансовите взаимоотношения между клиент – банка, нямат много общо при съпоставка на банки, опериращи в Европа и банки, работещи в България.
В тази връзка и като още едно доказателство прилагам „таксата“ от 1,59 лв. (тук), взета ми от Министерството на земеделието и храните, платена през Централна кооператива банка, която стои на входа и изхода при общуване между държава и граждани. Банковата им такса е 6 лв!
Докато услужливата дама, работеща за банковата институция, подготвяше разплащането си – мислех колко е еволюирала формата на рекет през годините в България. В началото се плащаше месечна такса „спокойствие“ на мутрите за охрана. Сега народът е задължен при разплащания с държавата да го прави за сметка на безобразно високи такси, определяни от „частни бизнесмени“. От друга страна е намерено решение с един много „изчистен метод“ , а именно – да си задължен да работиш със същата банка – ставаш съответно клиент – тогава високите разходи (такси) значително спадат, но за сметка на това плащаш задължителна месечна банкова такса. Ето тази „ЦКБ формула“ е винаги успешна – баламурниците плащат високи банкови такси, а по-далновидните са винаги добре дошли за клиенти на банката. Чудесни управленски и държавни решения, които безспорно защитават националния ни интерес!
Следват въпроси – как да си конкурентно способен, когато финансирането е СКЪПО? Как да създаваш качествен продукт на ниска цена, да имаш добра реализация и да не си ощетен нито от контрабанда, нито от официалния внос или „една идея по-легално внесени стоки“ под друг митнически режим? Или как продукцията да бъде насочена за износ и реализация зад граница?
Зеленчукопроизводителите излизат нерядко на протести, имат искания за подпомагане, субсидия, дотиране… Реално такава помощ се отпуска от българския бюджет, т.е. от нашите пари като данъкоплатци. Ала отново за съжаление няма яснота за начина, по който реално средствата подпомагат производството, защото ние като потребители не сме усетили по-ниска ценова разлика за продуктите от производители, към които е била насочена субсидията. „Връзката“ по този начин е пак прекъсната и се прилива от пусто в празно. Друг възможен стимул, който при необходимия качествен контрол е приложим, е за намаляване или дори премахване на мита, акцизи и такси за първичните семена, разсад, минерални торове, препарати за растителна защита и прочие. Не е невъзможно отново да се върне облекчение при ползването на гориво за земеделски цели или да се въведат специални тържища, където земеделците да имат достъп директно до крайния клиент. Тъй като сега по веригата има доста прекупвачи – комисионери. Всичко това ще доведе до стимулиране и реална конкурентна способност, но сякаш отсъства воля и желание за приложение.
Като паралел за „либералния пазар“ още в далечната 1997-1998г. официално ЕС прави по-улеснен достъпа на български стоки до Европейския пазар. Само, че има една малка уловка – квотите. Принципно България има достъп и може да правим търговия на „преференциални условия“, но пък квотите налагат ограничения, с което „либерализацията на пазара“ в България става по-скоро едностранчива, отколкото справедливо цялостна. Ето защо без изненади съотношението внос – износ на стоки е в полза на вноса.
Всичко е навързано и може да се събори, като „ефектът на доминото“. Този политик, който първи успее да наложи волята си, желанието да защити интереса на българските граждани, националния интерес и суверенитет, ще постигне и търсеното „национално единство“, и просперитет! Тогава няма да има нужда, някои държавник да се удря в гърдите и да казва: „аз съм национален обединител“, защото самите действия и постигнати резултати по естествен ход ще говорят за това. А не просто да се хвърля прах в очите, защото дори и народът да не е достатъчно информиран и грамотен, ние имаме очи и можем да виждаме, както и да правим връзки между различни данни и статистики, които доказват водената целенасочена политика на ГЕНОЦИД от всички политици на България от по-новото време до днес!
Следва информация за „Обмитяване на пресни плодове и зеленчуци в ЕС“ от агенция „Митници“ през юли месец 2013 г:
От данните се вижда, че основните „играчи“ са Мароко и Турция. Тази статистика има отношение към земеделското производство. В таблицата на отдел „агростатистика“ (по-горе или тук) се вижда драстичния спад в производството и на домати, и на краставици. През годините „Либерализацията на пазара“ води със себе си и разнообразни опции за митническо обмитяване на плодове и зеленчуци в ЕС. С тях може да се запознаете – тук, но освен легалните способи за внос, съществуват и други, където зеленчуковата мафия е тясно специализирана, а държавниците ни с широко затворени очи не обръщат внимание на загробващи факти от живота на българите в България.
Ето защо ако помните, преди 7 седмици отправих официално запитване относно приходите от мита в държавния бюджет към „10 институции“ в България (тук) . Зададеният въпрос бе:
До каква степен има ефективност за икономиката и до колко се защитава националния интерес и суверинитет на държавата, и българските граждани при показателите отнасящи се и към „МИТА” в консолидирана фискална програма на Република България описани в „графика 1” (тук)?
Преди 21 дни изтече приетият срок за отговор. За съжаление констатираните от мен факти и вниманието, което исках да обърна към въпросните интитуции, изглежда е неглижирано. И към момента няма отговор от държавните адресати: Министерството на финансите, БАН, Институт за икономически изследвания, Българската стопанска камара; отговор отсъства и от Конфедерация на труда „ПОДКРЕПА“, както и „частните“ – Институт за пазарна икономика, Институт за модерна политика, Институт за развитие на публична среда, Институт за социална интеграция. Прави впечатление, че на сайтовете от повечето институти е обявено, че се занимават с „мониторинг“… „мониторинг и на държавната администрация“. Навярно наблюдението, което извършват, е по-особено и при зададени други параметри. Явно никои не пожела да вземе отношение по темата за ниските приходи от мита в бюджета. Единствено г-н Георги Ангелов от институт „Отворено общество“ взе отношение по-мейл, с което можете да се запознаете (тук).
Преди да продължа със същината искам да ви довера, че междувременно направих запитване до
централната информационна служба „Europe Direct“ във връзка с темата „мита“, като господата от там ми отговориха за 4 работни дни (тук). Правя този паралел и отбелязвам дисонанс при работата на български и европейски институции, с което приключвам общуването си с адресатите по тази тема.
Трябва да се знае, че България като част от ЕС няма възможност да определя ставките за мита – те се определят на европейско ниво и отделна страна – членка няма влияние. Приходите от мита в ЕС се превеждат на общия европейски бюджет. (Известна част остава в страната, която ги събира, за покриване на разходите по събирането. Например при производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп, от 2000 г. на държавите-членки се разрешава да задържат 25 % от сумата на събраните традиционни собствени ресурси за разходи за събиране.) Т.е. приходите от мита само счетоводно преминават през българския държавен бюджет, но след това се внасят в общия бюджет на ЕС (включват се във вноската в бюджета на ЕС).
Важен въпрос е събираемостта на митата, която е изцяло под контрола на съответните национални власти. Но митата в наши дни като цяло са сравнително ниски, така че от тях не може да се пълни бюджетът. Обаче засиленият контрол и събираемост може да доведе до много повече приходи от други косвени данъци, които се събират на границата – акцизи и ДДС. Така че намалението на контрабандата при митата ще има много по-голям положителен ефект върху приходите от акцизи и ДДС. Вече друг въпрос е доколко има воля и желание да бъде защитен националния суверинитет и интереса на народа!
В заключение, смятам за важно да бъдат повече хора запознати за начина на формиране на годишна вноска на Република България към ЕС:
Европейският съюз има „собствени ресурси“ за финансиране на своите разходи. Законово тези ресурси принадлежат на Съюза. Държавите – членки ги събират от името на ЕС и ги прехвърлят към бюджета му. Собствените ресурси са три вида:
– Традиционни собствени ресурси (ТСР) — състоят се главно от мита, начислени при внос на продукти от държава извън ЕС. Те носят приблизително 12 % от общите приходи.
– Ресурсът на база данък добавена стойност (ДДС) е единна процентна ставка, която се прилага към хармонизираните приходи от ДДС на всяка държава-членка. Ресурсът на база ДДС представлява 11% от общите приходи.
– Ресурсът на база брутен национален доход (БНД) е единна процентна ставка, прилагана към БНД на всяка държава-членка. Въпреки че е балансиращ елемент, той се е превърнал в най-големия източник на приходи и днес възлиза на 76 % от общите приходи.
Бюджетът не е изцяло финансиран от собствени ресурси, а също и от данъци и удръжки върху приходите на персонала, банкови лихви, вноски на трети страни по някои програми на Общността (например в областта на научните изследвания), възстановяване на средства на Общността по неизползвани помощи, лихви за просрочие, както и салдото от предходната финансова година.
В тази връзка мога да изкажа съжаление, че държавата ни има към момента около 39% усвояемост (тук) от договорните суми с „Общността за помощи“. Жалко, че никои БГ политик няма смелостта да заяви претенция и предоговори условията за сътрудничество с ЕС. Какво имам предвид? След като връщаме милиарди евро неусвоени средства на ЕС, защо и да не бъде намалена ежегодната вноска на България към ЕС?… Следват усмивки, а животът продължава и на никого от нас не прощава.
София, 1.09.2013 г.
Уважаеми господин Ножаров,
Без да влизам в детайлите на материала Ви, се обръщам към Вас с една молба и с едно извинение.
Извинението е за очевидно забавения отговор от страна на БСК. Предполагам, че това е станало, поради силно намаления състав на Камарата във връзка с летните отпуски. Убедена съм, че оптимално бързо ще Ви бъде отговорено от колегите, след като се върнат отново на работа.
Молбата ми е да имате предвид, че Българската стопанска камара НЕ Е „държавен адресат“, а е неправителствена организация (регистрирана по ЗЮЛНЦ), която НЕ ползва държавна субсидия и по никакъв начин НЕ Е част от структурата на държавната администрация.
Предварително благодаря за разбирането.
С уважение,
Ани Алашка
(Връзки с обществеността, БСК)