Тома Томов, в. „Труд“
.
Мислех, че е убит. Такива бяха съобщенията от юли, миналата година. Стреляли по него, бил тежко ранен или най-вероятно мъртъв.
Шефът на саудитското разузнаване принц Бандар бин Султан, с прякор Бандар Буш, защото за 41-вия американски президент той беше като син, а за 43-тия като брат, 40 години посланик във Вашингтон. Нито потвърдиха, нито отрекоха, сякаш изчезна в мрака.
И изведнъж – The Comeback Spy. Шпионинът, който се върна от Кремъл. Докато го погребваха, той взе, че възкръсна. Авторът на
американо-саудитския таен план
за прекрояване на Сирия.
Принц Бандар е легенда, мит. Заченат някъде в пустинята, в случайна палатка, майка му е робиня, черна. Любовница за нощта, която саудитските принцове получават в знак на благодарност от бедуините, когато им гостуват. Бащата, принц Султан, беше губернатор на Рияд и официално имаше тридесет и двама синове от различни жени. Става въпрос за признатите, непризнатите не се броят. Майката получавала петнадесет долара пенсия месечно.
Но тук важен е дядото – Ибн Сауд. Пълното му име е Емир Абдул Азис бин Абдул Рахман бин Фейсал ал Сауд. Сред хората от неговото племе е по-известен като Абдул Азис, едно от деветдесет и деветте имена на пророка. Казват, че се родил през ноември, 1880 г.
По това време цялата територия от Персийския залив до Червено море – два милиона квадратни километра нажежен пясък, е „мъртва“ земя, „заключена“ от пророка Мохамед. Неверник не може да проникне. Не повече от 2-3 милиона души, половината от тях в петдесетина оазиса, другата половина – бедуини. Перманентно гладни, странстващи камилари хищници, за които всичко чуждо, извън палатката е законна плячка. Това, което ти никога не трябва да правиш в пустинята, е да позволиш някой да ти налага да правиш отстъпки. В този свят на вълци единаци всеки, който изглежда като хилава овца, е в смъртна опасност. „Нека те мразят! Важното е, да се страхуват от теб!“ „Страхът е ръка, която, легне ли ти на рамото, с нищо не можеш да я отместиш.“
Бедуините са
чистокръвната арабска аристокрация
и до наши дни.
Днес Саудитска Арабия – 25 милиона души, годишен брутен продукт около трилион долара, десета икономика в света, е управлявана от същото семейство, от внуците и правнуците на същия Ибн Сауд. Крал е Абдула бин Абдул Азис, полумъртъв, чакат го всеки момент. Бандар бин Султан е това, което англосаксонците наричат „the Powers that be“ – невидимата власт.
От години следя действията му. Напомня ми за младия Хенри Кисинджър. Пратен от президента Никсън в Пакистан, уж се разболял от грип, пазил два дена стаята в хотела, а в същност прескочил Хималаите и отишъл в Пекин, в бърлогата на най-големия враг на Америка, да преговаря с Мао Дзе Дун и Джоу Ен Лай. Това, за което се договориха, буквално взриви тогавашния свят, измъкна Америка от една губеща война във Виетнам, срина по-късно една империя – Съветската, и разчисти пътя на Китай към това, което днес е – сила номер две, спокойно очакваща (полагащото им се според тях) първо място.
Седем пъти през последните шест месеца от Рияд излита четиримоторен А-340. Принц Бандар лично пилотира машината.
Освен дипломат, той е и военен пилот. Каца в Москва, незаснет от нито една камера, невидян от нито един журналист. Следват часове разговори, само последния път четири часа, с Владимир Путин в неговата вила.
Това, което изтече, оскъдна информация, има контурите на една нова Ялта, договорката между Сайкс и Пико от 1916 г. за границите на Близкия Изток, подялбата на арабския свят между Лойд Джордж и Клемансо.
Бандар е предложил на Путин съюз със Саудитска Арабия, запазване на руските интереси, военноморската база Тартус, влияние и присъствие в региона, покупка от саудитския кралски дом на минимум за 15 милиарда долара руско оръжие.
„Каквото и да се случи“, е казал Бандар, „в резултат на военните действия в Сирия, ние ще контролираме всичко и напълно. Няма в никакъв случай да разрешим на която и да е от ония малки държавички в залива (като Катар например) да прокарват тръбопроводи през Сирия и да продават газ в Европа.
Ще защитим вашите, руските, на „Газпром“ интереси. Вече поправихме някои романтични глупости и предателства – Арабската пролет в Кайро, стоим зад режима на генерал Ал Сиси с дванадесет милиарда долара.“
Бандар е подчертал, че те държат чеченците, които се бият в Сирия, здраво за каишката и няма да им позволят никакви акции по време на олимпиадата в Сочи.
Саудитска Арабия можела да осигури спокойствие в Руския Кавказ.
На Владимир Путин му е било ясно дадено да разбере, че Бандар е съгласувал предложенията с приятелите си от Вашингтон. Бандар е казал, че могат да изолират сирийските мюсюлмански братя, че контролират салафитите. „Аз въоръжавам противниците на Асад, във ваш и в мой интерес е въпреки това да ги държа здраво. В крайна сметка от Алепо до Грозни са деветстотин километра“.
Ние не знаем какво от това е вярно и какво не е. Но… Анушка вече е разляла олиото (б.р. – цитат от „Майстора и Маргарита“ на М. Булгаков).
Със или без съгласието на световното обществено мнение САЩ ще ударят Дамаск. Последиците ще бъдат катастрофални. Какво тук значи някаква си Нобелова награда за мир? След американския удар преговорите за новия Близък Изток вероятно ще могат да започнат.
Бях в Съединените щати, Ню Йорк, две седмици „на стаж“ при Уолтър Кронкайт, в студиото на Си Би Ес. Един следобед имаше голяма суматоха, Хенри Кисинджър обяви във вечерните новини „Peace is at Hand“ – мирът във Виетнам е на една ръка разстояние. След това имаше акламации, възторг и много алкохол в целия отбор на Кронкайт. Всички журналисти от екипа буквално ненавиждаха Никсън.
Няколко години преди това, Кронкайт беше ходил във Виетнам лично, за да прецени обстановката на място, по време на офанзивата Тет на Виетконг. Попада под огън, лично ръководи сражението и след като се върна в Америка, обяви от екрана, че трябва да се разберем с Виетнам като достойни хора и че е необходим мир.
Президентът Линдън Джонсън гледа емисията и след това казва: „Щом като загубих Кронкайт, загубих средна Америка, обикновените американци“. Джонсън се отказа от втори мандат, демократите загубиха срещу Ричард Никсън и няколко години бяха необходими на новия президент и Хенри Кисинджър, за да измъкнат Америка от Виетнам.
В оная вечер, когато мирът беше на една ръка разстояние, а това беше така защото Кисинджър и Ле Дък Тхо бяха подписали тайно споразумение в Париж, се получи „засечка“. Министър-председателят на марионетното правителство в Сайгон /не си спомням дори името му/, обяви, че не е съгласен, защото не бил консултиран.
Тогава, за да покаже мощта си, Америка извърши най-голямата бомбардировка на Северен Виетнам със стратегическата си авиация, бомбардировачите Б-52. Съветският съюз мълчаливо изтърпя всичко. Преговаряше с Кисинджър, а след това прие Никсън в Москва. И тръгна разведряването.
Ако не бяха саудитите, може би нямаше да рухне Съветският съюз. Когато руснаците влизат в Афганистан, Вашингтон и Рияд наливат милиарди долари в борбата със съветската окупация. На всеки долар, който харчи суперсилата Америка, саудитците прибавят по още един.
Но те дават и нещо, което Щатите не притежават – хиляди бойци (сред тях е и Бен Ладен), които доброволно отиват да се бият в чужда страна, водени от своята религия. Саудитска Арабия увеличава продукцията си на петрол до такава степен, че сваля цената му до малко под десет долара на варел. Това е глобален финансов покер, който довежда съветската империя до фалит.
Малко известно, че принц Бандар отива в
Москва за тайна среща
с Михаил Горбачов. Принцът описва разговора с Горбачов така: „Руснакът седи срещу мене, ръкомаха, емоционален. Преводачът му говори алжирски арабски, едва го разбирам. И по едно време ми писна: „Г-н Генерален секретар, аз мога да Ви помогна да се изтеглите от Афганистан с чест и достойнство.“
Горбачов ми отговори: „Следя и знам всичко, което вие, саудитите, правите в Афганистан. Харчите 200 милиона годишно там, за вашите хора.“
Прекъснах го: „Моля Ви спрете! Опасно е, когато лидерът на една свръхсила получава неверна информация. Слушайте ме внимателно, моля Ви. Ние не харчим 200, харчим 500 милиона! Вашите момчета загиват, ние харчим само пари и винаги може да си напечатаме още. Винаги може да продадем още петрол. Ние и американците, ако губим нещо въобще, това са хартийки. Докато Съветският съюз губи танкове, самолети и най-важното – човешки животи и престиж.“
Горбачов клеква. „Ако не ни насилвате и унижавате, ако не ни забиете нож в гърба, ние ще се изтеглим. Може да кажете на Вашия крал, че до март догодина аз ще напусна Афганистан.“
Принцът може да ви изглежда като американска марионетка, но това е толкова куха схема, колкото изграждания десетилетия от западните пропагандни централи образ на Бен Ладен. Саудитите никога не са били колонизирани от Европа. Никога не са били завземани от кръстоносци или от други „неверници“. Саудитска Арабия е
зоната на пророка
и място на свещените Мека и Медина, което означава тежки отговорности и огромно влияние сред милиард и триста милиона жители на планетата, които изповядват ислям. Това е силна държава в Близкия Изток днес, създадена чрез джихад – свещена война.
През 80-те години Иран и Ирак са във война. Саддам Хюсеин (Америка е зад него този път) напада Иран, умират милион и половина персийци и араби. Аятолах Хомейни бомбардира Багдад с ракети, а Саддам му отвръща с денонощни бомбардировки с ракети „Скъд“ над Техеран.
Западът осигурява на Саддам и химическо оръжие. Триста хиляди иранци са убити от неговото въздействие. Девет страни в Близкия изток имат ракети, даже джуджето Кувейт. Саудитският крал Фахд вика Бандар, заповедта е от едно изречение: „Докарай ми ракети!“ Но откъде? След като Америка не продава, а Съветският съюз е враг?
Задачата е неизпълнима. Саудитска Арабия не поддържа дипломатически отношения с Китай, признава само Тайван. Бандар има един-единствен коз – парите! Китайците произвеждат ракетата DF-3A „Източен вятър“. Най-далекобойните, с най-голям тонаж, предназначени да носят само ядрени заряди.
И този човек, 1000-процентов антикомунист, суперястреб на исляма, убеждава китайското ръководство да му продадат най-доброто, което имат. И да запази цялата операция в тайна от американците! Да ги пренесе от Китай в Саудитска Арабия, да им направи силози и да излъже американските спътници!
В страна, която гъмжи от хиляди американски фирми, съветници, шпиони, МОСАД, ЦРУ. И накрая, гледайки ги невинно в очите, примигвайки, да каже: „Извинявайте момчета, сбърках.“ Но да си запази ракетите. В разгара на студената война!
Наскоро китайският министър-председател посети Рияд и се ангажира да строи там огромен нефтопреработвателен завод. През миналата година Китай закупи повече петрол от района на Близкия изток, отколкото САЩ.
Съединените щати са гарант и протектор на саудитската държава. Това е
един от парадоксите на нашето време
– най-голямата демокрация, кръвно свързана с най-реакционната арабска теокрация, чиято амбиция е да наложи вахабитски, салафитски ислям, непримирим към основните човешки права и свободи. Сключили са съюз, защото им е изгоден. Но утре? Саудитците могат безмилостно да ги изоставят. „От днес вие сте Уругвай, а ние сме си ние. Всеки по своя път!“ – заплашвал ги крал Абдула.
Абдула гледа с подозрение Обама и не му вярва. Той предаде Мубарак, значи утре може да предаде и тях. Казал му е: „Отсечи главата на змията!“ (Змията е Иран, разбира се.)
Предстои основно пренареждане на главните играчи в Близкия изток. Ще останат Турция, Иран, Израел – все по-изолиран, Саудитска Арабия, Египет, ще има нови държави.
И без да си пророк, може да предвидиш един век, в който цената на ядреното оръжие ще падне ниско, ще го притежават още десетки държави, частни неправителствени организации, отделни лица. Ако през ХХ век атомната бомба бе гарант на световния мир, то през ХХI с него ще разчистват задръстената канализация на планетата.
Владимир Путин, мисля, не е Михаил Горбачов. Няма го и Съветския съюз. Но едно е сигурно – Близкият Изток, чиито граници бяха начертани от Лойд Джордж, Уинстън Чърчил и Клемансо, ще отиде в небитието.
По-тъмен хоризонтът не може да бъде.
