Пределно ясно е, че ГЕРБ се възползва от протеста. Както е ясно, че от самото начало на лятото партията се надява тъкмо на това. Без да подозира обаче, че по този начин не вреди на БСП. Точно обратното: помага ѝ.
.
Татяна Ваксберг, Дойче Веле
ГЕРБ ли е проблемът в сегашната ситуация? Въпросът се налага, откакто партията на Борисов се включи еднократно в протестите и с това породи повече гняв, отколкото беше предизвикал кабинетът на Орешарски. Самите протестиращи бяха упрекнати в това, че са се оставили да изглеждат като лице на ГЕРБ. И дори в това, че съзнателно са станали такова.
Това, че ГЕРБ се възползва от протеста, е вън от съмнение, както е вън от съмнение, че от самото начало на лятото партията се надява тъкмо на това – да се представи като част от свястната градска среда и да се легитимира като неин изразител.
Само че не е ясно какво трябва да следва от тези прозрачни желания на ГЕРБ. Да спре протестът? Да не беше започвал? Да си продължи, но да излъчи собствени гранични сили, които да пускат на „Цар Освободител“ само хората с виза? Да се примири, че принадлежи на ГЕРБ и да развее партийното им знаме? Май няма пета възможност. А от първите четири излиза, че улицата е отговорна за желанията на ГЕРБ.
Инсценировката
Що се отнася до групата на Борисов и Цветанов, точно тя е основният губещ от собствената ѝ инсценировка с „присвоения“ протест. Исторически погледнато, БСП винаги е печелила от агресивен противник, а когато ѝ е липсвал такъв, тя си го е създавала. Най-зрелищният пример е пожарът в Партийния дом – сграда, която трябваше да се подпали, за да представи партията като жертва.
БСП печели и от нещо друго – от образа на добре организиран противник, направляван от някакъв невидим център. ГЕРБ ѝ подари и двете – когато на 4 септември реши да докара „протестиращи“ с автобуси от провинцията и ги пусна да налитат на полицаите около парламента.
Кой кой е по улиците на София?
Тези яки мъже, снабдени с метални вериги за сваляне на загражденията, които нападаха полицейския кордон без никаква основателна причина и пееха възрожденски песни буквално под нечие диригентство, са в очите на социалистите идеалният образ на протестиращия срещу БСП. Тази партия е безпомощна само когато е изправена пред обикновено и неконтролирано недоволство – така беше през 1990 година, така беше – със съществени изключения обаче – и през 1997 година. Тази партия е безпомощна и в още един случай – когато я обвиняват във връзки с престъпния свят. Нещо, което е написано по плакатите на протестиращите и което много трудно може да бъде обвинение, отправено към БСП тъкмо от ГЕРБ.
Цели 90 дни
Всъщност не е напълно вярно, че протестът игнорира плановете на Бойко Борисов. Още през юни те станаха повод за сериозни опасения – че при липсата на приемлива алтернатива на управлението един протест срещу кабинета „Орешарски” може да бъде измамно възприет като протест, вдъхновен от фактическия му опонент в политиката – ГЕРБ. Целият бунт започна и продължи въпреки осъзнатата опасност да бъде „присвоен“ от една или друга сила – независимо дали от съществуващата (ГЕРБ) или от някоя проектирана (Реформаторски блок; „президентска“ партия). Просто реакцията срещу едно скандално назначение на кабинета се оказа по-важна. Както и удържането на фокуса на тази реакция цели 90 дни поред – рядък случай за балканска държава, където политическите искания обикновено се разпиляват, размножават, ескалират и водят до главозамайващи обобщения.
