Тъпа овца. Тъпа крава. Чували сте тези изрази, нали? Обидни са, не ще и дума. Само че има нещо много странно в тях. Я ми кажете, къде сте видели остра крава или овца?
Вместо много-много да му мисля, реших да почерпя информация направо от извора. Отидох в едно село, намерих ги аз тия животинки и ги загледах. Пасат си кротко, не ми обръщат внимание. Само от време на време ме поглеждаха и то когато им се пречках в прекомерното си желание да ги разгледам по-отблизо. А очите им – добри и умни. Без майтап, наистина бяха умни. Казах си, нещо не е наред. Откъде са се взели обидните определения? Сетих се, че Цецо – шестте апартамента подслушва всичко, що става, и му пуснах едно искане да ми даде СРС на подслушани крави и овце. Надявах се, че в тях ще открия причината. Той обаче се запъна. Това било засекретена информация. Държавна тайна. Бре, ами сега? Предложих му бартер – той ми дава записаните разговори на кравите и овцете, аз пък си трая за имената на 4-те фирми – спонсори, от които е получил хонорари за „консултантски” услуги. Това са същите фирми, за които си затрая и Краси Стефанов, ексглавният бирник. Тайна били. Заради тайната, Краси го направиха дупетат, аз пък искам сересетата на добитъка.
Разгеле, кандиса Цецо, даде ми ги. Ето част от тях:
– Мууу, здрасти овцо!
– Беее, здравей краво! Как си? Какво ново?
– Добре съм си, паса. А ти?
– И аз съм си екстра. Живота си живея, грижат се за нас хората, не се оплаквам.
– Така е, за нас се стараят, ама за себе си – хич. Много са тъпи това човеците, не мога да им се начудя… Хранят ни, чистят ни, медицинското обслужване е на ниво, имунизират ни. Бдят над нас – нещо лошо да не ни се случи. А за самите себе си пет пари не дават. Напълно са се занемарили. Изоставили са се. Чисти самоубийци. Все си избират възможно най-алчните и нагли управници.
– Да бе, вярно! Страшни тапири са тия хора. Двадесет и четири години ги грабят все с едни и същи схеми и нищо, ама изобщо не им помръднаха нито мозъците, нито сърцата. Децата им направиха наркомани и проститутки. Бащите им и майките им умират от глад, студ и болести в мизерия. Самите те са потънали в нищета, духовна, материална и каквато още се сетиш… Нашите лайна почистват най-редовно, а себе си са затрупали с изпражнения. И най-смрадливите и най-отровни са избутали най-отгоре да ги управляват. И търпят ли, търпят.
– Търпят ли или вече им харесва, когато с тях се гаврят, не знам, но е факт, че не са в ред. Хора, какво да ги правиш. Ха-ха-ха. Мууу, беее… – засмели се кравата и овцата. Радостно мучене, блеене, кикот, смях.
– А бе, мани ги тия. Я виж ей там, по-нагоре каква тревица е излязла. Хайде да отидем да я опасем. А по пътя ще ти кажа още нещо да се посмеем. Ти знаеш ли какви лафове имат хората? „Тъпа овца! Тъпа крава!”. Ха-ха-ха.
Ивайло Зартов,
26.09.2013 г.
