В САЩ затварят Статуята на свободата, връщат раково болни деца, но не спират хуманитарните и военни си помощи по света
.
Външните политики на България и САЩ много си приличат – докато в България стотици хиляди живеят с доходи под прага на физическото оцеляване, част от финансовите и административни ресурси на страната са хвърлени към увеличаващия се поток бежанци от Сирия. Това не може да не предизвика реакции (вж. линк) с въпроса „Защо намираме пари за чужденците, но не и за своите?“
Такъв въпрос задава и Рон Пол (Ron Paul), бивш кандидат за президент на САЩ и настоящ конгресмен от Тексас:
„Помощи, но за сметка на кого? Защо Агенцията за чуждестранна помощ продължава да работи по време на government shutdown (спирането на правителството)? Защо бедните ни деца и ветераните в САЩ са поставени в опасност у дома, а продължаваме да подкрепяме диктатори в чужбина? Защо хуманитарните работници продължат да предоставят услуги на милиони хора от Африка и в Южна Америка?“ (Вж. изявлението на Рон Пол тук: bit.ly/1bQPfFF .) Сенаторът неведнъж е напомнял, че само на диктаторския режим на Мубарак са дадени над 70 милиарда долари за 30 години. Той е против пряката външна помощ: „Това е да се вземат пари от бедните хора в богатите страни и ги дават на богатите хора от бедните страни.“
Ето някои от най-болезнените последици, които настъпват със спирането на правителството в САЩ:
– Повече от 2 милиона федерални работници ще получат своите чекове и заплати със закъснение, а около 800 000 от тях могат да не ги получат въобще (информация от Bloomberg);
– Милиони ветерани няма да могат да получават обезщетения, ако спирането продължи повече от две седмици (The Washington Post);
– Ще бъде спряна програмата за ваксиниране срещу грип, точно в грипния сезон (Associated Press);
– Някои отделения на агенцията по безопасността на храните и водата ще престанат да работят (AP);
– Хранителни програми за жени, бебета и деца може да се разстроят след седмица (The Washington Post);
– Финансирането за малкия бизнес може да бъде затруднено – през последните четири години в малкия бизнес са отпуснати помощи на стойност 106 милиарда щатски долара за повече от 193 000 малки предприятия (www.VisitNC.com);
– Департаментът по труда ще работи ограничено и няма да може да прави проверки по прилагане на законите за здравословни и безопасни условия на труд, които засягат заплатите, работното време и безопасността на работното място (www.RVPconsult.com)
– Ще пострада търговията и туристическата индустрия – вече са затворени много от националните паркове. Това очаква и националния парк Йосемити в Калифорния, Grand Canyon, Алкатраз в Сан Франциско и дори Статуята на свободата в Ню Йорк. По време на последното спиране през 1995-1996 г., около 7 милиона посетители са били върнати от националните паркове, а туристическа индустрия и авиокомпаниите са загубили милиони долари. Счита се, че местните общности губят около $ 30 млн. за всеки ден от спирането (Corbios);
– Програмите, предоставящи образование, здравеопазване, храна и други услуги за около 1 милион деца с ниски доходи и на техните семейства, бавно ще започнат да затварят и стотици деца ще останат необхванати (AP);
– Някои обезщетения за неработоспособност може да бъдат прекъснати (източник: Център за американски прогрес);
– Може да бъде отказано лечението на някои раковоболни деца, докато правителството е затворено. От Националния институт на здравеопазването заявиха, че не е възможно да приемат всички, и връщат около 200 пациенти всяка седмица от нейния клиничен изследователски център, включително и деца с онкологични заболявания (из заявлението на директора на NIH Франсис Колинс пред Wall Street Journal);
– Това не са единствените последици от спирането, има още много други – предупреждава Business Insider, който очаква, че демократи и републиканци ще трябва бързо да стигнат до сделка, защото иначе ще последват непредвидими протести.
По материали от други медии,
Eurochicago.com
––––––––––
* Спирането не е ново явление – от 1981 г. досега е имало 10 такива спирания. Но всички те, с изключение на едно, са траели само един уикенд, когато правителствените служби така или иначе са били затворени. Изключението в края на 1995-а и началото на 1996-а, е продължило 26 дни. За кризата говори и друг факт – конгресът досега не е успявал да прокара бюджета към началото на новата фискална година ежегодно от 1994 г. насам, и при това без значение дали е контролиран от само една партия или не, но досега винаги е одобрявал „резолюция за продължаване на бюджета“ (Continuing Resolution), съглашение за финансирането на дейността на правителството до договарянето на бюджета. Всичко изглежда като локални вътрешни борби, но последици биха имали глобални мащаби.
