Когато се прибрах в празния дом, ключът изстина в ключалката
Куп стъклени неща,
между които стъпвам.
Със ходилата на нощта
денят помръква.
Сноп тиха самота…
а въздухът е мъртъв.
Обезлистена голота
духа разкъртва.
А входната врата
те помни още, сине.
Безлюдна, вълча самота…
Но и това ще мине.
Жанет Октавиан Михова
