Шест месеца. На 2 октомври 2013 г. се навършиха точно 180 дни от творческата ми командировка в Софийския хотел с игривото име „Затвор”.
Тук му е мястото да спомена, че реалната ми командировка започна още на 28 юни 2010 г. Тогава разбеснелият се блудник – почетен консул на Русия в Бургас Тонко Фотев нареди на подчинените си прокурор Маджаров и следователчето Теньо да ми сменят мярката. Като едни истински майстори на шева и кройката, те ме оразмериха и ме изпратиха на нещо като пробна почивка.
Докато отмарях безгрижно, за мен мислеха блудникът Фотев и експолковникът от КГБ – мутрата Гудков, който по това време беше и депутат в Руската Дума. Тези двамата гении на мисълта раздаваха задачки за изпълнение на българските съдии и прокурори на три инстанции. И в крайна сметка кривосъдниците осъдиха управител на частна фирма за присвояване и безстопанственост без да правят ревизия на самата фирма. От Гинес веднага ги наградиха за подвига и за упоритостта, с която записваха в мотивите си, че нямало нужда от ревизия, защото всичко било доказано?!?
Разбира се, това нямаше как да се случи без любезното съдействие на посланика на Русия, който пък е провел много нежна среща с ексглавния прокурор – другаря Борис Велчев. Именно той включва зеления светофар – и ето ме тук, в Софийския хотел, ощастливен с дълга творческа командировка. Съжалявам единствено, че не пристигнах един ден по-рано – на 1-ви април. Щеше да е симптоматично. Денят на лъжата – денят на Фотев, Гудков и компания корумпирани кривосъдници. Но, карай да върви, няма пълно щастие.
Иначе съм много доволен. За престоя си дотук написах около 90 къси разказчета, което е добре. Всеки първи ден кака Муза си почива, всеки втори ми идва на гости.
.
Ивайло Зартов
