Стоимен Войнов,в. „Дневник“
Да се изгавриш по такъв начин с конституцията и да обявиш, че това е по волята на независимата съдебна система е същото, като публично пред всички да насилиш жена и да обявиш, че е било по любов.
Това направи Делян Пеевски и след това с предварително подготвено писмо изкрещя: „Дръжте Пеевски“ (разбирай „контрабандистите и корумпираните“). Явно няма граници за наглостта, след като
символът на олигархията и политическата корупция
в България се самообяви за успял и почтен млад човек на 33.
Обикновено успехът се свързва с благосъстояние. Пеевски трудно минава за заможен дори и по българските стандарти – с имоти на скромна стойност за олигарх, общо под 100 000 лева и автомобил на над 10 години. Разминаването с действителния му стандарт на живот е очевидно. Пеевски се движи с кортеж от 3 коли, екип от 10 души лична охрана, живее в скъпи и големи резиденции и често пътува луксозно в чужбина. Този, който искаше да контролира злоупотребите с данъци и акцизи като шеф на ДАНС, видимо не си плаща данъците дори и върху разходите за начина на живот, който публично демонстрира.
Част от колегите на Пеевски в парламента го посочиха за успял поради огромен опит в бизнеса. А официално той никога не е имал собствен бизнес, нито участия във фирми. Неофициално или задкулисно заедно с Цветан Василев като представител на икономическите интереси на Ахмед Доган и ДПС контролира значителни активи, между които Корпоративна търговска банка, „Булгартабак“, БТК, „Техномаркет“ и множество други. Но е абсурдно откраднатото от обществото чрез механизмите на политическата корупция да се дава като пример за постижение в мениджмънта.
Може би „успехът“ е в политиката
Лидерът на ДПС Местан многократно посочи като безспорен успех на Пеевски фактът, че за него са гласували хиляди избиратели и той е разширил влиянието на ДПС в Пазарджик и Стара Загора. Журналистическо разследване на „Капитал“ показа, че гласовете за Пеевски са основно от ромски райони. Броят на гласувалите роми се свързва по-малко с програмата на ДПС и с харизмата на Делян Пеевски, а главно с парите, които са платени, за да бъдат купени гласовете им. Безспорен политически успех, няма никакво съмнение.
И още един детайл за хроникьорите. Позовавайки се в писмото си на „независимата съдебна система“, „магистратът“ Делян Пеевски би трябвало да знае, че Конституционният съд не е част от съдебната система. Явно и юридическото му образование е същото като останалите му „успехи“ – заплатено с големи торби с пари.
Като се замислиш за случилото се през отминалата седмица, натрапчиво се набиват и други (не)зависимости:
Всички институции в България вече са напълно независими.
Като се започне с Конституционния съд – независим от това какво пише в конституцията.
Съдебната система е независима от справедливостта.
Медиите на Делян Пеевски и Цветан Василев са независими от истината.
Политиците са независими от волята на избирателите си.
Регулаторите са независими от обществения интерес в секторите, за които отговарят.
Правителството е независимо от партиите, които едва го крепят.
Пълна независимост. Всичко зависи от началника на Пеевски, от Пеевски, бизнес партньорите му и от торби, пълни с пари.
Чудехме се дали изборът на Пеевски за шеф на ДАНС е дъното?
Не е. Още може. Да напуснем НАТО и Европейския съюз или да бъдем изгонени оттам.
А когато „магистратът“ Пеевски натрупа нужния стаж, дори и без ден да е бил на работа, независимият Висш съдебен съвет сигурно ще го избере за…главен прокурор.
Това вече ще бъде тотален успех за Делян Пеевски и ще се постигне най-пълна (не)зависимост в България.
За нормалните хора в България обаче остават още въпроси:
„А ако не искат такъв успех?“
„Ако не са съгласни, освен финансовите ресурси Пеевски да им открадне и идеята за почтеност и успех, отъждествявайки себе си с нея?“
