14.10.2013 г. Деветата световна среща на българските медии започна днес с официално откриване в Археологическия музей в София, с приветствени речи на генералния директор на БТА Максим Минчев, министъра на културата Петър Стоянович и на кмета на София Йорданка Фандъкова.
Работната част на форума продължи по-късно в Пловдив, в хотел „Тримонциум“, където Максим Минчев разкри символичния смисъл на избраните градове Пловдив и Велико Търново за домакини на 9-тата среща, поради свързаните с тези градове национални каузи на Съединението на страната в края на 19 век и обявяването на независимостта й в началото на 20-ти. Г-н Минчев обясни и защо форумът тази година се провежда по-късно, а именно през есента, вместо, както обикновено, около празника на буквите 24 май, поради случилите се тази година извънредни парламентарни избори в България. (Първоначално, 9-тата световна среща е била планирана да се проведе в Берлин, в сътрудничество с местната власт и с ДПА.)
В първия панел на срещата, озаглавен „Защо се нуждае България от национални каузи“, говори и Соломон Паси, който, подобно на министъра на културата Стоянович преди това в София, направи в изказването си исторически рестроспекции, свързани с национални каузи. Като последните две успешни такива каузи са според г-н Паси приемането на България в НАТО и в Европейския съюз. Оттук нататък той изреди или обърна поглед и към каузи от рода на създаването на българската научна станция на остров Ливингстън в Антарктида, опровергаването на т.нар. българската следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори и пр. И видя за в бъдеше кауза дори в производство в Пловдив на вид самолети на НАТО.
Темата за националните каузи беше повод за представител на Еврочикаго да попита дали, при тази демографска картина на отрицателен прираст в страната и при все по-многобройната емиграция – една важна национална кауза не би могла да бъде точно запазването и развиването на връзките на държавата майка с нейната диаспора и използването на нейния потенциал, създаването на по-адекватно законодателство по отношение на българите зад граница, включително и изборно такова, и пр. И дали в дневния ред на Световните среща на българските медии не би трябвало да има и такива дискусионни панели.
Иван Сотиров, бивш генерален консул на България в Чикаго и представител на в. „България Сега“, каза полу на шега, че след г-н Паси България вече нямало национални, а само общи и регионални каузи. Защото след приемането на страната в ЕС и с частичния отказ от национален суверенитет каузите вече наистина били най-вече общи и регионални.
По време на втория панел „Българи извън България. Теми и лица от новините. Нова карта на медиите по света“ говориха представители на български медии в Канада, Кипър, Гърция, Унгария, Хърватия, САЩ и др. Г-жа Светла Кьосева от сп. „Хемус“, Унгария, разказа накратко за историята на това издание, което е с културна насоченост, и каза, че за да се създаде и поддържа едно издание, трябва да има общност и институция, която да стои зад него. Кьосева посочи, че с времето българската общност там е започнала да се идентифицира с медията и постепенно са станали взаимно свързани и подкрепящи се.
В панела бяха споделени различни специфични проблеми на българските издания и общности в различни страни. Беше прочетено и писмено обръщение до форума от главния редактор на в. „България Сега“ Светозар Момчилов (който не присъства на срещата), в което той изразяваше становище, че към големите български общности зад граница, каквато е тази в Чикаго, имат апетити хора с икономически интереси и манталитет, подобен на този, който е довел до това толкова много българи да напуснат родината си.
По време на същия панел Бранислава Бобанац, главен редактор на вестник „Български новини“, излизащ в Кипър, заяви, че в България се създава негативно отношение към емигрантите. За пример Бобанац посочи подвеждаща информация от българска институция, че съкратените ни сънародници в чужбина при завръщането си у нас източват фонд „Безработица“. Според Бобанац българите в чужбина имат нужда от достоверна и пълна информация, свързана най-вече с техните права. Медиите извън граница се нуждаят също от повече и по-компетентна информация от българските институции, за да бъдат максимално полезен посредник между тях и българските граждани в чужбина.
Максим Божилов от излизащия в Канада вестник „Български хоризонти“ посочи като проблем това, че не са запознати какво всъщност представлява подписаното преди две години споразумение за признаване на стажа за пенсия. От българска страна то вече е било ратифицирано, но в Канада се бави. Имаме сам о българския текст, за който смятаме, че е прекалено хубав, каза г-н Божилов. Очакваме английския, за да можем да кажем на хората в Канада какви права имат. Божилов подчерта ролята на българските медии в чужбина във връзка с различни соиални различни социални въпроси и допълни, че българите в Торонто заобикалят нашето консулството, понеже в много случаи българските журналисти там знаят повече. Според Максим Божилов отношението на държавата към българите в чужбина трябва да стане национална кауза.
Даниела Горчева от сп. „Диалог“ в Холандия се включи в дискусията, като заяви, че нейното издание никога не е разчитало на допълнително финансиране, а е успяло да се самоиздържа от абонамент и реклама. По думите й хората търсят качествени издания, а по отношение на каузите – винаги откликват, когато видят, че те са значими. Националната кауза на България в момента е демокрация, която все не ни се случва, а вместо нея – криминален преход, добави Горчева.
Стигнахме до там да коментираме, че когато няма медии, няма и национална кауза, заяви Александър Димитров, ръководител на сдружението „Група либерални, амбициозни и солидарни – ГЛАС“ в Босилеград. По думите му в момента в Сърбия българската общност се пита има ли тяхна медия, защото „националната кауза в Сърбия е била във вреда на България“.
Утре срещата продължава.
Повече българчета се раждат в чужбина! Дайте им закон!
Нашите емигранти искат да участват в живота в страната, заяви на срещата на медиите в Пловдив редакторът на Eurochicago.com
Мариана Христова смята, че България пилее талантите и активността на емигрантите в чужбина
“По неофициални данни, в чужбина вече се раждат повече българчета отколкото в България. Нашите емигранти са 2-3 милиона. Те имат нужда от закон! Нека ние като медии да говорим за това.” С тези думи се обърна Мариана Христова, редактор на онлайн изданието https://www.eurochicago.com към организаторите на Деветата световна среща на българските медии, която се провежда в три града. Днес, след откриването на форума в София, участниците пристигнаха в Пловдив, където програмата ще продължи два дни, а в сряда ще са във Велико Търново.
“Българите в чужбина искат да има Национален орган на диаспората. Те искат да гласуват за хора, които да ги представляват, когато се взимат решения за емигрантите от държавата”, обясни в кулоарите Христова. И даде пример с Милен Велчев и Симеон Дянков. “Ето, те работеха в чужбина – Велчев в Лондон, Дянков във Вашингтон, но те не бяха излъчени от диаспората. По друг начин бяха издигнати за постовете. По света има много активни и можещи българи, които живо се интересуват от живота и развитието на България. Нашите правителства обаче не използват техния потенциал”, смята редакторът на сайта. Христова обясни, че миналата година е имало проект на Закон за българите в чужбина, който обаче не бил утвърден, тъй като имал редица недостатъци. Проблемът е, че новото правителство не работи по нов законопроект за емигрантите.
“Те се борят да отпадне забраната за участие в управлението на страната за хора с двойно гражданство. Миналата година е имало и предложение да се създаде специално министерство, което да работи за връзките между Българи “вътре” и България “вън”. “В други държави е предвидена и депутатска квота за емигрантите”, даде пример Мариана Христова.
Тя поясни, че само в Чикаго българите са над 100 000 и в мегаполиса има 9 български училища, както и няколко вестници, списания и интернет издания.
“Когато започнаха протестите – и февруарските, и тези от юни насам, се видя, че навсякъде, където има българи, се организираха акции в знак на съпричастност към случващото се в България. Дори и на Монблан бе издигнат плакат #дансwithme. Това е показа не само активност, но и носталгия на българските емигранти. Добре е и бедиите тук, в страната, да лобират за нашите хора, които са пръснати по света”, предлага Мариана Христова.