Данните на Българската народна банка (БНБ) за платежния баланс показват, че емигрантските пари продължават да изпреварват преките инвестиции в страната, които все повече намаляват.
При това обикновено гастарбайтерите ни се връщат у нас един-два пъти годишно и носят немалки суми кеш, а цифрите на БНБ за са само „хванатите“ пари, т.е. за трансферите, които БНБ осчетоводява. Сезонните работници в много случаи пренасят заработката си на ръка или чрез познати. Според някои аналитици реалната цифра е в пъти повече.
Ето какво още сочат предварителните данни на Българската народна банка (вж. тук):
Преките инвестиции в България за януари – септември 2013 г. възлизат на 854 млн. евро (2.1% от БВП), при 1664 млн. евро (4.2% от БВП) за януари – септември 2012 г. (т.е. намалението е почти двойно).
А преките инвестиции само за септември 2013 г. са направо отчайващи – с размер по малък от 4 млн. евро, при над 70 млн. евро за септември 2012 г.!
Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти възлизат на 100.7 млн. евро, при 183.6 млн. евро за януари – септември 2012 г. За януари – септември 2013 г. нетният Друг капитал (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен, в размер на 129.4 млн. евро, при положителен в размер на 897.2 млн. евро за януари – септември 2012 г.
На база на предварителни данни за финансовия резултат, реинвестираната печалба за януари – септември 2013 г. (представляваща частта на нерезидентите в неразпределената печалба или загуба на предприятието) се оценява на 106.6 млн. евро, при 129.7 млн. евро за същия период на 2012 г.
По държави, най-големите преки инвестиции в страната за януари – септември 2013 г. са на Нидерландия (578.9 млн. евро) и Германия (93.7 млн. евро). Най-големите нетни отрицателни потоци за периода са към Великобритания (-73.1 млн. евро).
Ето няколко изводи
които почерпихме от неизвестен интернет автор (според някои авторът е Катя Стоянова):
„1. За българските политици е много по–изгодно да ни държат в криза и бедност, тъй като това пропъжда все повече българи да работят навън от страната и да си изпращат парите в България. В държавата ни остават само тези, които зависят от парите разпределяни от държавните чиновници и могат да бъдат лесно манипулирани.
2. Пропъждайки все повече граждани извън страната, българските правителства се хвалят, че са намалили безработицата, но без да са създали работни места чрез икономически субекти. Ако, обаче, се опитат да върнат работещите извън страната, което често фарисейски ни обещават преди избори, то безработицата в България ще надхвърли 50%.
3. Няма да чуете български политик във властта да признае, че българският бюджет в голямата си част НЕ се пълни от „всеотдайния“ труд на българските управления, а от този на пропъдените от тяхната некадърност български граждани.
4. Ако работещите в чужбина продължават да изпращат парите си в България, никога няма да накараме политиците си да работят за българската икономика и да направят поне минимален опит за повишаване на жизнения стандарт на българите. Но понеже това е невъзможно, защото работещите зад граница не могат да изоставят своите близки да тънат в мизерия и глад, а на европейците много им харесва да използват ниско платения ни труд, България ще продължава да е държавата с най–ниския жизнен стандарт, с най–бедните си граждани в целия ЕС.
5. Какво е решението: Всички българи да се изнесат извън страната и да оставим калпавите си политици с пръст в уста? Не, за съжаление и това е невъзможно. Но пък е възможно да поискаме и да си сменим политиците. И никой от онези, които са ни управлявали до сега и миришат на посттотаритарен мухъл и ДС не трябва да припарва до власт и управление. Ред е на младите!“
Само ще добавим, че за да стане възможно това решение е необходимо в новия проект за Изборен кодекс да се въведе едно изменение, от което се страхуват досегашните ни политици – бюлетина “Против всички” (вж. тук).
