По времето на надигането на фашизма в Германия, Емануил Попдимитров, заедно с Антон Сташимиров, Асен Златаров и други известни български интелектуалци, организират през 1933 г. в София протестна конференция срещу изстъпленията, които се случват след завземането на властта от нацистите. Кой знае защо този факт е твърде малко известен и неспоменаван от историците. Нещо повече, роденият в в с. Груинци, Босилеградско, Попдимитров, по-късно е обявен от официалната югославска пропаганда едва ли не за фашист, заради това, че е сътрудничил на нелегалната Вътрешна Западнокрайска революционна организация /ВЗРО/. (Организация, създадена и съществувала в Кралство Югославия в периода 1924-1934 г., в отговор на политиката на насилие и асимилация към българите в т.нар. Западни покрайнини.) Въпреки че личността и заслугите на Емануил Попдимитров в много отношения са наистина забележителни, опитите на негово име да бъде кръстена която и да било улица или пък училище в родния му край са обречени на неуспех и до ден-днешен.
Факсимиле от Поканата за протестната конференция на „българската интелигенция против изстъпленията в Германия“, организирана на 3 юни 1933 г.
Какво знаем и какво не за Емануил Попдимитров?
.
Емануил Попдимитров е роден през 1885 г. и умира през 1943 г. Той един от студентите, изключени от Софийския университет през 1907 г., заради освиркването на Фердинанд при откриването на Народния театър. През 20-те и 30-те години Попдимитров развива активна дейност в подкрепа на българите от т.нар. Западни покрайнини, които след Ньойския договор от 1919 г. са подложени на жестока политика на асимилация. На Петия конгрес на малцинствата, организиран от предшественика на ООН, Обществото на народите, провел се през май 1929 г. в Женева, въпреки съпротивата на югославската делегация да не бъде допуснат български представител, Емануил Попдимитров успява да се пребори за правото на съвещателен глас, запознавайки участниците в конгреса с положението на своите сънародници в югославското кралство. Попдимитров произнася реч, посветена на родния му край, и с подкрепата на руската, унгарската, еврейската и каталунската делегации, успява да постигне признаването на българското малцинство в Кралството на сърби, хървати и словенци. Благодарение на личните качества и усилията на Емануил Попдимитров, Върховният комитет за бежанците се превръща в субект на международното право. Под негово ръководството към Върховния комитет на бежанците е създаден и научен институт „Западни покрайнини“, включващ десетки известни имена на българската наука и изкуство, като Стилиян Чилингиров, Тихомир Павлов, професорите Атанас Иширков, Йордан Иванов, Стефан Младенов, Георги Генов, Александър Теодоров-Балан и др.
Емануил Попдимитров е човек с много интереси, таланти, знания и размах. Поет, писател, художник, общественик, преподавател в Катедрата по сравнително литературознание на Софийския университет /1923-1943 г./ Той допринася и за изграждането на българската философска култура чрез възприемането на модерни за времето си философски теории и чрез собствени самобитни идеи. Попдимитров е първият български изследовател, който прави системен анализ на естетическите възгледи на Бергсон. Полиглот и преводач, владеещ сръбски, френски, немски, италиански, руски, норвежки, турски, унгарски, румънски, латински. Той е превел и издава на съвременен български език основни произведения на старобългарската литература. Както и творби на Шекспир, Шилер, Петьофи, Гьоте, Хайне, Хьолдерлин, Новалис, Метерлинк, Рембо, Пушкин, Лермонтов, Ахматова и др.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел.ред.: Поканата за протестната конференция на български интелектуалци против изстъпленията на нацисткия режим бе огласена като историческо свидетелство от г-н Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград. Биографичните бележки за Емануил Попдимитров са по информация, публикувана за него в Уикипедия.
