Светлозар Момчилов, в. „България СЕГА“
Беше събота, малко преди седем часа вечерта…
Това е ден и час, когато хората в Чикаго обикновено избират измежду няколко мероприятия къде да отидат. В случая трябваше да реша дали да отида на среща с украинския патриарх,за която бях поел ангажимент преди доста време или да посетя новата българска пиеса „Попитай ме утре: Надежда“. Освен че се чувствах морално задължен да уважа труда на Иван Ангелов, Дарина Проданова и техния екип, интуицията ми подсказваше, че тази вечер ще се случи нещо значимо в театралната зала на Elk Grove High School.
Макар и да закъснявах с десетина минути, бях спокоен, понеже от опит знам, че обявеният за начало час почти никога не се спазва при мероприятия в нашата общност. Пътувах в страшна буря и ми стана жал за екипа на постановката, понеже предположих, че вече доста хора може би са се отказали да дойдат именно заради ужасното време. Не намерих място да паркирам на основния паркинг и чак в самия край на резервния видях 3-4 свободни места. Помислих си, че най-вероятно има и друго събитие същата вечер освен българската пиеса. Когато обаче влязох в театралната зала, за моя изненада разбрах, че всички бяха дошли именно на премиерата на „Попитай ме утре: Надежда“. За да отделят от най-ценното си време – събота вечерта – и то когато навън се вихри буря, значи хората в залата имаха не по-малки очаквания от мен.
Малко след като пристигнах, представлението започна и от този момент моето внимание и вниманието на всички в тази зала беше приковано към актьорите и сцената. Прекрасният сценарий на Дарина Проданова, умелата режисура на Иван Ангелов, убедителната актьорска игра на Милена Черчеланова и Венцислав Перфанов, автентичното художествено и музикално оформление на Владислав Гичев и Василен Васевски, светлинните ефекти – всичко това заедно ни помогна да усетим красотата и силата на изкуството, наречено театър.
Има нещо особено романтично, когато гледаш български спектакъл, създаден в Чикаго, а когато виждаш, че нивото му не отстъпва на това в България, емоциите са още по-силни.
Днес не е никак лесно да се задържи вниманието и интереса на публиката. Не е лесно и да успееш да изненадваш зрителя така, че залата да се смее и да аплодира спонтанно отново и отново. Особено, когато това е български спектакъл, създаден в Чикаго. И този спектакъл идва точно навреме, когато българите са уморени от разделение, омраза, пошлост, страх и липса на толерантност. Дарина, Иван и екипът на „Попитай ме утре: Надежда“ получиха признанието на публиката, защото успяха да й дадат това, от което тя имаше нужда. Хората, които бяха на спектакъла, не само забавляваха, но получиха и духовна наслада.
Едно от нещата, които не ми бяха съвсем ясни бе названието на спектакъла. По време на представлението също търсих отговор на този въпрос. Дали случайно или не, едва в самия край разбрах какво всъщност означава “Попитай ме утре: Надежда”.
Това можете да разберете и Вие, когато посетите второто представление, което доколкото разбрах се планира да бъде в БПЦ „Света София“.
Една от приятните изненади тази вечер бе, че се разиграваше не един спектакъл, както очаквах, а няколко. Мястото на действието постоянно се сменяше и двамата актьори се преобразяваха в различни герои. Това е сравнително лесно да се направи в една книга, но не и в живо изкуство, каквото е театъра.
Актьорите явно се чувстваха толкова уверени, че на определени момента се намираха буквално на сантиметри от зрителите в първия ред.
Дълбочината на сценария, лекотата с която актьорите играха, изобилието на хумор, режисирането на сложни елементи в едно хармонично цяло, което бе лесно за възприемане от публиката бяха все неща, които надминаха моите очаквания.
Не е никаква тайна, че България днес е съдбовно разделена и от противопоставянето на хората едни на други се ражда само омраза, която залива улиците и площадите на многострадалната ни родина.
За съжаление, през последните няколко години българската общност в Чикаго също е поставена на изпитание от пошлостта и негативизма, които тези, които контролират родината ни, се опитват да пренесат и тук.
Ето защо за мен този спектакъл е поредната Голяма Надежда, че ние сме духовно силни и че в нашата общност има достойни лидери. Ето защо този спектакъл затвърди убеждението ми, че именно нашата чикагска българска общност ще продължи да бъде най-яркият лъч на надежда за България и за българите по света.
„Попитай ме утре: Надежда“ е определено най-високото творческо постижение до момента в нашата общност. Потенциалът на екипа е голям и съм убеден, че предстоят нови спектакли. Българите в Чикаго ги очакват и имат нужда от тях.
За да имаме обаче наш български театър в Чикаго, трябва да подкрепим Иван, Дарина,Милена, Венцислав, Владислав и Василен.
Казват, че българинът не е свикнал да плаща за това, което получава. Това може и да е така за обобщения образ на българина, но ние, които живеем в Америка, не сме такива.
Тук плащаме за много неща, защото виждаме какво получаваме срещу парите си. Така е и с българския театър в Чикаго. Той се прави за НАС! Това е нашият театър и НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА НЕГО!
Имаме достатъчно финансови възможности за поддържането на един театър в Чикаго и съм убеден, че ако се обединим около тази идея, може да я осъществим. Ако някой се съмнява в това, нека да умножи броя на българите в Чикаго по това, което според него средно всеки българин тук притежава като активи. Резултатът ще покаже, че няма български олигарх в България или извън България, който да разполага с повече финансови средства от нас. Има едно „обаче“ и то е, че ние трябва да осъзнаем интересите си и да сме единни в тяхното отстояване. Точно това няма да се хареса на определени хора тук, които правят всичко възможно, за да ни разединят. Нека им покажем, че няма да успеят, защото интересите на българската общност означават да търсим общото между нас, а не различията
Какво е необходимо да се направи, за да се помогне на българския театър в
Чикаго не само да съществува, но и да се утвърждава и развива?
Помощта Ви може да бъде във вид на време, труд, финансови средства и т.н.
Не чакайте да Ви поискат тази помощ, а сами я предложете!
(http://popitaimeutre.weebly.com)
Екипът на „Попитай ме утре: Надежда“ ще намери подходящия начин да Ви се отблагодари. Независимо от скромното спонсорство на този етап, което НЕ БЕ ДОСТАТЪЧНО, за да се покрият разходите по постановката, на всички, които помогнаха, бе нееднократно благодарено.
Убеден съм, че Иван, Дарина и техният екип, независимо че имат финансова загуба до момента, се чувстват духовно богати и удовлетворени.
Тук неволно се сещам за една мисъл споделена във Фейсбук:
„Той беше толкова беден, че всичко, което имаше, беше много пари…“
Екипът на „Попитай ме утре: Надежда“, както и другите обществено полезни организации и бизнеси се нуждаят от истински меценати. Хора, които ценят тяхната дейност и им помагат заради каузата.
Нека да помогнем на нашите сънародници! Те ще ни направят по-добри, а нашата общност – по-сплотена!
Именно заради това, че с минимални средства, но затова пък с много труд, желание, вяра и упоритост Иван, Дарина и техния екип създадоха този великолепен спектакъл, аз ги уважавам многократно повече. Лесно е да направиш нещо с много пари. Те са един ярък пример, че в нашата общност могат да се правят изключително качествени неща, без да се чака „зелена светлина“ от някой „голям спонсор“, а като се разчита единствено на помощта на отделни хора и легитимни бизнеси на наши сънародници.
Спектакълът „Попитай ме утре: Надежда“ заслужава да бъде представен във всички големи български общности в Северна Америка, а също така и в България.
Вяра, Надежда, Любов са не само класически непреходни понятия, които се преплитат в сюжетните нишки на „Попитай ме утре: Надежда“ , но и нещо, от което именно СЕГА се нуждаят българите в Америка и България
Бъдещето ще покаже дали нашите сънародници в САЩ, Канада и България ще имат шанса и привилегията да посетят този спектакъл в своя град.
Това, което обаче днес можем да заявим с пълна увереност, е, че:
В ЧИКАГО СЕ ПОЯВИ НАДЕЖДА!
„Попитай ме утре, Надежда“ се осъществи с любезната помощ на:
Българска православна църква „Света София“
Малко българско училище – Elk Grove Village
NT Communications
Kosara Inc.
SOF Shipping
Борис Георгиев,
Атанас Андреев
Беатрис Минева
Георги Стойков
Живка Бубалова
Ангел Славчев
За повече информация можете да посетите уеб сайта на спектакъла на адрес:
http://popitaimeutre.weebly.com
Снимки: Слави Иванов
Екип на “Попитай ме утре: Надежда”
Дарина Проданова е родена в Бургас през 1979 г. Завършва Aнглийската
гимназия в родния си град, a през 1998 г. имигрира в Америка. Тук, в Чикаго,
завършва Aнглийска литература в Northwestern University, където в момента
работи като администратор. Обича театъра, музиката и литературата.
Занимава се с куклен и любителски театър, писане и танци. Мечтае за едно
по-обединено българско общество в Чикаго.
Иван Ангелов е роден е през 1972 г. в гр. Сливен. Завършил e НАТФИЗ
„Кръстю Сарафов“, София, специалност Aктьорско майсторство и режисура
при проф. Енчо Халачев. За театъра е открит от известният режисьор H.
Априлов, който го кани в детските театрални студия към театър „Ст. Киров“,
Сливен. Участвaл е в множество детски спектакли и мюзикъли, по-известни
от тях са „Вълшебникът от Оз“, „Сватбата на Мишока Мики“, „Здравей, aз съм
Рачето Стаматко“ и „Счупената чаша“. През 1997 г. e водещ на тв предаванeто
„Монополи“. За кратко се изявява и като директор на cливенската eфирна
телевизия през 1998 г. Автор е на тв и радио реклами, както и на актуалнoтo
за региона предаванe „Неделя, cедмият ден“. Иван също е композитор на
музиката за някои от спектаклите, в които е участвал и e режисирал.
През 1999 г. пристига в гр.Чикаго, САЩ. Съосновател е на театър „Апостоли“
към БПЦ „Св.Иван Рилски“, където създава един от най- добрите си спектакли,
моноспектакъла „Греховната любов на Зографа Захарий“ от Павел Спасов.
През 2010/11 играе в спектакъла на Майя Праматарова „Револверът“.
Създател е на продуцентска театрална къща „Дивна Стар Студио“.
„Попитай ме утре: Надежда“ е първата театрална постановка, която излиза
под шапката на „Дивна Стар Студио“.
Милена Черчеланова e pодена в град Видин. Учила e Право в СУ
„Св. Климент Охридски“. Работила e като детски аниматор, както и като водеща на
различни развлекателни програми. Живее от няколко години в САЩ, в началото
в Ню Йорк, след това и в Чикаго. Обича животните и дългите разходки из природата.
Любител актьор. Участва в пиесата, защото иска да помогне на българското културно
и духовно развитие в Чикаго.
Венцислав Перфанов e pоден в Пловдив през 1995 г. Започва paно своята
актьорска кариера – eдва на 14 години, в 8-ми клас, c мюзикълa “Guys and Dolls”.
През всичките си години в гимназията е играл в мюзикъли и театрални постановки.
Cъщо така e певец в църква. Вярва в Бог и дължи всичките си таланти, както и
живота си на Него.
Владислав Гичев e pоден през 1974 г. в Добрич и e израснал в родния си град.
През 1995 г. завършва техническо образование. През 2003 г. пристига в Америка и
оттогава до ден днешен живее северозападните събърби на гр. Чикаго. Обича да
ходи на кино и театър, върл привърженик на повечето чикагски отбори, болен фен
на филмовата поредица Star Wars. Вярва в хората и в това, че доброто и усмивката
ще спасят света, мрази клюките и пошлостта.
Василен Вaceвcки е роден през 1969 г. в Сливен. Завършил е Живопис
в Националната художествена академия в София и Kомпютърна графика в
Индиана-Пардю Юнивърсити, Форт Уейн, САЩ. Професионален художник,
с многобройни изяви в Европа и Америка (за информация: www.vassi-art.com).
Живее в Чикаго, САЩ, където е доцент по рисуване в Илинойския институт
по изкуство.
