Д-р Атанас Москов: Дошло е време да служим!
В края на ХХ век “поетът” на социалдемокрацията провидя злините, които допуснахме да бележат днешното ни време
.
Светла Василева, Chara.blog.bg
.
Пролетта на 1990 г. моя близка ме заведе на гости при своя приятелка. Да пием по кафе и да обсъдим случващото се в София. Единственото, което предварително знаех за домакинята беше, че е лекар. Апартаментът й се намираше на Петте кьошета между булевардите “Хр. Ботев” и “Скобелев” в сградата със странните островръхи триъгълни балкони.
Когато ароматът на ръчно смляното кафе се смеси с дима на цигарата й, преди да отпия първата глътка вече бях разбрала къде съм, в дома на д-р Правда Кючукова, племенница на д-р Атанас Москов, човекът, който заедно със свои съратници няколко месеца преди срещата ни беше обявил възстановяването на БСДП. Д-р Кючукова живееше сама и аз с наивно любопитство попитах виждали ли са се и дали пък д-р Москов няма да се установи в София предвид промените. “Да” и “Не” бяха отговорите й. “Да” – Атанас Москов беше седял в нейния хол и от телефона върху малката масичка до прозореца се беше обадил на Вили Бранд – председателя на социлистическия интернационал, за да го информира за възстановената дейност на БСДП. И “не” – няма намерение да се връща в София, ще остане да живее както до сега в къщичката си, намираща се на края на Севлиево. Още няколко пъти имах щастието да бъда в този апартамент и да се радвам на компанията на собственичката му. Всеки път, когато сядахме в хола, погледът ми търсеше малката масичка с телефона като особен знак за присъствие на един Мечтател, успял да запази и пренесе идеите си през превратностите на времето.
Миналата седмица ПП “Движение за социален хуманизъм” представи сборник с материали на своя идеен патрон и почетен председател на БСДП д-р Атанас Москов. Във второто издание на книгата “Социалният хуманизъм – бъдеще на човечеството” са събрани негови статии и интервюта, писани и давани в периода между 1990 г. и 1995 г. Прелиствайки страниците на томчето, очите ми “препускат” през редовете на времето, уверявайки ме за пореден път в прозорливостта на човека, политика и мечтателя. Много от казаното от него се сбъдна – за съдбата на реформите, за последствията от приватизацията, за същността на “лудия” капитализъм.
– за собствеността
„Проблемът за собствеността – около него ще се оформят две течения: една десница (тя и сега съществува в СДС), която идеализира американския капитализъм и защитава крайното становище, че ние трябва да преминем към свещена частна собственост, към либералния, или както някои го наричат „луд“ капитализъм, към абсолютно свободен пазарен режим.
… Днес отрицателите на държавния капитализъм, какъвто досега имахме, се увлякоха в отрицание на всякаква форма на обществена собственост. Те вярват, че като дойде чуждият капитал в България, ще ни залее благоденствието. Тази илюзия скоро ще се превърне в жестоко разочарование. Чуждият капитал ще дойде тук заради печалба, а не от благодеяние. Той много бързо може да ни превърне в колония от африкански тип без национална инициатива и възможности.”
– за приватизацията
В годините между 1920 и 1940 България беше наречена втората кооперативна страна след Дания. В Европа! Истинска кооперация, в която човек участва и в творчеството, и в производството, и в доставянето, и в разпределението на капитала и на благата – материални и духовни. Да дадем възможност на производителите да поемат нещата в свои ръце във форма на кооперация, а не на акционерни дружества. така донякъде ще може да отстраним злините от приватизацията. По моя идеал тя беше избежима и не се налагаше. Но грешката вече е направена. И сега приватизацията е вече необходимо зло. Въпросът е как да се ограничи това, което аз наричам луд капитализъм. Официално му казват див, но дивият е малко по-горна форма, по висша от лудия капитализъм. И при това увлечение към приватизацията, към частната инициатива, към надеждата във финансовия капитал у нас, ще се установи за известно време (както във всички азиатски и африкански страни) лудият капитализъм – кой както може да се обогатява – едни с кражби, други със спекула, трети с престъпления…(стр. 53)
„Нашумелите закони за „реституция“ и за „приватизация“ са за много от управниците в правителството и в НС нещо като самоцел. Те не са държавнически обосновани в един цялостен план от народополезни предприятия, осигуряващи икономически подем и работа за всички в една социално справедлива пазарна система, каквато конституцията изисква за социалната Република България.
Не бива, не може да се създават закони, които ще разделят хората и ще предизвикват враждебност между тях, а всичко това да се забулва с някакъв култ към частната собственост.
Никъде в развитите страни, на които уж искаме да подражаваме няма абсолютно частна икономика.
Със същата слепота, със същия умствен и морален багаж, със същия фанатизъм сега се вика: повече, все повече, ако може всичко да е частна собственост. Това е равносилно на злонамерено залагане бомба със закъснител срещу социалния мир, срещу демокрацията.
Това е трижди по-опасно. (стр. 81)
“ … нека не се колебаем да кажем, че по принцип приватизацията не е път за изход от бездната, не ще осигури работа на безработните, не ще донесе всеобщо благополучие. За дълго време тя ще бъде за страдащите от “прехода” към “пазарна система” безкреан мъчителен кошмар от неизвестности”. (стр. 142)
– за МВФ
Българинът мисли, че това са богатите хора (МВФ), дето дават пари. Ама те не дават пари. Те чакат да видят какво ще стане и няма да вложат пари. Четири пети от МВФ е борсовият, спекулативният капитал. Нашето нещастие е, че се свързахме и ще понасяме ярема, а той е социалната сфера – затягане на колана, недояждане, лишаване от всички блага. МВФ казва – безработицата ще изплати всичко, ще изгладуват хората, спестяванията ще са стопят. България вече не може да изплува по друг начин освен с големи лишения и с реакционна, антисоциална политика. (стр. 54)
– за капитализма
Нито политическият режим на САЩ може да бъде пример за нас, нито техният капитализъм може да бъде пример за нас. Ние се стремим към Европа. Ние трябва да се интегрираме в европейския начин на разбиране в ръководенето на стопанството. В Европа капитализмът е предимно социален, заставен е да бъде такъв. (стр. 55)
Ние, погълнати тука в нашите дребни работи, не виждаме самия ход на капитализма. Капитализмът се изражда, капитализмът е неспособен да се справи с глобалните въпроси на човечеството. И все повече и повече те минават в тежест на народа. Нито екологическите проблеми, нито борбата с глада, нито борбата за труд могат да бъдат решени от частния капитал. А това е големият социален въпрос. Ние не виждаме, че капитализмът е достигнал крайният предел на своите възможности като фактор в световната динамика. Социализмът се налага като световно явление, като световна необходимост за съхранение на човечеството. И моето духовно завещание към партията е приемането на социализма като цел на социалдемокрацията.“ ( 1991 г., стр. 66)
„Смесената, пазарно-регламентирана икономика ще бъде. Но тя ще дойде и със своите пороци и злини: експлоатацията на човек от човека, злоупотребите на печалбарската страст, отблъскващото неравенство между хората (разделянето им на прекалено богати и на унизително бедни) и най-страшното – безработицата, тази поразителна за човечността болест на частнокапиталистическия строй. Безработицата, която сега ни души и плаши – тези стотици хиляди затъмнени очи на българи. Сега те са все още жертва и резултат на неопитни, пък и невежи управници. Но те са предвестници на нещо, което ще бъде и при талантливо управление, като болест на системата, към която се стремим с толкова надежди.“ (стр. 92)
„Досега реформата се изрази в едно отсъствие на държавата при скандалното разграбване на общонародното имущество. Като че ли целта на реформата е била да се даде възможност на бившите грабители да оползотворят заграбеното и на талантливи спекуланти да използват безвластието за натрупване на милиони. А в това време народът се разделя на невероятно богати и мъчително бедни. В това отношение ние направихме неморалното, което никоя друга от източноевропейските страни не си позволи.
Със своето законодателство сегашното Народно събрание злепостави нашия народ пред световното обществено мнение: гласуваха се закони за облагодетелстване на лица и сравнително малобройни групи. Законът за реституцията, както и току-що гласуваният Закон за приватизацията са предумишлено така изработени, че от тях да се ползват точно определени кръгове. Чрез тях реформата се затлачва в едно блато на тесните интереси и корупцията. И именно в това виждам черните месеци и може би години за народа.
Периодът на либералната демокрация е окончателно изживян световно и е безперспективен у нас. Ако сме приели в конституцията, че сме социална република, и то парламентарно демократична, това значи, че трябва да дадем на демокрацията у нас социално съдържание. (стр. 97)
Дали мечтите на д-р Москов ще станат реалност:
– за социална справедливост
„Ние като социалдемократи искаме преди всичко свобода. И когато сме свободни, когато всички сме равни в правата си, само тогава ние ще вдигнем знамето и ще кажем: а сега – социална справедливост! Защото не е достатъчно всеки да бъде добре нахранен. Това беше един от идеалите, една от мечтите преди един век, век и нещо. Но сега вече тази социална справедливост – всеки да има какво да яде, се разширява и всеки трябва да има онова, което прогресът, културата, техниката, издигнатата човешка душа дават на всички хора“. (1990 г., стр. 10)
– за социален хуманизъм
„Не се срамете, не се стеснявайте от това, че някои са опозорили името „социализъм“, както опозориха и името „демокрация“. Социализмът не е една предварително начертана форма. Но човечеството има нужда – във всички времена – от една утопия. Нима раят на небето не е голямата утопия от 2000 години на християнството? И социализмът сега, за ХХ и ХХІ век е утопията, която си поставя за задача частица по частица да снеме рая от небето на земята – демокрацията да стане социална. Двадесет и първият век, новото хилядолетие ще бъде хилядолетието на социалния хуманизъм“. (стр.33)
– за политиката и политиците
„Политиката е висока култура, държавничеството е сериозна работа. И двете се добиват с продължително усилие, а като всяко изкуство – и с малко поне талант.“ (стр. 36)
„… да вложат колкото се може повече усилия в приказките си, в действията си и във въздържанието си от действия – усилия за национална солидарност, за национална вярност, и за социална справедливост. Това са добродетели, необходимости, без които един нормален политически живот не ще бъде възможен. Докато всички не го осъзнаят ще имаме и кризите, и пороците, които сега живеят. (стр. 45)
Внушете си, осъзнайте, че е дошло време да служим, да правим жертви едни за други, един за всички и всички за един. И не забравяйте, че човекът, личността, това е чудото на сегашно известната вселена (стр. 109).
– за общочовешката солидарност
“Общочовешка солидарност. Там виждам бъдещето на социалната демокрация. Няма изход за света въобще, за човечеството въобще. Правят си илюзии онези, които мислят, че капитализмът, че пазарната икономика ще разреши глобалните проблеми на човечеството. Нито търговията, нито частният капитал, нито помощите от разни фондове могат да разрешат въпросите за глада, за болестите, за опазването на Земята като планета. Иска се пак държавите чрез данъците, чрез общочовешката солидарност за плащане на данъци да посрещне общочовешките нужди. (стр. 89)
“Има хора, които умират от глад, има хора, които умират от болести, има вече един милиард човеци на това земно кълбо, които са без труд, без поминък, излишни хора. Какво ще им обещаете вие на тях? И какво България може да даде на тях утре, когато ние ще бъдем с либералната икономика на пазара, щом като вие нямате рецепта и нямате средства, а всички инициативи, които са сега в полза на цялото човечество, глобалните въпроси на човечеството са в тежест на ООН, на Червен кръст, на Световната здравна организация, все на сдружения, все на организации, които са вече с един нов пълнеж и хуманизъм.
Касае се вече не за интересите на една класа, не за интересите на едно съсловие, не за интересите на един народ или на един континент, а за самото човечество. Това човечество може да го спаси само солидарността между всички човеци.
Вие сте поколенията, които навлизате и ще навлезете в новия век и ще доживеете времето, когато социалната демокрация с нейните три лозунга “свобода, солидарност и социална справедливост” ще бъде тъй както беше “свобода, братство, равенство”, преди два века, преди революцията, която свърши със средните векове.” (стр. 198)
