Големи медии в България се управляват от хора със значително политическо влияние, което води до липсата на доверие и до усещането, че те са зависими както от изпълнителната власт, така и от други сфери. Има неразкрити заплахи и нападения срещу разследващи журналисти.
Това са част от заключенията в доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), който е бил изготвен след две посещения в София през 2008 г. и 2009 г.
Според документа някои медии стават податливи на политическо влияние заради корпоративните си интереси. Затова ПАСЕ предлага на парламента да проведе дебат за създаването на проектозакон, който да реши проблемите с концентрацията на медии в България и да въведе стандарти за независимост от политическо или икономическо влияние. Съветът на Европа изразява пълна готовност да подпомогне изработването на подобен проект.
„Формално България се радва на свобода на словото, зад това обаче стоят редица проблеми, свързани с непрозрачната собственост на медиите, автоцензурата и превръщането на пресата в булевардна“. Това заяви Матиас Барнер, ръководител на медийната програма към фондация „Конрад Аденауер“ в София в интервю за радио „Доче веле“.
Според него у нас има непрозрачност около собствениците на медии. „Често не се знае кой стои зад някоя медия. Или пък, ако се знае поне отчасти, то това са отношения на собственост, които се отличават с корупция и олигархични структури на власт“, казва Барнер.
Другата опасност пред българските медии според него е процесът на булевардизация, който у нас бил „особено интензивен“. Той водел до това, че малкото качествени вестници нямат широко разпространение и се борят за оцеляването си.
През последните две години най-сериозна концентрация на медийна собственост направи „Нова българска медийна група“, която на практика е контролирана от банкера Цветан Василев. Медийните си интереси той представя като консултант на ТВ7, но в момента представлявана от него офшорна компания който иска да придобие 50% от НУРТС (виж горния текст).
Депутът от ДПС Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Уикенд“, „Меридиан Мач“, „Засада“ (преди „Експрес“) и великотърновският „Борба“, на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.
В края на миналата година стана ясно, че Корпоративна банка към към края на кабинета „Станишев“ е управлявала 35% от депозитите на най-големите държавни компании – 420 млн. лева. В момента след искане на главните редактори на най-големите печатни издания, финансовото министерство трябва да предостави данни в кои банки са в момента депозитите на държавните компании.
На КАПИТАЛ. БГ целият доклад на ПАСЕ
–––––––––––––
В БНТ си раздавали огромни хонорари
Впечатляващо високи хонорари, възлагане на големи проекти на един и същ кръг от хора и назначаване на репортери от техни родители са част от нередностите в БНТ, които Етичната комисия на медията е открила, научи “Труд”.
Най-сериозно място в становището е отделено на седмичното предаване “В неделя с…” с водещ Димитър Цонев. “Към 2009 г. хонорарните възнаграждения представляват 36% от общата сума на хонорарите за всички останали рубрики в “Програмна дирекция”. След решение на Управителния съвет да се намалят хонорарите в дирекцията делът на “В неделя с…” нараства на 40%!”, се посочва документа.
Комисията е установила още, че за всеки епизод работят между 10 и 14 сценаристи, които получават “впечатляващ общ хонорар”. Самият Цонев взимал пари освен за водещ, но и за съсценарист, като изпълнявал втората си дейност в извънработно време. За извънредния си труд през 2009 г. той е получил пари, които надхвърляли 3 пъти годишното щатно възнаграждение на отговорен редактор в “Програмна дирекция”, твърди Етичната комисия.
Освен това Цонев заема поста зам. програмен директор на БНТ. Според структурата на телевизията той е шеф на началничката на редакция “Култура и образование” Федя Тодорова. Тя пък създава бюджета на “В неделя с…” и определя възнагражденията на екипа. “Създава се един порочен кръг, при който началникът се явява подчинен на подчинения си”, недоумяват в комисията.
Конфликт на интереси пък имало, защото Цонев назначил дъщеря си Десислава за репортер в предаването и годишното й възнаграждение за 2009 г. надхвърляло заплатата на щатен редактор в БНТ. Дъщерята на Федя Тодорова – Надежда, е отговорник за гостите в 5-часовата продукция, а синът Димитър е нещатен сценарист в “ПътеводителБГ” по БНТ-САТ.
Според становището е притеснително, че най-големите и скъпоструващи продукции на националната телевизия – “Великите българи” и “Голямото четене”, са поверени на една и съща фирма – “Криейтив филмс” с управител Милко Лазаров. Към днешна дата той е член на УС на БНТ, а компанията му се управлява от авторския кръг, с който е работил при големите проекти. Именно тези лица продължават да реализират “Българските събития на ХХ век” и “Златните песни на Златният Орфей”.
Оказва се, че БНТ, в която работят 1670 души, разпределя субсидията от държавния бюджет за високи хонорари. Докато в частните национални медии Би Ти Ви (около 400 души) и Нова телевизия (около 200 души) работят с доста по-ограничени бюджети и персонал, без да натоварват данъкоплатците.
Генералният директор на БНТ Уляна Пръмова: Всеки втори при нас назначава роднини
Големите проекти на Българската национална телевизия са давани на фирмата “Криейтив филмс”, защото тя се справи успешно при “Голямото четене” и решихме да разчитаме и след това на тях, заяви пред “Труд” Уляна Пръмова.
И добави: “В момента, в който Милко Лазаров беше назначен за член на Управителния съвет на БНТ, той напусна фирмата и подписа декларация, че няма участие в нея.
Разходите по едно предаване “В неделя с…” са в размер на 20 000 лева за 5 часа. Това е далеч по-евтино за телевизията, отколкото, ако даваме нещо друго. Защото един филм ни струва 5000-6000 евро, а за мач на националния отбор от квалификации плащаме по 220 000 лева.
Относно назначаванията на близки и роднини мога да кажа, че всеки втори служител в телевизията го прави. Знам, че не би трябвало да е така и съм говорила с колегите си. Но това е практика от 50 години.”
Телевизионният водещ Димитър Цонев:
Обвиненията, че вземам огромни хонорари, са неоснователни, защото заплащането ми е наполовина от парите, които би вземал всеки друг водещ.
Парите за предаването се утвърждават от бюджетна комисия и аз там нямам участие. Пълен абсурд е да се говори, че нашите хонорари са 40% от всички възнаграждения в “Програмна дирекция”. Реалната им стойност е около 2-3%.
Дъщеря ми Десислава получава пари само когато направи репортаж, и това не е във всяко предаване. Тя може да получи за труда си 100-150 лв.
Членът на УС на БНТ Милко Лазаров:
Когато за пръв път се справихме успешно с голям проект на БНТ, ме поканиха да работим отново заедно.
Доброто реализиране на “Голямото четене” беше причината да бъда назначен за член на Управителния съвет на телевизията. Не виждам нищо лошо, че се назначават едни и същи хора, защото сме малцина, които работим вече 11-12 години в този бранш.
Художествената комисия към Българската национална телевизия решава кои да бъдат избраните за реализиране на проекти, а там има хора, които дори не познавам, камо ли да им влияя.
