От сайта на преводача Васил Пекунов
.
Едва ли щях да преведа тази глава от книгата „Россия в концлагере” на Иван Солоневич, ако не бях прочел следното изречение: „Това е тип човек с мозък на овен, с челюсти на вълк и моралното чувство на протоплазмата.”
Текстът по-долу е предназначен за такива простодушни хора като мене, които понякога все още не могат да повярват и да осмислят онова, което виждат очите им до ден днешен. Виждаме ние простодушните едно, второ, трето, пето, както и сто и пето, както и хиляда и пето – и все не можем напълно да повярваме, че човек е способен на въпросното първо, второ или хиляда и пето. Камо ли напълно да го осмислим въпросното. Повярвайте ми – протоплазмата помага и да повярваш, и да осмислиш в какво все още живеем и сред какво все още живеем.
„Россия в концлагере” е написана през 1935-1936 година. Иван Лукянович Солоневич току-що е успял да избяга и от северните лагери, и от големия концлагер – самата съветска Русия. Поне аз не открих никакви данни книгата да е превеждана на български. Предлагам в мой превод главата „Ставка на сволочь”, тоест залагане (разчитане) на мръсниците (може и негодниците).
За Иван Лукянович Солоневич (както и за високопоставената „сволочь” Мануилски) може да прочетете в мрежата.
.
Откъсът:
Както е известно, съветската власт е оценявана от най-различи гледни точки според зависимост от темперамента или от политическите ни убеждения. Но „извън скобите” на всички тези различи гледни точки очевидно можем да изнесем един общ, като че ли безспорен множител – съветската система като система на „власт на всякаква цена” показа на света недостижим образец на „техника на властта”.
Както и да оценяваме съветската система, още едно нещо е безспорно, струва ми се – нито една власт в историята на човечеството не си е поставяла такива грандиозни цели, нито една власт през историята не е натрупвала такова количество трупове по пътя към своите цели. И при това остана непоколебима.
Този триъгълник цели-трупове-непоколебимост създава редица оптически илюзии. Зад голата техника на властването на хората им се привиждат и „ентусиазъм”, и „мистика”, и „героизъм”, и славянската душа… и дявол знае още какво.
През 1918 година в германския Киев (окупиран от немците – б.м.) ми се случи да си поговоря „от душа” с Мануилски, днешния генерален секретар на коминтерна (Мануилски е само секретар; генерален секретар през 1935-1936 е бил нашият масов убиец Георги Димитров – б.м.), а също така представител на червена Москва в твърде неопределения на цвят Киев. Доказвах на Мануилски, че болшевизмът е обречен, понеже съчувствието на масите не е на негова страна.
Чудесно си спомням с какво искрено пренебрежение ме погледна Мануилски. Сякаш искаше да каже: виж го пък тоя, даже световната война и тя още не е изтребила всички глупаци.
– Чуйте, скъпи мой – усмихна се той доста презрително, – за какъв дявол ни е на нас съчувствието на масите? На нас ни е нужен апаратът на властта. И ние ще го имаме. А съчувствието на масите? В край на краищата плюем ние на съчувствието на масите.
Много години по-късно, преминал през цялата сурова, разбулваща всяка илюзия школа на съветската власт, аз, така да се каже, с кожата си усетих този вече реализирал се апарат на властта в градовете и в селата, в заводите и аулите, в ВЦСПС и в лагера, и в затворите. Едва след всичко това ми стана ясен и отговорът на моя отдавнашен въпрос от какви люде все пак може да се събере апарат на властта при липса на съчувствие на масите?
Отговорът се състои в това, че апаратът може да се организира от мръсници и насъбран от мръсници, той се оказа непреодолим, понеже за мръсника не съществуват нито съмнението, нито мисленето, нито съжалението, нито състраданието: корава е душата на негодниците.
Разбира се, тези активисти с корава душа съвсем не са специфично руско явление. В Африка те се занимават със стрелба по живи чернокожи цели, в Америка линчуват негрите, купуват акции за Ноевия ковчег. Това е световен тип хора. Това е тип човек с мозък на овен, с челюсти на вълк и моралното чувство на протоплазмата. Това е тип човек, търсещ решението на своите жалки проблем в разпрания корем на ближния си. Но тъй като в тези кореми не се намират никакви решения, то проблемите остават нерешени, а коремите продължават да бъдат разпаряни. Това е тип човек, участващ като шестнадесети на опашката при групово изнасилване.
Реалистичността на болшевизма се прояви и в това, че залагането на мръсниците бе поставено откровено и безтрепетно.
Изобщо не твърдя, че Мануилски беше мръсник, както не е бил мръсник и Торквемада. Но когато християнството влачеше хората към небесния рай чрез клади и мъчения, а болшевизмът – в земния рай с помощта на ЧК и картечниците, то в практическата дейност се налага да се опреш на мръсниците. Няма какво друго да се направи! Болшевизмът издигна техниката на организация и използване на мръсниците от средновековното и капиталистическото занаятчийство до равнището на самолетите и радиото. Той събра този „актив” от целия свят, отдели го от цялото останало население с химическа проба за доносничество и кръв, изолира го зад стена от ненавист, въоръжи го с картечници и танкове… Съчувствието на масите. Плюем ние на съчувствието на масите.“
––––––––––––––––-
Източник: в. „Сега“
